Има ли достоен да води ЦСКА изобщо?

675
достоен да води ЦСКА

„10 треньори за 33 месеца. Има ли достоен да води ЦСКА изобщо?“ е коментар на Динко Гоцев в Корнер. Публикуваме го без намеса.

ЦСКА изненадващо смени Бруно Акрапович с Любослав Пенев. Или поне такива са заглавията за новината от неделната вечер. Но каква изненада може да е десетата треньорска рокада в клуба за по-малко от три години?

От юли 2018-а до март 2021-ва начело на отбора се изредиха десет наставници. Любо Пенев конкретно идва за втори път само в този времеви откъс, иначе – за четвърти общо. Има още един с два периода – Добромир Митов.

И ако няма спор около това, че феновете ще приемат добре новия треньор и техен вечен любимец, остават много съмнения и повдигане на вежди около това защо бе махнат досегашния.

И защо сега? Предстоят мачове с Лудогорец на полуфинал за Купата на България, плейофна фаза в първенството… Има за какво да се играе.

Но Стамен Белчев, който започна сезона и вкара отбора в групите на Лига Европа, и Акрапович, който би Рома, спечели дербито с Левски и стабилизира тима със серия поредни победи и мачове без допуснат гол, не бяха счетени за достойни да довършат този сезон на ЦСКА.

Не, трети треньор за 10 месеца далеч не е сензация. През юли 2018-а дебютира Нестор ел Маестро, който бе наричан „много добър треньор“ и „човек, на който футболът много му е ясен“ от собственика Гриша Ганчев. Издържа на поста половин година и преди старта на пролетния полусезон си замина. Как и защо…?

Любо Пенев пое отбора през февруари 2019-а, довърши сезона, след което се раздели с ЦСКА по доста нелицеприятен начин и останаха съмнения колко добри са били отношенията между двете страни.

После – Добри Митов, за около 2 месеца. Люпко Петрович за около 4. Пак Митов, Милош Крушчич – незнаен герой от сръбския футбол, който издържа от октомври до юли. След това Белчев, Дани Моралес, Акрапович и сега – пак Ел Голеадор.

Затвореният кръг на неуспеха, несъмнено – защото никой от тях не донесе трофей на ЦСКА. Може да се каже, че близо бе Крушчич. При него бе загубен финал с Локомотив (Пд) след дузпи от… треньора Акрапович. На „Армията“ обаче босненецът не получи шанс да стигне финал в турнира, който печели неизменно откакто е у нас.

И как да спечелиш нещо, когато за три месеца вече са решили, че „не ставаш“. И то същите хора, които са преценили преди това, че „ти си човекът“. Кога ги лъже преценката и интуицията? Когато ги назначават, или когато ги сменят стотина дни по-късно?

Има ли изобщо достоен треньор за ЦСКА с това му ръководство?

Ще получи ли някой шанс да изкара пълен сезон, да направи две подготовки, да събере своя селекция без да губи най-силните си играчи в отделните линии в дните преди и около старта на сезона?

Феновете знаят две имена, масово биха посочили тях, ако проведете анкета: Пенев и Стойчо Младенов.

Но ако и те ще бъдат „изстискани и преценени за 2-3 месеца“, защо им е изобщо да се захващат?

Статистиката на Акрапович в ЦСКА

Първенство:
1948 – 2:0 (домакин)
Ботев (Пловдив) – 3:0 (гост)
Ботев (Враца) – 2:1 (д)
Левски – 1:0 (д)
Славия – 1:0 (г)
Черно море – 1:0 (д)
Лудогорец – 0:1 (г)
Локомотив (Пд) – 0:0 (д)
Етър – 1:0 (д)
Берое – 0:1 (г)

Купа на България:
Ботев (Ихтиман) – 5:0
Черно море – 3:1
Ботев (Враца) – 4:0

Лига Европа:
Йънг Бойс – 0:1 (д)
Клуж – 0:0 (г)
Рома – 3:1 (д).

16 мача, 11 победи, две равенства и три загуби. Голова разлика 26:6.

Коментари