През последните месеци две горещи теми извън терена, вълнуваха футболната общественост у нас. Първата се отнасяше до Закона за спорта с предвидените в него възможности за дългосрочно отдаване на концесия на базите. Втората бе свързана с търга за активите на старото търговско дружество, работещо с марката „ЦСКА“, обявено в несъстоятелност преди две години. Това написа в свой анализ за списание „Business Club“ известният спортен журналист Георги Атанасов.
Случайно или не, но и двата фундаментални казуса се преплитаха на стадион „Българска армия“. В крайна сметка и парламентът гласува в единствено възможната посока като допусна 30-годишно публично-частно партньорство за съхраняване и развитие на спортната инфраструктура, и активите на ЦСКА се завърнаха в своя исторически дом. Независимо от този „хепиенд“ публиката остана с много риторични и критични въпроси към Системата, преливаща от двойни стандарти, конфликт на интереси и задкулисни схеми.Георги Атанасов: Гриша Ганчев изрече това, което всеки нормален човек мисли. Някой съмнява ли се в „перуките“ и „свирките“?„Време беше някой да хвърли не камък, а скала в миризливото блато на българския футбол. И както обик…Oct 25 2018bgsport.net
И така се оказа, че единственият реален платец в българския спорт през последните три десетилетия е ЦСКА. Само и единствено, докато всички останали по един или друг начин финтираха държавата и данъкоплатците. В по-големи или в по-малки размери, но не е пресилено да се каже, че аферата „РМД“ за преразпределяне под масата на обществената „баница“ прескочи от фабрики и заводи към стадиони и зали. Ето накратко някои факти…
Преди около две десетилетия Министерството на отбраната прехвърли най-ценните си спортни активи на държавата. По този начин стадион „Българска армия“, комплексът в Панчарево и базата „Червено знаме“ в столицата влязоха в портфолиото на спортното ведомство. В резултат на тази транзакция ФК ЦСКА в различните си юридически превъплъщения и по-малките армейски клубове в олимпийските дисциплини практически се оказаха гости и наематели в собствения си дом и бяха поставени в екстремна ситуация. Някои не издържаха физически и най-вече финансово и просто изчезнаха от лицето на земята…
Започна безкрайно ходене по мъките из коридорите на властта, стигна се и до ескалация на социалното напрежение след като хиляди хора от червената спортна общност излязоха на протест пред Народното събрание с искане за справедливост и равнопоставеност. А причината бе, че прилагането и тълкуването на законите у нас очевидно не е общовалидно и универсално, а на принципа „според зависи“?! Този нерадостен извод намира потвърждение във фактите и числата, мотивиращи риторичните и критичните въпроси към стари и нови управляващи.
Към днешна дата футболният клуб на „Армията“ плаща над милион лева годишно за наеми. Към тази сума се прибавят данък сгради и такса смет, които също възлизат на 250-300 хиляди! Осемте милиона за активите на старото АД – отделно! В по-скромни измерения, но подобна финансова гилотина тежи и над останалите структури на някогашния олимпийски флагман на българското спортно чудо. И както вече стана дума някои от производителите на шампиони и рекордьори за България не издържаха, а други като например волейболният клуб на ЦСКА са на ръба на оцеляването, притиснати от всевъзможни бюрократични репресии и заплашени всеки момент да останат без покрив…
В същото време двойният стандарт шества покрай стадиони и зали в комбина с конфликт на интереси, държавна помощ за частни дружества и дори нещо повече от сферата на паралелната държава. Кой ще обясни веднъж завинаги на обществото защо ЦСКА се оказа единственият платец в българския спорт след политическата промяна на 10 ноември 1989-та? И как така почти всички останали субекти в тази игра минаха гратис или между капките като си получиха наследството от социализма без данък? А цялата спортна база в нашата страна има идентичен произход, а именно – ОБЩЕСТВЕНА СОБСТВЕНОСТ, изграждана в продължение на 45 години с парите на данъкоплатците. Без значение дали става дума за ведомствени или за общински имоти, принципалът до началото на 90-те години бе един и същ – държавата! И за МНО, и за МВР, и за Строителни войски, и за студентските организации, и за местните дружества в окръжните и общинските центрове. По-нататък обаче започна избирателният подход на властта, за който народът казва – за едни майка, за други мащеха…
Ще завъртя набързо на заден ход Машината на времето, тъй като днешните проблеми и казуси имат корен в близкото минало. Приблизително по същото време, когато спортните бази на Военното министерство бяха прехвърлени на държавата аналогичните обекти на МВР, обслужващи дружество „Левски-Спартак“, по неведоми пътища се оказаха извън контрола на институциите. Нещо повече – развръзката или по-точно завръзката на криминалния сюжет води към месец май 1997 г., когато Стефан Софиянски в качеството си на служебен премиер подписва в… последните часове от своя мандат някакъв странен документ, чрез който стадион „Г. Аспарухов“ и прилежащи към него обекти се предоставят „безсрочно и безвъзмездно“ на частния футболен клуб „Левски“ с или без юридическото „тире“ 1914?!
Тази одиозна операция слага в джоба си дори най-драстичните епизоди от криминалната приватизация у нас. Вероятно затова вече повече от две десетилетия така и не се намери официален фактор, който кратко и ясно да обясни по кой точно „закон“ и „параграф“ национализацията на армейските спортни обекти подмина милиционерските? Или може би дружество „Левски-Спартак“ е било частно преди 10 ноември 1989-та за разлика от ЦСКА?! Или някой ще оспори публичната тайна, че комплексът на „Герена“ е финансиран и изграден с парите и ресурсите на МВР и… „Кремиковци“ (по едно време спортното дружество на комбината – „Спортист“, бе част от обединената формация „Левски-Спартак“), не на последно място и с труда на … затворници, подопечни на вътрешното ведомство.
Това е положението и всеки информиран човек у нас знае за какво става дума. Няма как произходът и статутът на базата на ЦСКА, разбирай МНО, да е различен от огледалните обекти на „Левски-Спартак“, разбирай МВР. Двойният аршин обаче доведе нещата дотам, че докато „червените“ клубове, най-вече футболният, платиха и продължават да плащат милиони на държавата, „сините“ получиха един огромен казионен подарък на гърба на данъкоплатците. Обществото бе ощетено с десетки милиони от невнесени, непотърсени или опростени наеми, данъци, такси, защото един бивш столичен кмет и служебен премиер си позволи да се разпорежда като ортодоксален запалянко с държавните активи в нарушение на елементарните управленски норми. Не си правя илюзии, че подобно обвинение ще изтрие дежурната усмивка на един от манекените на Прехода, зад която се спотайва крещящ пример за злоупотреба с власт. Най-малкото морална…
И още – защо г-н Софиянски не излезе публично да обясни по кой точно „закон“ и „параграф“ е прехвърлил активи от счетоводните баланси на МВР на една по същество частна фирма? И откъде накъде „безсрочно и безвъзмездно“? Има ли въобще подобно виртуално понятие в правния мир? И на какво юридическо основание бе издадено разрешение за строителство на сектор „А“ на „Г. Аспарухов“? А сеща ли се въобще някой, че от години в нечии бюра отлежават легитимни реституционни претенции за близо 50 дка от територията на присвоения или подарения обект край „Сухата река“?
Тук е мястото да се отбележи, че неотдавна финансов одит в МВР официално обяви, че някъде около 7 млн. лева на данъкоплатците са отишли за издръжката на хибридните спортни клубове на „Герена“, които са с двоен статут – веднъж частни, друг път полицейски?! В отделна графа попада столичният басейн „Спартак“, приватизиран зад кулисите за сметка на столичните граждани, плащащи масрафа на този сладък личен и корпоративен бизнес…
Уви, порочното криминално-политическо зачатие на „демократичния“ българския спорт мутира в класическа мафиотска омерта. И как иначе след като нито един официален говорител не излезе с коментар след изявлението на областния управител на София Николай Пехливанов, който в прав текст заяви, че стадион „Георги Аспарухов“ е подарен „безсрочно и безвъзмездно“ на частно дружество в тотално нарушение на Закона?! Очевидно подобни номера тук не правят впечатление на никого! Дори под прицела на „европейските правила“ за недопустима държавна помощ, които се използват като прах в очите на слепите. Също като „морала“ за двойна употреба.
Аферата „Софиянски-Герена“ е най-тежкият правно-етичен казус на българския спорт, но не и единственият.Георги Атанасов изригна: ЦСКА е обявен за враг в родината си от агентите на ДС около ФК „Доносник“Възмущението на червената общност след нелепия коментар по националната телевизия от Копенхаген е не…Aug 20 2018bgsport.net
В тази поредица се нарежда и странният нотариален акт за комплекс „Славия“ в „Овча купел“, изграден от А до Я от Строителни войски, приватизиран по магически начин май чрез печално известната фирма „Софийски имоти“, помилвана от Темида поради „липса на доказателства“ и… давност по маса дела?! А върхът на фарса е поредният шедьовър на… Константин Папазов, който чрез баскетболния клуб „Левски“ участва в източването на милиони от КТБ, а сега продължава феодално да се разпорежда със столичната зала „Универсиада“ като управител на този апетитен актив от фалиралия трезор?!
Ето как излиза, че в нашия спорт един плаща за всички останали, а докато тече този десетилетен абсурд базата се руши и присвоява по втория начин, а България се превърна от глобална спортна сила в държава от дъното на олимпийската география…
