Николай Бодуров е прекрасен пример за истински боец. А България и клубният ни футбол имат нужда от такива пичове. Не цепи басма на никого и се хвърля здраво в битките, биейки се до последна капка кръв. Гори в играта. Е, понякога прегаря, но това си е част от занаята – кой не го е правил.
Бодуров обаче прави неща, които другите почти не могат. Позициониране, битка на първи и втори етаж (ако трябва и на третия ще се качи), шпагати, рапири, пасове по конец, кинжални удари и с крак, и с глава. Като бръкне в кобура, Бодура винаги ще извади от там най-ценните си оръжия – хладнокръвието и рутината. Защото е мъжкар.
Затова е национал, затова е капитан на ЦСКА. Лентата не само му приляга, тя сякаш е ушита за него. И как няма да е, след като е лидер. Куче, дето не ръмжи и лае, ама хапе. Зверски и опасно. Ако има повечко като него, клубният ни футбол също ще хапе зверски и опасно. А ние няма постоянно да ръмжим и лаем срещу най-популярната игра у нас…
Румен Илиев, БЛИЦ