ЦСКА заигра като гладиатор в Европа

1921
осиек цска

Десетилетия наред ЦСКА беше българското знаме в европейските турнири. Годините на демокрацията до голяма степен накараха то да избледнее, да получи много шамари, а върховете да са малко.

Стартът на новото време на „Българска армия“ през 2015 година обаче все повече връща старите традиции. Няма сезон, в който ЦСКА да не срещне поне три съперника. През този „червеното“ реноме беше заложено на карта – ужасът от отпадане срещу „Лиепая“ висеше със страшна сила. Завръщането на Стойчо Младенов начело на любимия си клуб обаче докара обратно отличителните белези на онзи велик ЦСКА от 80-те. Безкомпромисна битка по целия терен, увереност в победата, дух! Да, футболистите днес не са с класата на тези, които отстраниха „Ливърпул“. Но като че ли Младенов ги накара да се чувстват още по-добри.

Мачовете с „Осиек“ имат избиващ очите пример. Греъм Кери беше подритван два сезона от различни треньори, вероятно много пъти му е минавала мисълта за напускане. Особено след като дори не беше в групата в мача за Суперкупата срещу „Лудогорец“ (0:4). С идването на Младенов ирландският халф вече е лидерът на ЦСКА при това на непривичен за него пост като плеймейкър. Кери не само прави всичко градивно, но и записа името си в историята. Голът му на стадион „Градски врът“ е под №350 за ЦСКА в евротурнирите. Не са учудващи хвалбите, които Младенов казва за ирландското момче.

Да бъде отличен един, би било несправедливо към всички останали. Повече от 90 минути те се бориха гладиаторски, въпреки че силите им очевидно свършиха още около 50-ата минута. Ясно е, че ЦСКА в момента трудно събира 11 напълно боеспособни титуляри. Затова и смените бяха в самия край – за печелене на време. На никой не му се излизаше от терена в този мач за истински мъже. Най-голямата енигма продължава да е Густаво Бусато. Две безумни грешки, късмет с отменен заради засада гол можеха да направят бразилеца враг №1 за феновете. Но в последния четвърт час, когато силите наистина свършиха, именно Бусато беше стената пред хърватския щурм.

Преди по-малко от месец в ЦСКА не си вярваха. Слаби игри, обсада на съблекалнята, расистки обиди, път към латвийски ешафод. Днес ЦСКА ликува! Уверени в силата си футболисти с треньор, наречен от феновете Генерал. Време е за Пилзен. Но не за бирена разходка, а за още една гладиаторска битка, в която ЦСКА вече не е аутсайдерът. И за всичко това най-голямата заслуга е на Стойчо Младенов.

Боян Бойчев, Труд

Коментари