Самотник с пари

1762
Самотник с пари

Един футболен трансфер взриви феновете.

Тези на ЦСКА, които изразиха категоричното си отношение към преминаването на Кирил Десподов в Лудогорец, вероятно и тези на Левски, на другите отбори, които гледат сеир, забавляват се на огорчението у червените.

Излишно е да се припомнят редица примери – по света и у нас, на преминали от Селтик в Рейнджърс или обратното, от Юнайтед в Ливърпул или обратното, от Барса в Реал, от Левски в ЦСКА или от ЦСКА в Левски. Ясно, тези неща ги има във футбола. Вероятно и в живота много работили за Пепси Кола са преминали на работа в Кока Кола, или пък мениджър на БМВ да приеме оферта за мениджърска позиция в Мерцедес. Има ги и ще ги има тези неща. Пазарна икономика, житейски решения.

Случаят с Десподов обаче е по-особен. Играчът бързо стана любимец на Сектор Г, вкара голове на Левски, това е важно за статута му сред привържениците. Самият той се заигра с вечния съперник, тениски под фланелката, надписи, лафове след мачовете. Изобщо, изгради си перфектния имидж сред агитката. А и подплатяваше всичко това с добра игра. Но не бива да се забравя, че Десподов стори всичко това в един много труден за червена футболна България период, когато тя се нуждаеше от съвсем мъничко, жадна за успехи, за победи. Нападателят и неговите съотборници през тези няколко сезона нито станаха шампиони, нито взеха купата. Може и да е крайно, но малко насила няколко от този състав станаха любимци – просто публиката имаше нужда от герои. Кощунство е обаче, Десподов и останалите да бъдат нареждани до великите имена и легенди на ЦСКА от близко и по-далечно минало.

Кирил Десподов логично направи голямата крачка. Трансфер в Серия А. А да, да не забравяме – стана Футболист № 1 на България. Защо ли? Защото т.нар. червени журналисти го направиха такъв. И защото случи сините да нямат изявен кандидат през тази 2018 година. Ботевистите не стигнаха за повече от третото място на Неделев, а сините някак не им се гласуваше с охота за подгласника Георги Петков. Поради това стечение на обстоятелствата, но най-вече заради мощната червена подкрепа Киро стана № 1. И това спомогна неимоверно много за трансферирането му в елита на Италия.

Там не му потръгна, отиде в Австрия, вкарваше прилично количество голове. Под всеки един от постовете му в Инстаграм, когато бележеше на титанични съперници като Санкт Пьолтен и от немай къде трябваше да подскачаме от кеф, мнозинството вдигнати палци, лайкове и поздравления бяха на българи, на фенове на ЦСКА. Макар и вече далеч от ЦСКА Десподов усещаше подкрепата.

Не е като да не е знаел какво прави и какво ще последва след като се съгласява да премине точно в Лудогорец. Със сигурност много биха защитили този негов избор. Иска да играе момчето в Лига Европа, да стане шампион, да печели, да се развива. Всичко това са достатъчно убедителни доводи. Но в живота без морал си заникъде. Да не бъда разбран погрешно – няма нищо срамно и лошо в това да играеш в Лудогорец. Но…Има нещо отвъд този простичък факт. Конкретно в случая с Десподов. Има прекъснатата нишка, разочарованието, късането на плаката, задраскването на селфито, което фена си е правил с теб. Още по-гадното е, че много добре си знаел, какво ще последва. И въпреки това си се насилил да се усмихнеш, държейки химикалката и позирайки с набързо наметнатото зелено шалче.

Младо момче, не е мислил – ще каже някой. Друг би контрирал – абе, много добре му сече пипето, добре си го е измислил. Всички сме били млади. Но е сигурно, че всички след години ще остареем, няма да сме вечно млади. И тогава остават само спомените. И когато се обърнеш назад, ще виждаш едно голямо бяло петно, на мястото на червеното, което заемаше голяма част от живота ти, от кариерата ти. Сега ще бъде бяло, изтрито от феновете на ЦСКА, може би по-скоро мръсно бяло, тъй като ще има следи от виртуални плюнки. Звучи ви гадно? Ами, съжалявам, сигурно хиляди фенове са се чувствали гадно, ама тях няма кой да ги пита – те са безименната маса.

Един фен ми написа на стената тази сутрин един цитат на Владо Даверов, сценарист на филма „Вчера“. Цитат от самия филм: „Само от истински приятел, става качествен предател!“ Репликата е добра, силна е, но дали важи за Десподов? Дали той наистина е обичал, дали е бил верен, дали искрено е носил и целувал емблемата? За да предприемеш подобна стъпка днес, явно не е било така. И още от защитниците на цялата тази парлама ще кажат: Днешно време всичко е пари, всеки си гледа интереса. Звучи смешно и наивно за млад човек, тепърва в разцвета на силите си. Ще речете, че има 5 официални и 6 незаконни деца и трябва да се грижи за хляба им. Парите ще дойдат, ако си упорит и работлив, рано или късно ще дойдат. Но уважението няма как да бъде върнато. От страна на феновете на ЦСКА към Кирил Десподов то безвъзвратно е загубено. Край!

Знам от преди време, май когато Киро премина в Каляри, трудно даваше интервюта, та разбрах, че много се дразнел когато някой го търсел на някакъв уж таен телефон. Разпитвал, кой ти го е дал, ей такива работи. Сигурен съм, че след головете му с ЦСКА е получавал много обаждания, смс-и, съобщения. Киро, спокойно, вече много по-малко хора ще ти търсят секретния телефон. Онова огромно червено море, което беше зад теб ще се е отдръпнало. Нали знаеш как е в природата – има приливи, но следват отливите. И хеттрик на Тотнъм да вкараш, батерията ще издържи, телефона няма да вибрира много. Па дано се намерят двама-трима и да те потупат по рамото, да ти кажат „Евала!“

Ще имаш пари, но ще ти бъде самотно!

Ники Александров, dsport.bg

Коментари