Срещу Лудогорец ЦСКА

Ако ЦСКА и Лудогорец се бяха срещнали на партия шах, сигурно от самото начало щяха да си стиснат ръцете за реми. Във футбола тази опция обаче я няма и на двата отбора им се наложи да чакат 90 минути до целта. Червени и зелени очевидно бяха излезли с нагласата, че равенството ги устройва. Или поне не показаха, че искат победата достатъчно силно. И ако тази нагласа е обяснима за Лудогорец предвид голямата точкова преднина на върха, то от ЦСКА се очакваше повече. Как си представят на „Армията”, че някога ще спрат хегемонията с подобно игрово поведение в директните двубои? Те играха сякаш искат да запазят разликата от 11 точки, а не да я съкратят на 8. Вместо смелост и напоритост видяхме предпазливост.

Лудогорец дойде за равен и го постигна с рутина. Те сами няма да се откажат от доминантната си роля и да пуснат кацата с меда. Трябва някой да им я оспори, а такъв в момента няма. На думи армейците го докарват, но като дойде мачът на истината, не виждаме покритие на терена. Девет години не могат да бият Лудогорец на „Армията“. Цели 13 поредни домакински двубоя без успех срещу този съперник бележат една от най-срамните статистически серии в историята на клуба. Това да не са Реал Мадрид или Барселона?! Дори тях средняците в Испания ги бият от време на време. А ЦСКА не може да победи Лудогорец с Моци и Дяков в състава…

От началото на сезона армейците нямат успех срещу отбор от Топ 3. Записаха две равенства с Лудогорец, реми с Левски и загуба в Пловдив от Локо. И продължаваме с черната статистика. ЦСКА има една победа в последните 11 шампионатни мача срещу Левски и Лудогорец! За какви претенции за титла изобщо говорим? Да, армейците стабилизираха изявите си и са в серия от пет поредни сухи мрежи, което е позитивна новина. Но атаката все още е на приливи и отливи. Няма как да вземеш три точки, без да отбележиш. Срещу Лудогорец ЦСКА не търсеше гола. По-скоро разчиташе на случайност. А срещу такъв съперник тя много рядко се случва.

Червените трябва да влизат в такива мачове много по-смело. Не може единственият опасен удар във вратата на гостите да е от фаул. Столичани така и не създадоха чисто голово положение за 90 минути. Но тук очевидно проблемите не опират до желание. Явно и наличната към момента класа не им позволява да изглеждат по различен начин във важните двубои. Крушчич призна след мача, че няма алтернатива на Отабор за фланга. И това изчерпва темата.

След такъв мач трудно се коментират футболни достойнства. В нападение червените бяха бледо копие на очакванията. Не сътвориха абсолютно нищо пред екзалтираната публика на „Армията”. Близо 10 хиляди дойдоха в студа, но какво видяха?

Червените опитаха от време на време преса, но като цяло действаха безрисково. Не се показаха като отбор, който търси победата на всяка цена. Да, може да не успее, но поне да упражни натиск, да наложи превъзходство… Трябваше повече хора да отиват в предни позиции, необходима бе по-голяма острота и пробивност, поне някакъв стихиен натиск в рамките на 20-ина минути. И това обаче го нямаше. Отабор доскоро беше загадка, но вече няма нищо неясно… Али Соу продължава сухата серия в най-важните мачове. За титулярния централен нападател на ЦСКА гол във вратата на Левски и Лудогорец явно е непостижима цел. Тиаго и тази година защитава амплоато си да редува силен с безличен мач. След двата гола и активна игра във Враца отново не бе на ниво срещу Лудогорец. Светлият лъч в представянето на ЦСКА отново бе Валентин Антов. Той затвърди добрите впечатления за играта си, откакто Крушчич пое отбора. Сръбският треньор му се довери и младокът дотук оправдава очакванията. Игра със самочувствие в дербито. Пътят пред него е ясен – силни мачове в ЦСКА и присъствие в мъжкия национален отбор.

Лошото е, че ЦСКА се отдалечава от Лудогорец и това е видно. Червените играха на предела на възможностите си, докато Лудогорец бе далеч от оптималното си ниво. Но пак си взе необходимото. И това не е само в този двубой. Да, през календарната 2019 г. Лудогорец не успя да отбележи във вратата на ЦСКА (четири нулеви шампионатни ремита и загуба 0:1 за купата в Разград). Но това грее ли някой в червения лагер? Отборът от Разград си постига целите със или без победа над ЦСКА. Просто не се стигна дотам такава да им е нужна в решаващ двубой. Заради щастливо стечение на обстоятелствата през миналата година армейците добутаха до почти решаващ за титлата мач. Просто Лудогорец допусна редица грешки. Но ЦСКА пак не използва шанса си в двубой на „Българска армия“. И тогава, и сега няма на кого да се сърдят червените. Може би спестеният червен картон за Форстър за нарушението срещу излизащия сам срещу вратаря Али Соу можеше да наклони везните в полза на домакините. Но абонатът за сблъсъците между двата отбора Николай Йорданов вдигна само жълт картон. И пак не можем да сме сигурни как щеше да протече двубоят до края, ако лудогорци бяха останали с човек по-малко. Крайно време е в ЦСКА да не разчитат на „ако“ за тези двубои. А да показват силна игра, да налагат превъзходство, да редят положения и най-важното – да правят голове.
Сега на армейците им предстои бързо пренастройване към купата. В мача срещу Арда трябва да се види по-офанзивното и агресивно лице на отбора. Тук всичко друго освен продължаване в следващата фаза ще е тежък провал и край на мечтите за трофей през сезона още в началото на декември.

Но със или без продължаване за купата мачът с Лудогорец ще горчи на червените фенове. И ще ги държи в реалността.

Стоян Генов, в-к „Тема спорт“

Коментари