Христо Христов-Чичо Граф: Най-великите моменти на ЦСКА са срещу трите детронирани шампиона на Европа

2763

Христо Христов-Чичо Граф е един от най-популярните привърженици на ЦСКА. За първи път отива на мач на отбора преди почти 60 години и не е спрял да го прави до днес. За последно беше на линия при отстраняването на Лудогорец за купата с 2:1 на „Армията”. Присъствал е и на десетки гостувания на ЦСКА в евротурнирите. Чичо Граф е автор на редица статии, свързани с клуба, неговата история и предшествениците му, а също и на уникалната схема, наречена „Корените на ЦСКА”.
Повод да разговаряме с него е предстоящият 70-годишен юбилей на клуба, като бяха засегнати още най-паметните мачове, на които е присъствал, решения наскоро въпрос за базите и редица любопитни моменти от историята на армейците.
– Г-н Христов, кой е първият мач на ЦСКА, на който присъствахте, и на колко мача на отбора сте били?
– Още първият ми мач беше за КЕШ – 2:2 с Барселона на 3 септември 1959 година. Втората ми среща пък беше пролетното дерби през май 60-а година, когато ЦСКА обърна от 1:2 до 3:2 с два гола на Иван Колев. После героя на двубоя го носиха на рамене до Военния клуб. Мачовете в София изобщо не си ги смятам. В провинцията съм бил на над 630 срещи. Описани са ми в няколко тетрадки и си ги допълвам постоянно. А в евротурнирите съм бил на над 40 гостувания. Най-любими са ми мачовете с Ливърпул. Бях в Англия за 1/4-финала за КЕШ през март 82-ра (0:1). Бях също на „Сан Себастиан” при 0:0 с Реал Сосиедад през септември 1981-ва, ходил съм на гостувания на Панатинайкос, на Спортинг Лисабон… Неизброими са.ЦСКА с нова офанзива във Франция: „Червените“ с последен опит да привлекат дефанзивен халф на РеймсЦСКА не се е отказал от намеренията си относно халфа на Реймс Хасан Камара и ще направи последен опи…Jan 8 2018bgsport.net

– А кои са най-големите мачове в историята на ЦСКА през вашия поглед?
– И те са десетки, но най-великите моменти са трите елиминации на действащи европейски клубни шампиони – Аякс през 73-а, Нотингам през 80-а и Ливърпул през 82-ра. Това са уникални постижения. Но ЦСКА има и още редица други страхотни мачове. 4:1 над Ювентус през октомври 60-а. Епичните полуфинали за КЕШ с Интер през 67-а. Също и битките с Байерн. Първи беше успехът с 2:1 през март 74-а. Ей, велик мач! Втория гол за ЦСКА го вкара Георги Денев, носеше ги на гръб немците. Уникална работа. И после 4:3 над Байерн на полуфинала за КЕШ през април 82-ра… Как да изброиш само една среща?!
– ЦСКА вече навлезе в 70-ата си година и през май ще отпразнува юбилея си. Вие, като човек, който е отлично запознат с историята на клуба, какви идеи имате за честването на празника?
– Нямам представа какви са плановете на ЦСКА, защото не съм част от Инициативния комитет. Но в действителност имам своите виждания и в следващите дни очаквам да се видя с Гриша Ганчев, за да му ги изложа. Знаем отчасти какво е предвидено – шоумач, спомена се и рок концерт – аз съм голям фен на „Бон Джоуви“ и ако такава група дойде у нас, ще е удар. Добре е да се пусне още специална значка, юбилеен знак, юбилейна брошура, каквато съм готов да изготвя, да се наградят заслужили спортисти. Има и още други важни неща, които могат да се направят. Аз държа да се поставят и още няколко паметни плочи на стадион „Васил Левски”. Едната – че там е игран първият мач на български отбор в евротурнирите – ЦСКА – Динамо Букурещ 8:1. Втората – че на този стадион ЦСКА е детронирал три действащи европейски клубни шампиона. И другата – че на този стадион ЦСКА е играл три полуфинала в европейските турнири. Още много други идеи имам за юбилеи, но нека първо ги споделя с г-н Ганчев.

– Преди броени дни най-после беше решен въпросът с базите на ЦСКА с подписването на договор между клуба и Министерството на спорта. Как гледате на разрешението на казуса?
– Това е важна крачка, договорът узаконява нещата. Оттук наред е да се направи проект, да се одобри и да се действа. Борбата за базите дотук беше дълга и трудна. Лошото е, че критерият към ЦСКА не е еднакъв като към другите клубове, особено по отношение на базите. Още преди години започнаха да искат наеми от нас, от нашите клубове. Това си е част от един повсеместен тормоз по всички линии срещу ЦСКА.
– Да ви върна в годините назад, кои са най-известните привърженици на ЦСКА?
– Безбройно много са, още от 50-60-те години, като се започне. Всеки фен е важен. Например от Клуба на привържениците – доайенът бай Марко Братованов, който почина на 93 години. Също и Весо Паганини – Веселин Томов, на когото са всички големи песни на ЦСКА. Най-великите са неговите. „Има истина една, тя е само ЦСКА” – още от 71-ва година е тази песен… Ние навремето, малко след построяването на стадиона в периода 64-66-а, се събирахме по няколко хиляди души пред „Армията”. Тогава имаше 30 пейки пред стадиона. Пред всяка пейка имаше привърженик, който говореше пред другите. За най-различни неща – най-вече за ЦСКА, разбира се. Например – разкази за някое гостуване, на което си бил. Трябваше да си много начетен, да си се ровил в библиотеката. Аз за първи път говорих, когато бях на 24.
– Кога вечното дерби се утвърждава като такова?
– Още от първия мач на 6 септември 1948 година (2:1 за Левски). Реваншът е на 9-и (ЦСКА побеждава с 3:1 и печели титлата). Оттогава сините ни имат уважението. После се играят за кратко време доста мачове и така дербито окончателно се утвърждава. Два поредни сезона освен срещи за първенство има и по 3 мача на финал за купата – през 49-а и 50-а. А стадионът винаги е бил пълен на тези срещи. Интересното е, че голям антагонизъм и разделение между феновете се заражда в средата на 60-те години, и то в… хокея. Някъде към 68-а се пренесе и на стадиона. Тогава сините започнаха да сядат откъм Витоша планина, а ние – откъм езерото „Ариана”. И нещо интересно – на нас до 65-а година сините ни викаха „Войската”. А едва след това по-младите започнаха да ни подмятат „Чорбата”. Идвало оттам, че в казармата се ядяла чорба…

– Как се е развивала публиката по време на вечното дерби през годините? Докато през миналия век феновете на Левски доминират като присъствие в мач номер едно на България, през последните години тази тенденция се промени…
– Вижте, за ЦСКА най-важни бяха мачовете в Европа. Просто имахме велики срещи там. Аякс 73-та, после Байерн 74-та, превъзходните срещи с Валенсия през 78-а, после Нотингам 80-а… Някак си Левски вече не ни интересуваше. Да не говорим после Реал Сосиедад, Ливърпул, отново Байерн… Станахме шампиони 4 пъти поред, но сякаш вече бяхме пренаситени. Аз си спомням, че като отпаднахме от Байерн на полуфинала за КЕШ през 82-а, имаше голямо разочарование. Та ние имахме шанс да станем европейски шампиони! Какъв ти мач с Левски после да те вълнува?! Те ни и биха май 83-та с 3:0, форсираха ги към титлата, че отдавна не я бяха вдигали… И в тези години наистина на дербито ходеха повече левскари, но то е, защото тях повече ги интересуваше мачът.
– Кои са най-емблематичните футболисти на ЦСКА?
– Списъкът е страшно дълъг. От първия отбор има две знамена – Манол Манолов-Симолията и първият капитан Нако Чакмаков. За мен най-добрият ни футболист до 65-а година е Гацо Панайотов, а след него е Митата Якимов. Петър Жеков пък е друга величина. Но за Гацо да кажа – страхотен футболист! Действаше в средата на терена, прекрасни подавания имаше. Как я копваше само топката към Иван Колев и Крум Янев… Имаше левскари, дето идваха на стадиона, за да го гледат Гацо и да му се радват. Идваха да гледат и други звезди на ЦСКА. Как да пропуснем също фигури като д-р Стефан Божков, Иван Колев, Крум Милев, Боре Гаганелов, Якимов, Пената, Жеков, Иван Зафиров-Копата, Божил Колев, Джеки, Цецо Йончев, Паро Никодимов, Стоян Йорданов, Джони Велинов, Пламен Марков, Стоичков, Трифон Иванов, Любо Пенев, Ивайло Андонов, Тошко Янчев и моя любимец през новия век Велизар Димитров… Сигурно изпускам някого.
– За финал – как виждате развитието на клуба при Гриша Ганчев? Сега ЦСКА има и реалната възможност да спечели златен дубъл навръх юбилея си…
– Ганчев действа по своя план. Той е наясно какво трябва да се направи. Сега наред е стадионът, който е много важно да бъде приведен във вида, който заслужава. Остава всичко да е наред и около емблемата. ЦСКА има светло бъдеще. Клубът има две яки основи – великата история и великата публика. Публиката е съхранила историята. Да сме живи и здрави, да го има ЦСКА, да четем, да помним и да браним историята му.
Източник temasport.comЦСКА продължава ударно със селекцията. Жеферсон: Благодаря ти, Господи, че ще нося фланелката на този гигантБразилецът Жеферсон вече официално е играч на ЦСКА. Новото попълнение подписа личния си контракт с к…Jan 8 2018bgsport.net

Коментари