ЦСКА - приют за послушни треньори

Засадата беше тънка. Като тънка червена линия. Но беше очевидна. Както слънцето на небосклона. ЦСКА беше поразен на „Лаута”. Като мълния.

Когато обаче мъжете в черно се превръщат в перманентно средство за оправдание, а вече четвърта година купите и титлите са мираж, колкото и да си наивен, започваш да си задаваш въпроса: „Само другите ли са виновни?”.

Стига! ЦСКА е заприличал на двойкаджия, който не може да си научи урока, и все обвинява Марийка, че му пречи да стане отличник.

ЦСКА е заприличал на приют за послушковци-треньори, които, преди да се събудят, питат тия „отгоре” дали може да си измият зъбите и да закусят.
ЦСКА ще го има, когато има силна личност за треньор. Не такава, която да лежи на стари лаври.

ЦСКА ще го има, когато думата на треньора ще е закон и когато между него и Гриша Ганчев ще има само един човек – спортен директор, а не разни италианци и други особи, за които никой не знае защо са на „Армията” и защо получават заплата.

ЦСКА ще го има, когато в Борисовата градина най-после прогледнат и разберат, че докато на 123 километра североизточно от София е било нормално да се печелят по две поредни титли веднъж на 10 години, то тук тя трябва е в музея всяка година. Или поне през година.

Иначе мъката на колоса няма да спре, а грамофонът ще продължи да ни пуска старата, но изтъркана до втръсване песен за съдийското робство, погълнало ЦСКА. Проблемът е, че тя се слуша с всеки изминал ден от все по-малко и по-малко хора…

Засадата наистина беше тънка. Като тънка червена линия. По нея обаче се движи ЦСКА. Не по засадата, а по тънката червена линия. И ЦСКА наистина е поразен. Но по-скоро от… себе си.

Румен Илиев, БЛИЦ

Коментари