В живота на всеки велик клуб има сакрални дати, които остават в историята му като преломни моменти в развитието му. Може би сред тях за Барселона е мигът, в който Йохан Кройф вижда онзи великолепен прехвърлящ удар на цесекаря Христо Стоичков на „Камп Ноу” или когато невръстният още Лео Меси подписва първия си договор с каталунците на обикновена салфетка. За ЦСКА датата 1 април 1949 г. е неразривно свързана с идването на Треньора. Тази дума просто не може да не започва с главна буква, когато става дума за предводителя Крум Милев, с когото червените се покриват със слава. Невероятните 15 години на Чичето начело на тима кореспондират с творческото дълголетие на Мат Бъзби и Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед. В периода ЦСКА печели 11 шампионски титли (9 от които поредни), 4 национални купи и прави име в Европа с епични мачове срещу Челси, Атлетико Мадрид и Ювентус.Бивш любимец на сектор Г: Феновете на ЦСКА не биха го направили, но аз съм българин и желая успех на ЛудогорецБившият футболист на ЦСКА Светослав Петров прогнозира как би могъл да се развие сблъсъкът между Лудо…Feb 5 2018bgsport.net
Все още е спорно кой е първият треньор въобще на ЦСКА. Дълги лета социалистическата спортна историография изтикваше на преден план Константин Николов-Замората, който наистина е епоха, но… в българския бокс. Все още не е напълно ясно кому е било нужно да представя знаменития ни боксьор в тежка категория като създателя на първите успехи на червените. В интерес на истината Замората води на Боровец физическата подготовка на армейците преди финалните мачове с Левски през септември 1948 г. – бягане в пресечена местност, скачане на въже, земна гимнастика и… нищо друго. „За тактическата и техническата подготовка той ни казваше „вие си знаете”, свидетелства Никола Божилов, един от първия шампионски тим на ЦСКА през 1948 г. Преди втория финален мач вълнението толкова обзема Замората, че той отказва да тръгне с отбора към стадион „Юнак” и остава във Военния клуб, за да чака с трепет новините.
На „Юнак” обаче не е и необяснимо пренебрегваният Христо Нелков-Ринджата, някогашен треньор на Септември, чиято дума се слуша при определянето на състава на червените в първите месеци от тяхното съществувание. Той изпълнява това задължение на напълно доброволни начала. По професия е техник земемер и в същото време ръководи работата на огромен строителен обект – разширението на столичното „Цариградско шосе”. Тренировките под негово ръководство са едва 2 пъти седмично, а служебните задължения на Ринджата дори не позволяват той да присъства на триумфа срещу Левски във финала на 9 септември 1948 г.
В късната есен на 1948 г. капитанът на тима Нако Чакмаков, който всъщност е играещ треньор на червените в първите им месеци, кани в клуба друг аматьор, бившия център-халф на Шипка Антон Кузманов-Доньо. Инженер строител по образование, Доньо е първият, който води системни тактико-технически занимания с футболистите на ЦСКА.
Той обаче остава начело на тима едва 2 месеца. Обстоятелствата налагат – на сцената е време да се появи човек, за когото футболът е професия, а не хоби. В онзи момент, в края на есенния дял в първия сезон от създаването на А група Левски буквално тича към титлата, а действащият шампион, който междувременно е прекръстен на ЦДНВ, е чак четвърти на 7 точки зад сините. По същото време, през декември 1948 г. на 4-месечна специализация в Съветския съюз заедно със Стоян Орманджиев-Пашата заминава Крум Милев, направил име като мощен централен нападател на Славия и софийския Локомотив, на който в последните години от състезателната си кариера е и играещ треньор.
Назначението му в армейския клуб е изненадващо дори за самия него. Дебютът на Милев начело на армейците е на 7 април 1949 г. в мач от 12-ия кръг на първенството, когато пред 18 000 зрители на „Юнак” ЦСКА побеждава с 3:2 столичния Локомотив. Прозорливият ход с Чичето дава своите незабавни резултати, но едва ли някой тогава може да предвиди дългосрочната перспектива на проекта „Милев”. С 4 победи, 2 равенства и само 1 загуба под негово ръководство са осигурени сребърните медали. Сребро, което никога никого не топли на „Армията”. Допълнено от загуба на „тройния” финал с Левски за купата.
В следващия сезон реорганизацията нa футбола ни по съветски образец едва не изхвърля армейския тим извън борда. Софийският квалификационен турнир за попълване на новата А група е по-силен дори от държавно първенство – 8 тима се борят за 5 квоти. Изненадата идва с дейната помощ на Левски в последната среща от турнира – сините, осигурили си вече участие в елита, играят с Академик, на който му трябва точка за заветната пета позиция за сметка на ЦСКА. Ремито 1:1 между двата тима е първият официално документиран уговорен мач у нас. Студенти и левскари са отседнали преди двубоя в един и същи столичен хотел – „Славянска беседа”. В стая 203 „беседват” по двама от тарторите на отборите и си стискат ръцете за точен резултат. Дълги години след това двама от участниците в „беседата” признават това пред футболния историк Силвестър Милчев – Румен Априлов и капитанът на Академик Васил Спасов, който само допреди няколко седмици е бил съотборник с останалите участници в договорката – Иван Димчев и Арсен Димитров. Циркът на терена пък е пълен – шеги, приятелски намигвания и мудна игра. Реакцията на футболните велможи? Никаква! Генералитетът обаче решава да отвърне на подмолния удар – „реорганизира физкултурната самодейност във войската” и създава общ представителен тим с квотата на Ботев, който е извоювал една от двете визи за А група в пловдивския квалификационен турнир.
През 1951 г. след 2 години на колебания и частични неуспехи замислите на Крум Милев, който въвежда революционни методи за своето време, извеждат ЦСКА на съвсем друго ниво, непостижимо за всичките му съперници. Постигнат е първият в клубната история дубъл титла-купа. Твърде лековато днес някои обясняват неоспоримата доминация на клуба в средата на миналия век с факта, че като военен отбор може да избира каймака от талантите на България, които влизат в задължителната казарма. Милев обаче руши стереотипите на тогавашния ни футбол. Първо с един замах решава проблемите в съблекалнята – отиват си опитните и до голяма степен амортизирани герои от времето на първата шампионска титла – Панко Георгиев, Димитър Цветков, Борислав Футеков, Кирчо Богданов, Никола Алексиев и Никола Божилов, а идват жадни за слава младоци като Панайот Панайотов-Гацо, Георги Енишейнов, Гаврил Стоянов, пернишките нападатели Петър Михайлов и Ангел Миланов.
По изричното желание на Милев ЦСКА първи у нас въвежда високопланинската предсезонна подготовка в Боровец, а после спортно-техническите детайли се доработват в подходящите условия, които дава южният Петрич. Чичето разчупва още един шаблон. Знае, че играчите не долюбват дълго да са разделени от семействата си и… червените тръгват на лагерите с жените и дори с децата си. Самите футболисти се шегуват: „Взехме дори детските цукала (б.а. – нощните гърнета) от къщи”. Предводителят се обляга и на верен асистент – неговият доскорошен възпитаник Борис Трънков става първият щатен помощник-треньор у нас, а рекордьорът в спринта на 100 метра Ангел Гаврилов поставя физическата подготовка на тима на ново ниво – омразните кросове са в гората, а не се въртят до премала обиколки на пистата. Новост за България е и постоянната длъжност на лекаря в отбора, който не се занимава само с травмите на играчите, но и поддържа функционалното им състояние след все по-големите натоварвания, на които ги подлага наставникът.
И най-важното – Милев революционизира схемата на игра. Звездата на тима Стефан Божков, който дотогава действа на несъществуващия днес пост дясна свръзка (по същество чист нападател), е върнат от треньора по-назад – в средната линия. Рокадата с капитана променя традиционната схема за онези години 3-2-5 на 3-3-4. Тактическата новинка прави от Божков еталон на атакуващ играч от средата на терена. Той е конструктор на атаките и когато потрябва – скрит допълнителен нападател, който използва отворилите се пред него пространства за опасни шутове отдалеч. Стратегът Милев подготвя и друга уловка – номиналният централен нападател Панайотов все по-често се връща от върха на атаката в по-задни позиции, за да комбинира с Божков. Така отпред остават по-малко на брой нападатели, маневриращи в гъсто населеното наказателно поле на съперниците. Когато обаче развоят на играта го налага, в най-предната линия се включват и Божков, и Панайотов. Така атакуващите футболисти превишават по численост бранителите и традиционното за времето персонално покритие увисва.
Любомир СЕРАФИМОВ
Източник temasport.comСтойчо Младенов отново в ЦСКА? Любимецът на Сектор Г обяви единственото необходимо условие, за да се върне на „Армията“ (ВИДЕО)Легендата на ЦСКА Стойчо Младенов за първи път от много време насам говори по темата за „червените.”…Feb 2 2018bgsport.net