След 13 години суша: Кои приятелски кръгове осигуриха Купата на Левски

10901
левски

Левски спечели първи трофей след 13 години суша. „Сините“ надделяха над ЦСКА във Вечното дерби с 1:0 и завоюваха Купата на България. Постижението е наистина знаково не само заради дългия период без успехи, но и заради факта, че бе направено в сезон, в който самото съществуване на клуба бе поставено на карта. Поне на думи.

Кои обаче са основните фактори
за грандиозния триумф?

40-годишното приятелство

„Левски ще подкрепи Борислав Михайлов за президент на БФС. Не мога да зачеркна с лека ръка едно 40 -годишно приятелство. Боби няма да загуби конгреса днес с глас на Левски срещу него“. Думите са на Наско Сираков, изречени на 12 октомври 2021 година преди конгреса на БФС. Оттогава цялата система на българския футбол в началото бавно, а в течение на времето все по-настоятелно и методично, заработи за „синята“ кауза. Като в седмиците преди финала срещу ЦСКА от „синя“ каузата се превърна в „национална“. За това спомогна дейно и досегашният носител на почетното звание „национална кауза“ – Лудогорец. Изключително натрапчива бе картината от втория полуфинален мач за Купата на България на „Герена“, когато абсолютният хегемон по българските терени в последното десетилетие дори не се опитваше да атакува, а държеше топката в собственото си поле. Във всички мачове на „сините“ съдиите пак си припомниха каква е „правилната свирка“. А за замазване на положението от Левски скачаха като ощипани след някой мач за… неотсъдени тъчове. Самото БФС пък отново си заработи по позабравената „синя“ директива. Фенове на Левски стреляха с ракети по чужди публики, нахлуваха по терена, но наказанията бяха закачливи – като перване зад врата на любимото дете.

Приятелството с властта

Лъчезар Петров

Каквото и да се случва в финансовото блато на „Герена“, Левски винаги получава лиценз. ЦСКА и Локомотив (София) трябваше да преминат през чистилището на „В“ група, но стане ли дума за „сините“ – това просто е табу. Ето и в момента ужким текат някакви свирепи действия от страна на НАП. Сметките на клуба били запорирани, ама се плащат космически премии за Купата. А Левски пак ще е и с лиценз, и със спонсори, а ако трябва и с изненадващи дарения от половин милион от открили „синьото“ си сърце на преломна възраст депутати. Очевидно е и че при обещаната политическа промяна тук специално промяна няма да има. Просто е – приятели с всяка власт!

Приятелството с Гриша Ганчев

„Синята“ публика едва ли си дава сметка, че за края на 13-годишната суша трябва да благодарят основно на най-омразния им човек – Гриша Ганчев, изключителен приятел на клана Сиракови. Силният човек на „Армията“ направи всичко възможно ЦСКА да се провали с гръм и трясък не само във финала, но и през целия пролетен сезон. В най-решаващия момент – преди мач за първенството с Левски и втория полуфинал за Купата със Славия, при „червените“ бе извършена обичайната треньорска рокада. На мястото на Стойчо Младенов бе инсталиран Алън Пардю, който впоследствие получи и постоянен договор. Англичанинът е 16-ият назначен треньор по време на „ерата“ Ганчев. Ехо!!! Не е ли кристално ясно вече, че не това е причината за неуспехите? Колко трябва да си задръстен, че да правиш една и съща грешка един, два, три, четири, пет… шестнадесет пъти? Алън Пардю? Сериозно ли? Изтънчен любител на рулетката и минижупите, който е оставил футбола много, ама много отдавна.

Не са проблем треньорите, не са дори и некадърните футболисти. ЦСКА продължава да се ръководи страшно неправилно. Няма краткосрочни цели, няма дългосрочни цели, няма стратегия. Размахва се някакъв стадион постоянно – или когато трябваше да се осигури изборна победа на Йорданка Фандъкова, или когато стане напечено с фенската маса. Хубаво – стадион, ама като стане. Проекти и макети „червените“ гледат от времето на Васил Божков. А в парка е една руина, която е опасна за живота на зрителите.

А некадърните футболисти в ЦСКА не ги водят треньорите! Води ги Ганчев! Може би и синът му, който се интересува главно от мотори, но не от футбол. А може би и уж изгоненият Стойчо Стоилов. Ето това са симпатягите, които сами трябва да си забият един силен шут отзад, след което да отидат и да празнуват Купата с приятелски клан Сиракови.

Заблудата Мъри

„Синята“ еуфория е напълно разбираема. Както и заслугата за успеха на Станимир Стоилов. Той успя да направи в Левски това, което в ЦСКА за момента е немислимо. Взе цялата спортно-техническа власт и дори показва зъби, когато нещата почнат да криволичат в останалите аспекти на управлението на клуба.

Но ще е пълна заблуда да се мисли, че в момента Левски играе някакъв „правилен“ футбол. Левски е толкова слаб отбор, колкото е и ЦСКА. И двата гранда са негледаеми, чисто футболно. Та просто вижте гола, с който бе спечелена Купата. Комедия от грешки в „червено“ и рикошет.

Дано самият Мъри не живее в тази заблуда. Иначе съвсем скоро ще видим някое ново европейско откритие.

„Синята“ публика

Тя е с главна заслуга за трофея и заслужава всяка радост, всяка изстрадана сълза и всяка приятелска, че дори и дебелашка шега със съперника. И надеждата, че следващата еуфория няма да е през 2035-а.

Борислав Хаджиев

Коментари