14 години без 6 дни – толкова време прекара на поста президент на БФС Борислав Михайлов, преди оставката му да бъде поискана от най-високо ниво и той да я подаде. Утре на извънредно заседание на Изпълкома се очаква тя да бъде приета и да бъде насрочен нов конгрес, който да избере следващия президент на централата. Така Боби понася втори много тежък удар само в рамките на няколко месеца. Припомняме, че в началото на годината той не бе преизбран в Изпълкома на УЕФА. А сега е аут и от управлението на българския футбол.
Боби влезе в структурите на БФС преди 19 години. Време, през което забърка сериозни коктейли, някои от които направо горящи.
Но да видим първо сухата статистика. От 2000 г. е член на Изпълкома и заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта. От 2001 г. е първи вицепрезидент на БФС. Избран е за президент на централата на 21 октомври 2005 г. На 30 януари 2009 г. е преизбран на поста, след като за кандидатурата му гласуват 316 от 373 делегати на конгреса на БФС. На 14 февруари 2014 г. е избран за трети път за президент на БФС. На 16 февруари 2018 г. е преизбран отново след убедителна победа над Любослав Пенев, който бе категоричен, че вотът е манипулиран. Някъде там обаче Михайлов се помисли за неприкосновен и недосегаем.
В последните години той присъстваше в медийното пространство предимно със случки, дошли вследствие на сгряващи напитки. Даваше редки интервюта пред избрани медии, а това да отиде на мач от родното първенство остана сякаш в праисторията. За него явно бе обидно да слезе при народа, помислил се едва ли не за цар на футбола у нас. Не е тайна, че Михайлов не ходеше на мачове и от страх, че феновете ще го обиждат, и то доста грозно, по стадионите. Истината е, че се боеше от народния гняв. Знаеше, че хората не го искат за президент на БФС. Не бяха един и два случаите, в които по стадионите имаше плакати и псувни срещу него, в резултат на което в Дисциплинарния правилник бе вкарана точка за глобяване на клубовете с по 1000 лева за обидни скандирания.
Четвъртият в света беше в приповдигнато настроение през 2015 г., когато националният отбор завърши наравно 2:2 с Италия в София. Година по-късно, след измъчена победа над Люксембург с 4:3, Михайлов се забавляваше искрено при въпрос за приключващия „цикъл от мачове“, питайки с усмивка: „Цикъл, какъв цикъл?“. Е, цикълът на Боби свърши.
В края на миналата година като преизбран президент Михайлов придружаваше премиера Бойко Борисов на срещата с представителите на Сърбия, Румъния и Гърция. Тя постави начало на идеята за домакинство на световно или европейско първенство. При пресконференцията след дискусиите президентът на БФС напусна преди края, след като едва се държеше на краката си. Тогава министърът на младежта и спорта заяви, че Михайлов е получил схващане на крака. Някъде там се оказа, че Боби е получил жълт картон от държавата.
Преди началото на новия футболен сезон Бойко Борисов привика президента на БФС и босовете на водещите клубове, като ги призова към честен футбол, но явно някой е бил с тапи на ушите, защото само няколко месеца по-късно ГДБОП нахлу в базата на централата в Бояна и погна съдиите.
Настоящият квалификационен цикъл за Евро 2020 също бе белязан от странни прояви на бившия вратар.
През юни БТВ показа как Боби си тръгва след позорната загуба от Косово (2:3) с автомобил, чакащ го на лекоатлетическата писта на Националния стадион „Васил Левски“. Само и само за да избяга от неудобните въпроси след поредното крушение на националите.
Последва и спорно решение на Изпълнителния комитет на БФС. След заседание беше прието в Стратегията за развитие на футбола да присъства точка, която забранява картотекирането на вратари от страни извън Европейския съюз.
При управлението на Боби участието на голямо първенство се превърна в мираж за трикольорите. За последно участвахме на Евро 2004, малко преди той да поеме поста от Иван Славков-Батето. Като резултати нещата са ясни, копаем дъното. По-лошото в случая е, че не се вижда светлина в тулена.
Реално за тези 14 години, ако управлението на Михайлов бе целенасочено и имаше ясна стратегия за развитие на футбола, сега трябваше да се радваме на силно поколение на възраст между 21 и 26 години, което да е гръбнакът и бъдещето на националния отбор. Оказва се, че реалността е съвсем друга и тези 14 години са отишли на вятъра. Защото, когато Боби встъпи в длъжност през октомври 2005 година, голяма част от сегашните ни млади футболисти са били на по 7-8 години и тъкмо са започнали своето формиране и развитие. Е, видяхме срещу Англия докъде е стигнало то и стратегията на Михайлов, доколкото изобщо е имало такава. Резултатът от управлението на Боби е безусловен провал. Падението е пълно. Вместо да бе проявил достойнство, да си удържи на думата и да не се кандидатира на последния конгрес, той се полакоми. Е, сега му излезе през… Биха му шута и от УЕФА, и от БФС. Така се получава с ненаситниците.
Росен Ангелов, в-к „Тема спорт“
