А рестарт на футбола кога

Празни стадиони, постоянни скандали, съмнителни мачове, слаби резултати в евротурнирите, 15 години далеч от големите първенства, липса на качествени таланти, пълна апатия на феновете към продукта с марка „БГ“ и никаква стратегия за развиването на школите. Това са само част от проблемите на българския футбол. Толкова са дъвкани, че вече са се превърнали в баналност, а привържениците дори нямат сили и желание да ги дискутират. Те отдавна не гледат трикольорите, но не заради определен треньор или футболист, а под формата на бойкот срещу управлението. На фона на всички изброени факти, загубата от Косово (2:3) е капка в морето. Чисто и просто един мотивиран отбор дойде в София, игра със самочувствие, с каквото ние не разполагаме, изнесе ни нагледен урок и си замина с трите точки. А дори феновете им превъзхождаха нашите.

Преди три месеца в Прищина ситуацията беше същата, просто оцеляхме по чудо, така че за късмет сега и дума не може да става. А това е страна, чиято независимост е обявена три години, след като Борислав Михайлов оглави БФС. Просто едни искат да се развиват, а на нас си ни харесва в блатото. Големият въпрос вече не е свързан с играчи, треньори и селекция. Отдавна българският футбол агонизира, а ръководните органи се правят, че нищо не се е случило. Но докога? Чашата отдавна не е наполовина, а изцяло празна. Говорим за песимизъм, а не за алкохол!

„На футболния съюз ролята ние си я знаем – обясни след поражението Йордан Лечков, вицепрезидент на БФС. – Не виждам какви забележки може да имате към нас. Ако разполагахте с такива, щяхте да ни ги посочите. В едно семейство, ако няма компромиси и правилно насочване, няма как да се случват нещата. Трябва да бъдем по-разумни. Какви забележки имате към ръководството? Българският футбол не зависи само от ръководството на централата. Това са клубове, вътрешно първенство… Не искам да се повтарям. Ролята на футболния съюз не е да изкарва играчи.“

„ОК, ол райт“, както казва Любослав Пенев, друго изхабено име от златното поколение. Направи се рестарт на „А“ група, бе изградена база за националите и това е единственият успех във витрината на Михайлов. Нищо, че е с парите на УЕФА, а на нея има ресторант, който се стопанисва от сина му и вратар на „лъвовете“ Николай Михайлов. Последното дори не е тайна. Кога ще се направи дисекция на школите ни, където се крият голяма част от проблемите? Да се състави план за развитието им. Не е задължително футболният ни съюз да направи всичко от А до Я, но все отнякъде трябва да се започне. С такива резултати на представителния ни тим, а и клубовете, това е задължително.
Достатъчно треньори се смениха, време е за генерални промени – фокусиране върху детско-юношеските школи и намаляване на чужденците, играещи в елита ни.

Вина за моментното състояние носят и клубните ни президенти. Именно те дават десетки хиляди евро заплати на играчи със спорни качества от чужбина, а на треньорите в школата – по 800-1000 лева. И после чакаме да излезе някой талант. А малкото, които все пак покажат качества, се връщат като бумеранг в родната действителност, защото такива като тях зад граница – бол. И така година след година. Некачествена работа в школите, водеща до липса на добри български играчи във водещите ни отбори и големите първенства на Запад, липса на качество в националния отбор и слаби резултати. Омагьосан кръг, от който няма излизане вече 15 години и четвърти мандат на Боби Михайлов…

Владимир Иванов, в-к „Труд“

Коментари