Вальо Михов с шокиращо признание: На „Парк де пренс“ бях пълен хулиган, а полицията… (ВИДЕО)

962

Валентин Михов гостува в предаването „Код спорт“ по TV+. Той е човек минал през цялата управленска йерархия на родния футбол – президент на ЦСКА, на БФС и на Професионалната лига. Стига и до Борда на директорите на Европейската професионална футболна лига. Той въведе у нас налагането на ТВ права след смяната на системата през ноември 1989 г. Само четири години по-късно подари на България и на света драмата на „Парк де Пренс“.
– Вальо, връщаш ли се към незабравимите спомени от „Парк де Пренс“?
– Връщам се много често. В днешно време има много хора, които не си изразяват чувствата, те са с маски. Уважавам ви, защото си останахме човеци, с човешки отношения, приятели и можем да си говорим истината. Можете и да ме критикувате, но имате право, защото ме познавате. Но други, които се крият… Журналистиката не знам накъде отива. За да е честен човек и да говори истината, той трябва да не е подтикван от някой шеф и да не започват слугинажите. Тези неща ме болят още от времето като президент на ЦСКА. Бил съм и изпълнителен директор на Ловеч. Тогава имах щастието да запаля Гриша Ганчев за българския футбол, а той не искаше и да чува за футбол. В една бедствена ситуация бях обещал едни пари. Гостуваме на Нефтохимик с Ловеч. И аз обещах едни премии – горе-долу апартамент и кола, ако бием Нефтохимик. Беше невъзможно да ги биеш. По едно време Христо Порточанов вика: „Вальо, вашите водят“. А ние още бяхме вътре при него на чай с екстри. Като излязохме ми казва: „Ти да не си пробил отбора?“. Отговарям му, че няма с какво, а ни трябваха точки, за да останем. Беше невъзможно и можеше да обещаеш всичко, но стана чудо. Хем ми беше кеф, че оставаме в „А“ група, хем къде да търся парите? А аз футболист не съм лъгал през живота си. Връщаме се в хотела, търся Гриша Ганчев. Видяхме се и ми казва: „Не ме занимавай с футбола, а съм само с борба“. Отговарям му: „Моля те, Гриша, обещах едни пари, защото оставаме в „А“ група с този мач“. На другия ден дойде с един чувал и даде на момчетата това, което заслужиха. От тогава влезе във футбола и досега е дал немалко пари.

– Не гледаш ли вече твърде дълго от страничната линия събитията в българския футбол? Не ти ли се влиза отново в играта?
– Няма с кого. За да играеш играта, трябва да има играчи. Мисля, че нивото на играта, с малки изключения, без да подценявам определени фигури… Но едно е да си ръководител във футбола, а друго е в бизнеса. Две различни неща са. Уважавам това, което става в Лудогорец и постиженията, защото това не може да не е добре за България, но има диспропорция с другите наши грандове. Аз обичам на едно ниво да има съревнование в моженето. Условията, базите, детско-юношеската школа, връзката с държавата – всичко да бъде еднакво и тогава да има съревнование на стратезите, мениджърите. Да има съревнование в моженето, а не в плюенето, както е в България. Половината играят на ливади, може би една-две школи действат. И когато ме питат какво е бъдещето на ЦСКА? Първо „А“ Окръжна, после „В“ група. Това може би е сателитната програма. Дай Боже, да се обединят, да обиграят едни цесекарчета и да влязат титуляри в мъжкия отбор. Ако просто се сетят да се обединяват, защото ние все делим – ЦСКА на три, Левски на две. Дано се обединят.
– Прости ли на всички, заради които пропусна световното първенство в САЩ?
– Да, аз съм човек, който не обича да отмъщава и да се връща назад. Животът е много кратък, а с това си губим времето. Вместо сега да направим една стратегия за близките три-шест месеца, да направим нещо хубаво, защото ще видим реализация. От 1994 г. до 2017 г. има толкова „чернотии“ и мъка – пропускаме го и гледам днес да сме живи и здрави. Гледам към бъдещето, нямам време да мисля за негативизъм. Най-хубавото от „Парк де Пренс“ ми е останало. Тогава направих най-голямата глупост. Слязох не като президент, а като пълен хулиган. До мен беше президентът на френската федерация, а от другата страна – шефът на парламента. Бием и вече трябва да сляза. Минах през пейките на сектор „А“, полицията ми направи път и първо скочих отгоре върху момчетата, но никой не ме спря. Толкова ли съм известен в Париж – не знам! Бих дал всичките си пари и възможности, да върнем лентата и да я повторим още един път.
Източник tvplus.bg

Коментари