Ако някой се заблуждава, че главната роля в държавата на самовлюбен, вечно неразбран и огорчен мъж се пада на един човек, който просто е роден за премиер – е, много се лъже. Специално за тази намусена роля най-добър, при това без никаква конкуренция, е националният селекционер Петьо Хубчев.

В Берое номерата му минаваха. Сърдит, постоянно неразбран, питат ли го нещо, свързано с работата му, той фучи, отговаря чест на въпроса с въпрос. Нищо, че да отговаря е част от същата работа. За която той получава и доста тлъста заплата… Да кажем, че в Берое такова поведение е допустимо, дори препоръчително – все пак става въпрос за клуб, да си му мислят ръководителите. Когато обаче си селекционер на България, ще се изправяш като струна и ще отговаряш като първолак. Длъжен си – пред целия народ. Жалкото е, че вече и в националния му минават номерата. То и е видно колко хора наистина ги вълнува първия ни тим. Еуфорията, шансовете за класиране, голямото желание и всички други мантри не стигнаха да привлекат повече от една шепа хора на Националния стадион.

Вчера обаче лъсна истината за нивото на Хубчев. Както и за това на шефовете му от БФС, но то си е ясно от години. След 1:1 срещу Словения националният селекционер трябваше да разбере от най-големите врагове в живота си, журналистите, че от мачовете в Лигата на нациите България трупа коефициент, благодарение на който на жребия за Евро 2020 отборът ни ще бъде поставен в трета, а не в четвърта урна, както бе досега. Добра новина! В ролята на благия вестоносец влезе Антония Близнакова от БНТ. Условният рефлекс на Хубчев му подсказа да не приеме категорично и с пълна вяра питането ѝ дали качването на България ниво нагоре вдига и самочувствието на отбора. Погледна я някак криво, кисело, сякаш бе рано сутрин, а не късно вечер и някой му бе пренаредил бюрото в базата в Бояна. И изстреля двоен залп – „Ама вие какво ме питате?“ и „Сигурна ли сте, че е така?“…

Сигурни сме, Петьо, повече от сигурни. Да беше отворил някой вестник да прочетеш, да провериш някой сайт – и ти щеше да си сигурен. Ама на… Ето я истината – Петър Хубчев, безспорно човек с доказани вече треньорски възможности, е попаднал безвъзвратно в блатната центрофуга на БФС. Прихванал е от най-вредното от бившите си съотборници, сега началници и приятели – стоически непукизъм, чувство за безнаказаност и безпогрешност, а за жалост и нарастваща безотговорност. В нормалния футболен свят за тази изпусната реплика, ако не ти посочат вратата, то поне ще ти трият сол на главата доста време. Тук главатарите на БФС ще има да пускат лафове и шеги как точно Петьо не знаел какво се случва. Все едно, че те знаеха… Лошо! Стратегия – нула! Стратегия – „мач за мач“, пък било и всеки мач да е „на физическия предел“! А през това време ние ще строим стадиони, ще домакинстваме на Мондиали и кой знае още какво. И ще си разтягаме дъвката за школите, за базите и за това колко подходящ е Хубчев.

А ако някой реши да опонира, че работата на селекционера е само на тренировъчното игрище и терена – ами че той и там не я върши особено добре. Ако не друго, то поне в мачовете от Лигата на нациите се видя, че един елемент в българския състав работи безпогрешно. Дай я топката на Страхил Попов, той да я метне в полето и там някой ще я вкара. От седемте ни гола четири станаха така. Включително и вчерашният! И какво направи Хубчев? Скри Страхил в най-важния ни мач срещу Норвегия. Ето това му е нивото на безстрашния Хубчев.

Борислав Хаджиев

Коментари