Петър Михтарски е легенда на благоевградския футбол, оставил трайна следа като нападател не само в Пирин, но и в Левски, и в ЦСКА. Бивш национал, част от героите от САЩ`94. Пепи беше не само отличен играч, но и точен човек и до днес. Ветеранът даде откровено интервю за колегата от агенция „Блиц“ Румен Илиев.
Петър Михтарски

-Г-н Михтарски, с какво се занимавате в момента?
-В момента, казано на футболен език, съм свободен агент. След като ми изтече договорът с младежкия национален отбор, където бях помощник на Тони Здравков, сега съм без работа.Краси Балъков: Всички от САЩ 94′ се обичаме, Боби, Ицо и Любо не таят лоши чувства един към другТреньорът на Етър Красимир Балъков коментира предстоящата битка за президентския пост в БФС, която с…Feb 9 2018bgsport.net

– Какво се случва с родния ви клуб Пирин и има ли светлина в тунела?
– За огромно съжаление отборът върви надолу. Никога не се е случвало подобно нещо – Пирин да е на крачка от изпадане в третото ниво на българския футбол. Да, изпадали сме от „А“ в „Б“ група, били сме два пъти вадени от елита направо във „В“ група, но да сме във Втора лига и да сме на една ръка разстояние от аматьорите, няма такъв случай. Все пак до края има още мачове и аз силно се надявам Пирин да се спаси. След като общината взе отбора, започна да дава пари, но явно не са достатъчни. Доста играчи напуснаха и това оказва влияние.

-Следите ли първенството в Първа лига и каква е вашата прогноза за шампиона и носителя на Купата?
-Следя редовно. Гледам всички мачове. Доста завързано е тази година. Има интрига в челото. Левски изгуби шанс за титлата, но има битка между Лудогорец и ЦСКА. Нищо не се знае. Имат още един мач помежду си. Като цяло първата шестица е на добро ниво. Добри думи заслужават не само трите ни най-силни отбора, но и останалите три – Ботев, Берое и Черно море.
За Купата ми се струва, че ЦСКА е фаворит, въпреки че другите състави не са за подценяване. Резултатите показват, че на „Армията” се работи добре с идването на Любослав Пенев. Там обаче има нещо много важно – организацията в клуба е на топ ниво. Отделно Любо разполага с добри футболисти.

-А как виждате националния отбор в евроквалификациите?
-Откакто е треньор Петър Хубчев, се виждат много положителни неща – като работа, като резултати. Имам предвид резултатите ни в Лигата на нациите. Що се отнася до европейските квалификации – да, спечелихме само две точки, но те са ценни. Да не забравяме, че ключови играчи не взеха участие в двубоите с Черна гора и Косово. Най-важното е, че има дисциплина и колектив. Смея да твърдя, че отдолу идват добри футболисти – в младежкия национален тим има такива, които един ден ще облекат екипа на представителния отбор на България. Аз съм оптимист и вярвам, че в следващите мачове от квалификационната ни група ще се представим по-добре.

-Да се върнем назад във времето. Прохождате в Пирин, ставате звезда в средата и в края на 80-те години. Как се наложихте в мъжкия състав на „орлетата”?
-Пирин винаги е бил люпилня на таланти. Пирин е институция в българския футбол. По мое време, когато бях юноша, имахме силни състави на всички нива – деца, юноши, мъже. За да пробиеш в мъжкия тим, беше изключително трудно. Аз и моето поколение обаче извадихме късмет покрай един огромен скандал, който си беше международен. Говоря за онзи случай с изнасилването на една норвежка гражданка във Варна преди мач между местния Спартак и Пирин. Това се случи в началото на сезон 1982/83. Петима или шестима от нашия отбор бяха извадени от футбола, някои даже лежаха в затвора. Благодарение на този случай, както искате, така ме разбирайте, ние извадихме късмет. Така ни се отвори място в първия състав на Пирин. Веднага ни извикаха и започнаха да ни налагат. Озовах се, макар и много, много млад, в мъжкия отбор и още в началото започнах да вкарвам голове. Така кариерата ми тръгна напред.

– През 1989 година преминавате в Левски. Как се стигна до трансфера ви и имаше ли интерес от други отбори?
– Да, имаше и от ЦСКА. Но прецених, че там няма да мога да се наложа, защото „червените” имаха невероятен отбор, в който блестяха Емо Костадинов, Христо Стоичков, Любослав Пенев и още, и още прекрасни футболисти. Искам да уточня обаче нещо. Аз най-напред преминах в Левски през лятото на 1988 година. И уж всичко с трансфера ми беше наред. Даже участвах в силния турнир „Георги Аспарухов” и станах голмайстор със синия екип. Но не започнах сезона в Левски, а се върнах в Пирин. Според тогавашните правила трябваше да си натрупал три сезона в родния ти клуб като професионалист, за да може да отидеш в друг отбор. А моите сезони бяха два. Пирин се възползва от това и ме прибра обратно в Благоевград. И вече след година – лятото на 1989-а, официално преминах в Левски. ЦСКА пак напираше за мен, но на „Армията” продължаваха да имат много силен състав и аз предпочетох „Герена”.
Началото ми при „сините” не беше добро, защото на 26 септември паднахме нелепо от Антверпен. Всички знаят за този мач. Водехме с 3:1, но съдията даде 7 минути продължение и загубихме с 3:4. Аз вкарах третия гол, но какво от това. Е, все пак нека да уточня, че в Антверпен имаше цели седем национали на Белгия и тимът никак не беше слаб.

-През 1991 година Левски ви продава на Порто…
-Аз трябваше предната година да премина в Порто заедно с Емо Костадинов от ЦСКА. Но Левски ме задържа още един сезон. После ме продаде за 800 000 долара. Днес звучи смешно тази сума, но тогава си бяха пари. Историята с трансфера ми в Португалия е интересна, защото преди това и Спортинг ме искаше. Но шефовете на клуба не се разбраха с ръководството на Левски и тогава Спортинг привлече Краси Балъков от Етър. Та през лятото на 1991 година най-после излязох в чужбина и отидох в Порто. Там Емо Костадинов вече беше звезда. Беше се наложил, играеше, вкарваше голове, феновете го боготворяха. Двамата заформихме отличен тандем. Както се казва – и със завързани очи се разбирахме на терена. Знаехме си и кътните зъби, защото преди това бяхме играли и в юношеския, и в младежкия национален отбор. През пролетта на 1992 година станахме шампиони на Португалия. След това отидох под наем във Фамаликао – малко градче, на трийсетина километра от Порто. В местната втора дивизия се намираше. Станах голмайстор на отбора, радвах се на голяма почит от страна на шефове, треньори и запалянковци. Но впоследствие настъпи финансова криза. Започнаха да ни забавят парите. Аз се принудих да се върна в Пирин. Това се случи през пролетта на 1994 година – малко преди да замина с националния отбор за световното първенство в Щатите. В Пирин записах най-силния си полусезон в кариерата ми като футболист в България. Благодарение на тези ми изяви Димитър Пенев ми прати повиквателна за Мондиала и станах част от звездния ни отбор.

-След Мондиал`94 преминавате в ЦСКА?
-Да. ЦСКА ме покани и аз в ролята на свободен агент преминах. Не се и замислих. Не ми пукаше, че преди това съм бил в Левски. Какво от това, аз съм професионалист. А и феновете на ЦСКА си спомнят, че винаги и във всеки мач съм се раздавал до краен предел с червената фланелка.

-На 13 септември 1994 година е прословутият мач на ЦСКА с Ювентус. Биете с 3:2, вие вкарвате два гола, но губите впоследствие служебно заради нередовната ви картотека. Какво се случи всъщност тогава?
-Първо искам да уточня, че никой на този свят не може да ми отнеме двата ми гола и онова прекрасно попадение на Радуканов. Никой! Нито УЕФА, ФИФА, ФАФА и ФУФА. Играхме отлично, аз бях в страхотна форма и скрихме топката на Ювентус, в чиито редици блестяха световноизвестни имена. Какво се случи ли? Аз нищо не знаех. Нищо. В ЦСКА си имаше международен отдел, Емил Данчев беше важна фигура в клуба. Преди мача ми казаха, че съм картотекиран и мога да играя. Хич не ми е минавало през ума какво ще се случи. Вие смятате ли, че ако имаше и най-малките съмнения, нямаше да ми кажат и щях да изляза на терена. То се разбра няколко дни по-късно. Научих новината от вестниците. Тръгнаха всякакви слухове – някой българин се обадил до Ювентус и подсказал, че съм нередовно картотекиран. Нямам представа и до ден-днешен кой какви ги е надробил.

-След една година сте продаден на Майорка, но там изкарвате само 6 месеца. Защо?
-Не се оказах на правилното място. Разбрах го, след като вече бях подписал. Слаба организация, посредствен отбор. Иначе Майорка е рай за живеене – прекрасно и живописно място. Красота! Но тимът беше зле и едвам креташе във втора испанска дивизия. Но в крайна сметка не може навсякъде да ти върви. Хората казват: „Такъв е животът”, аз бих казал: „Такъв е футболът”. Върнах се в ЦСКА.

-При втория ви престой в ЦСКА с ваш гол „червените” прекъсват черна серия от девет поредни загуби от Левски.
-Помня мача. Беше през април 1996 година. Този двубой ще остане в историята и с друго – някакви фенове хвърлиха на пистата жива змия по съдиите.

-След това ви продават на Волфсбург?
-Там играх на приливи и отливи. Тръгнах много добре, но се контузих и травмата ми попречи да взема участие във всички мачове. Когато обаче отидох, Волфсбург беше на предпоследно място във Втора Бундеслига. След това с моя помощ и с помощта на целия отбор, разбира се, влязохме в Бундеслигата. Договорът ми изтече, но не се разбрахме за нов контракт и се върнах отново в любимия ми роден Пирин. След това пак заиграх в Левски, където играх на ниво и за първи път станах шампион на България. Благодарение на опита, който бях натрупал, помогнах на „сините” да ликуват на върха през 2001 година.

-Накрая няма как да не поговорим и за Мондиал`94. През лятото се навършва четвърт век от спечелването на бронзовите медали. Има ли нещо неказано за американската епопея?
-Едва ли. По темата са изписани тонове страници. Аз още си пазя фланелката, с която влязох в игра в последните минути на продълженията на мача с Мексико. Ще бъда откровен с вас – имахме уникално поколение и трудно беше да си помислиш за титулярно място. И когато Димитър Пенев ме прати да загрявам на въпросния двубой с мексиканците, се почувствах невероятно щастлив. Само тази загрявка ми беше достатъчна, за да усетя голямата тръпка. А после, като се появих в игра, чувството стана още по-силно и неописуемо.

-Какво направихте с премията, която получихте заради успеха в Щатите?
-О, аз не получих голяма премия. Беше напълно обяснимо, защото не бях титуляр. Моята премия не стигаше и апартамент да си купиш. Но пак се чувствах удовлетворен. Такъв съм и до днес. Хубавото е, че съм част от историята на българския футбол, макар и моят дял да е минимален. Лошото е, че това едва ли ще се повтори скоро…Срам: Безценни български реликви от САЩ’94 са откраднатиВсички възпоменателни флагчета, връчени на българския тим в Мондиал’94 са откраднати. Грабежът е ста…Jul 8 2018bgsport.net

Коментари