Дерменджиев е поредното лесно решение на това импотентно управление… За щастие – и последното

551
Дерменджиев е поредното лесно решение

България ще има своя треньор №12 в година №14 (и последна) от управлението на Борислав Михайлов и екипа му в родния футбол. Само по себе си – забележително постижение.

Но още по-забележително е упорството на двамата отговорници за националния отбор в БФС – Йордан Лечков и Емил Костадинов, да залагат мини с назначения, които предварително изглеждат обречени.

Георги Дерменджиев е поредното такова. С цялото ни уважение, но се вижда и от самолет как ще свърши тази история, далеч преди дори да е започнала. Добавяме само като детайл, че други имена, които са били обсъждани, са на Ясен Петров, Николай Киров и Иван Колев.

Явно Лечков и Костадинов – щом те са хората, които отговарят за назначението, не разбират ясно ситуацията. Тя е екстремна и изисква специфични, екстремни действия. И взеха поредното „лесно решение“, колкото да се каже, че не са избягали от отговорност да го направят.

Следващият селекционер влиза в самолет, който трябва да приземи без един и половина работещи двигатели, против всички прогнози, че това е възможно. Той ще има два мача през ноември – контрола с Хаити и двубой с Чехия, които нямат никакво значение като резултат. А през март го чакат един или – дай Боже – два мача, които да ни отворят вратата за Евро 2020.

Тук има нужда от шокова терапия. На този отбор не му трябва треньор теоретик, тактик или стратег. Трябва му лидер, водач, авторитет и някой, който да го накара да влезе във война. Такива в България има. Но хората от БФС гледат явно в съвсем друга посока.

И избраха някой, който в нито един момент не е бил в такава ситуация, а при последното му назначение в Левски бе в положението да се прави, че не знае за вече избрания му заместник. При условие, че го знаеше цяла България.

И да – варианти имаше. Но за тях се иска характер, смелост да седнеш на масата за преговори, обмислено предложение с ясното съзнание, че в екстремна ситуация се мисли разчупено и се търси екстремно решение. Кой в БФС да го направи?

Два примера.

Станимир Стоилов е свободен и би приел ангажимент в краткосрочен план. Докато чака назначение, а дори и да го дочака в следващите месеци, няма да е проблем да подготви отбора за два двубоя. Мъри няма какво да доказва като специалист, следи отблизо футбола у нас в последните месеци и е наясно с всичко – кадрови възможности, скрити ресурси, потенциал, варианти…

Стойчо Младенов не е свободен (води Кайсар в Казахстан), но първенството там се подновява през март. Защо не – треньорът би поел паралелен ангажимент с националния, след като става дума за 2 двубоя в рамките на 4-5 дни. Не за работа с месеци. Той пък е мотиватор, вдигал „от гроба“ неведнъж отборите си.

И двамата отговарят на условията. Успяха и у нас, и в чужбина. Били са начело на националния, записали са победи, имат и загуби. Знаят обстановката.

Огромни авторитети са сред играчите, на които биха разчитали. Носят със себе си и позитивното отношение – единият от левскари, другият от цесекари (двете най-големи футболни общности), което би отключило едно различно отношение и сред публиката към отбора.

Защо не бъде предложен постът на някой от тях само за плейофа преди европейското? Не е ли ясно, че това са треньори, пред които всеки от националите би имал респект, а те знаят как да „наострят“ тима за битка?

А защо не и в дует, бихме попитали?

Ако и двамата са съгласни… А те нееднократно са демонстрирали взаимно уважение и са достатъчно широко скроени, за да работят в такъв екип. Това би било революционно решение, което у нас е непопулярно.

Но да си припомним как Швеция с двойката Томи Сьодерберг – Ларс Лагербак се класира на две европейски и едно световно първенства в началото на века (цикъл от 4 години заедно). Непопулярно не значи грешно, щом не сме опитали. Видяхме резултатите с популярните и лесни решения в последните години.

А и – кой би отказал да опита в този момент, при условие, че на практика няма какво да губи?

Стоилов и Младенов – като вариант, биха могли да станат герои, а и са доказали, че имат качествата да вземат двете победи дори и с този състав на националния. Ако не успеят, няма как някой да ги посочи като виновници, защото съсипването на тима продължава с години и не те са отговорни за него.

Революционно решение, наистина. Но нека си кажем реално – толкова здраво сме закотвени на дъното, че само революция може да раздвижи нещата. Дори да е само временен импулс, едно класиране на Евро 2020 би било страхотен позитивен тласък за футбола ни.

Предложение към Стоилов и Младенов с голям личен финансов бонус (при достигане на европейското, в БФС ще влязат почти 10 милиона евро сигурни пари), можеше да се окаже изкушаващо за двамата. Като цяло – това би бил ход, който е печеливш, откъдето и да го погледнеш. Дори и да не приемат, нищо не пречеше поне да бе направен опит. БФС донякъде ни го дължи, не мислите ли?

Но… Това са теории, а хлябът и ножът са в ръцете на Лечков и Костадинов, които избраха друг подход.

И така дойде поредното лесно и плавно решение, което нищо няма да промени. Типично за това управление, всъщност.

За щастие, това вероятно ще е последното назначение, извършено от него.

Динко Гоцев, Дир.бг

Коментари