Сегашната система руши

България загуби от Англия само с 0:4. От всички страни и посоки това е един добър резултат, защото имаше сериозни очаквания за нещо далеч по-катастрофално. Англия вкара по пет гола на Черна гора и Чехия и само 4 на България. Тук задължително песимистите ще подхвърлят, че резултатът не е всичко, важна е и играта.

Не случайно се подготвих тактически за мача. Всичките условия, които поставих пред България, бяха изпълнени. Поисках 35 процента владеене на топката и го получих. Пасовете са 377 при заложени 250. Корнерите са 3 при поискани 3-4 в мача. Точните ни удари във вратата бяха 4. Опасностите пред нашата врата бяха в пъти по-малко от очакваните. Единственото, за което могат да бъдат порицани, са жълтите картони – само 1. Всъщност България даде урок по спортсменски и джентълменски футбол. Звездите на Англия въобще не могат да се оплачат, че са били малтретирани на терена.

Като статистика България отговори напълно на едни умерени изисквания за мач срещу Англия. Повече от това е неуместно и нереално да се очаква. И все пак загубата някак нагарча. Някак не ни се иска да бъдем в позицията на предпоставени аутсайдери. Футболната общественост продължава да иска чудеса. И най-лошото е, че им ги обещават.

Единственото, което Красимир Балъков трябва да прави, е да си взима заплатата като национален селекционер. Задълженията му са да изпраща покани, да държи мотивационни речи пред играчите и да ги поддържа в тренировъчен ритъм 7-8 дни в месеците, когато има паузи за национални отбори. Това са единствените неща, които може да свърши добросъвестно в позицията на платен служител на БФС. Не трябва обаче да обещава неща, които не може да изпълни. Не трябва да си отваря устата за някакъв правилен път, по който се е потеглило. Не трябва да говори за бъдещето, защото такова няма. Поне в следващите 10 години състоянието ще е без никаква промяна. Докато златното поколение и антуражът държат юздите на българския футбол нищо различно няма да се случи.

Правилният път не съществува, защото никой не го е виждал. И никой не е вървял по него през последните 20 години. Футболът е честна игра и всичко се вижда на терена. Англия получава това, което заслужава. Най-вече заради отношението към играта. България също получава това, което заслужава. Също заради отношението към играта. Нищо няма да се промени, докато не се промени отношението към футбола. Писал съм и мога пак да настоявам за едни и същи неща, но ефектът е никакъв. Хората, от които зависи накъде ще върви футболът в България, не могат да се променят. Нямат интелектуалния потенциал, нямат амбиции, нямат сили да се справят дори и с най-малката трудност. Имат си и алиби. Сегашните играчи не били като тях. Предоставено им е всичко, но те не искат да прогресират във футбола. Искат да живуркат с малките заплати и да се правят, че са футболисти.

Когато фактите говорят, и боговете замлъкват. За България играе футболист, който е напълно доволен с възнаграждението си от 750 паунда седмично. Играл е, и то като професионалист и за много по-малко. Отсреща му се появява някакъв, който взима 300 хиляди паунда седмично. Англичанинът получава за една седмица това, което българинът може да не спечели цял живот. И какво очакваме да се случи. Давид срещу Голиат, забравете тази притча, дори не се знае дали се е състояло събитието. Това са реалностите, какво да искаме от момчетата. Ако можеха повече, щяха да са в други клубове.

Пак обаче се връщам за правилния път и перспективите за подобрение. Изречено от Красимир Балъков звучи като подигравка с нашия интелект. Какъв правилен път, след като излезе със 7 титуляри над 30 години и средна възраст на отбора 29 години и 8 месеца. Средната възраст на Англия бе с пет години и половина по-малко. Че сме прости, прости сме, но все пак начална аритметика всеки е учил. Колко още цикъла ще изкарат Марселиньо и Сърмов, които са на по 35 години. И още пет сред титулярите на над 30 години. С тези ли ще правиш промяната? Защо трябва да се крие откровеният страх зад някакви планове и правилни пътища?

Оказва се, че България играе за резултат, в случая до 0:4. Пускаме опитни футболисти, които знаят по-добре да пречат на противника. Защото, ако наредим само такива до 23 години, може да хапнем и десетка. И какво от това! Поне момчетата ще са дебютирали на по 20 години на „Уембли“, а не като Вандерсон и Дани Младенов на по 31.

Необяснимо е защо треньорите на националния отбор играят за резултат. Защо не погледнат опита на своите предшественици? Ако ще се тръгва по някакъв правилен път, трябва да се направи нещо коренно различно. И то да се спазва. БФС също да не спят. Да кажат на следващия национален треньор – виж какво, викай когото си поискаш, но средната възраст на отбора да е 23 години. Точно днес, а не утре или в неопределено бъдеще да се състави национален отбор от млади футболисти. И той да има хоризонт от четири-пет цикъла. Какво по-лошо от сегашното може да се случи.

Нито БФС, нито Краси Балъков ще го сторят. Те ще си я карат, както си знаят. И безразличието все повече ще обвива като ноемврийска мъгла националния отбор. Защото, да си признаем – хората все по-малко се интересуват. Онези брожения след слаб мач на националния отбор, които бяха допреди 10 години, вече ги няма. А и качеството на критиките видимо намаля. Някакви дребни несъществени заяждания, но без страст и болка. Няма предпоставки за яд. България паднала, на последно място в групата е и какво от това! Пак ще съмне и пак ще мръкне. А преди беше различно…

И така мина мачът с Англия, приятелския с Ейре ще остане в телевизионната сянка на Англия – Косово. Следващия месец „Васил Левски“ ще се напълни, както вече предвидих. Българите обичат да гледат футболни звезди. Цикълът ще свърши безславно. През март или април вероятно ще играем на нещо като бараж между четири претендента за едно свободно място. И ще се започне поредната вакханалия, която ще завърши безславно в Осло или Глазгоу. И така ще си я караме с дълбокомислени анализи и коментари за високата преса. При пресата обаче се тича, а англичаните просто стояха и чакаха нашите да им подадат сами топката.

Жаклин Михайлов, в-к „Тема спорт“

Коментари