За Стоичков, Хубчев и женчовците в националния отбор

2545
Хубчев с решителен ход

На Петър Хубчев хич да не му завиждаш. Ама като се е хванал на хорото, ще го играе докрай. Лошото е, че на хорото са се хванали и някои млади момци, които никак не са юнаци като него, другите четвърти в света, славните ни легенди от далечното минало и най-вече Христо Стоичков, пише в коментар колегата Румен Илиев от БЛИЦ.
Какви ти юнаци, направо са си женчовци и футболни мравки. Ще извиняват, но си е точно така. Днешните национали (хайде да не ги слагаме всички под един знаменател, но повечето) не знаят какво е това да играеш за Родината. Не знаят колко тежи фланелката, колко ценен и важен е грейналият герб на нея. Не знаят какво е чест.
За тях националният отбор е просто един трамплин, за да си уредят трансфер в чужбина. За тях гелът, татуировките и прическите са по-ценни от екипа на България, а селфитата им в социалните мрежи са далеч повече от шутовете им в мрежите на противника.

„Трябват мъже с характер, защото националният отбор днес е като армията на Родината преди години, когато народът ни е отивал на война. Отивал е и е печелил. Днес, като няма характер, как да печелиш на футболното бойно поле”, заяви преди време Венцеслав Стефанов.
Неприятното е, че остроумният бате Венци е прав. Както винаги…
Неприятното е, че след като Стоичков ги призова в интервю пред БЛИЦ да намалят влизанията си в интернет и да се пренесат от виртуалния в реалния свят, те не го послушаха. Хич даже! За тях пример на подражание не е Камата, а клоунът Благо Георгиев. Представяте ли си само? Не е за вярване, нали, но си е живата истина!
Единият от рефрените, който най-често чуваме на мач на представителния ни тим, е: „Сърце, душа за България!”.
Няма ли ги сърцето и душата, изцапани от душ гела на примадоните, няма да ги има и победите. А причината за липсата им не е нито в треньора, нито в екипа му, нито в БФС, който е създал условия за приказ, за да имат футболистите пълен комфорт.

Въпреки всичко Хубчев прави чудеса. Започна да гради нов национален отбор, който бавно и полека се опитва да порасне – е, не с няколко века, но върви по верния път.
Но за да го извърви до върховете, женчовците трябва да станат мъжкари като треньора си. Трябва, както е казал народът, да им дойде акълът в главата. Тогава ще дойдат и големите успехи и най-вече така бленуваното участие на България на голям футболен форум.

Коментари