Световното първенство в Русия вече е в разгара си. Да си припомним надпреварата през 1994 година в САЩ, която донесе толкова радост на нашия народ.
Четири години след немския триумф на Мондиал 1990, футболният запалянко е в трепетно очакване да научи името на следващия голям планетарен шампион. И макар, че фокусът на вниманието е леко изместен от провъзгласяването на Нелсън Мандела за първия чернокож президент на Южна Африка, милиарди забравят политическите несгоди и се потапят в екзотичната атмосфера на САЩ 94″. Междуконтиненталният форум се провежда в периода от 17 юни до 17 юли.
Как се стига до избора на страната – домакин?
През 1988 година ФИФА решава XV-тото световно първенство по футбол да се проведе в САЩ, пренебрегвайки кандидатурите на Мароко и Бразилия. Този избор изненадва мнозина, които смятат, че в Съединените щати има много малко футболни фенове и стадионите биха останали полупразни.
Известен факт е, че по това време в страната на неограничените възможности, сокърът е на аматьорско ниво. Далеч по-голяма наслада на „янките“ носят тамошни спортове като бейзбол, баскетбол и американски футбол. Всичко обаче се прави с цел популяризиране на играта, която след само десетилетие, се превръща в „машина за пари“ в Северна Америка.

Първенството в САЩ реално е първото, което изцяло е подчинено на бизнес стратегия за генериране на огромни финансови постъпления. Месеци преди началото на турнира, в продажба се пускат всевъзможни артикули свързани със Световното.
Огромна популярност придобива официалният талисман – кучето Страйкър. Героят е създаден в студията на „Уорнър Брос“, като носи екип, символизиращ националния флаг на страната-домакин. Изборът на куче, макар и анимирано, също не е случаен, защото „най-добрият приятел“ на човека е най-често срещаният домашен любимец по тези географски ширини.
Първенството в САЩ ще бъде запомнено и с бляскавата откриваща церемония на 17 юни, когато на стадион „Солджър Фийлд“ в Чикаго се изсипват куп знаменитости. Сред официалните гости са президентът на Щатите – Бил Клинтън, Канцлерът на Германия – Хелмут Кол и президентът на Колумбия – Гонзало Санчес де Лосада.
Отквирането ще бъде запомнено и с гафа на певицата Даяна Рос. Тя трябва да изпълни демонстративно дузпа на около пет метра от голлинията, но не успява да уцели очертанията на огромната врата.
Официален водещ на церемонията е Опра Уинфри, а с музикални изпълнения изпъкват Даяна Рос, Дарил Хол и Джон Секада. Безспорно най-голям интерес обаче предизвиква изгряващата звезда Дженифър Лопес. Пищната красавица подлудява трибуните с хита си „Lets Get Loud“, а в представянето ѝ има толкова жар, че остава сред най-емблематичните в историята на световните първенства.

СТАДИОНИТЕ
Девет града, пръснати по протежението на цялата страна, приемат футболните срещи от Мондиал 1994. Всеки един от тях притежава минимален капацитет от 53 000 души. Преди този турнир, тяхното обичайно предназначение е било за така популярните в САЩ мачове от колежанския шампионат. Нека не забравяме и за елитните битки от първенството по американски футбол (NFL). Най-използваното спортно съоръжение по време на надпреварата е „Роуз Бол“ в Пасадина, в близост до Лос Анджелис. На него се играят цели 8 двубоя, сред които и големия финал.
Емблематичен е и „Понтиак Силвърдоум“ в Детройт, който се превръща в първия изцяло закрит стадион, на който се провеждат двубои от световното първенство.
Мондиал 1994 носи със себе си неочакван до този момент проблем – огромните разстояния. Поради размерите на САЩ и локацията на градовете-домакини, участниците във форума преминават чудовищни разстояния за изключително кратък период от време. Само за пример: тогавашните тимове от групи „А“ и „В“ трябва да пътуват от Лос Анджелис или Сан Франциско за мач в Детройт, а след това отново да се завърнат към един от въпросните два града, покривайки разстояние от над 3,680 км. и преминавайки през три различни часови зони…
10

УЧАСТНИЦИТЕ
147 отбора се състезават в квалификационните кръгове за СП 1994. Свободни са 22 места от общо 24, тъй като САЩ и Германия се класират по право – първата страна като домакин, а втората като защитаващ титлата си световен шампион.
Гърция, Нигерия и Саудитска арабия се класират на Мондиал за първи път в историята си. Русия пък участва под това име, и в този си вид, за първи път след разпада на Съветския съюз, а шампионът защитава титлата си като обединена Германия за първи път от 1938 година.
Заради отличното си представяне, четири години по-рано, Африка получава още една допълнителна квота и така държавите от този континент стават три на брой. Норвегия пък се класира за турнира за първи път след 1938 година. Дълго време за завръщането си на голямата сцена чакат Боливия ( 1950) и Швейцария (1966). Надпреварата пропускат Чехословакия и Югославия, които през този период са в процес на разпадане и разпокъсване на редица отделни държави. Наказанието на Чили пък все още е в сила и тимът няма право да участва в квалификациите за САЩ 94″.
Двете държави, изправили се една срещу друга в първия международен мач в историята – Англия и Шотландия – не се класират за първенството, което веднага ни връща към случилото се идентично събитие от вече изключително далечната 1938 година.

Още преди старта на първенството се случва огромна трагедия в Африка с кончината на целия национален отбор на Замбия. През 93-та тимът има шанс да се класира за Мондиала, но самолетна катастрофа в Атлантическия океан коства живота на футболисти и треньори.
Горките „петли“!
17 ноември 1993 г., стадион „Парк де пренс“ в Париж.
Едва ли има българин, който да не помни какво се случва в онази незабравима есенна вечер. Последният рунд на изпълнената с много обрати борба в шеста европейска квалификационна група, бе отредил на България да преследва само и единствено победата, ако иска да се нареди сред най-добрите 24 отбора в света.
В заключителната фаза на предварителните пресявки, Франция и Швеция правят реми, чрез което решават, че само те и никой друг от групата, ще пътуват за САЩ. И в този миг като гръм от ясно небе идва победата на Израел над самонадеяните „петли“ с 3:2.
Изведнъж мисията за нашия тим става възможна при условие, че повторим успеха на евреите. Голът на Кантона почти ни отчайва, но Емо Костадинов ни връща в мача. Минутите се нижат, отчаянието чука на вратата. От екрана се чува как „още едно поколение талантливи български футболисти пропуска своя шанс“, а Николай Колев-Мичмана изрича показателните слова: „Дълги години ще търсим толкова слаб френски отбор!“
В този миг, докато колегата му изброява „екипа, реализирал предаването“, Давид Жинола от фаул на десния фланг прави най-безумното центриране в своя живот и топката попада у Емо Кременлиев. Той я праща напред за Балъков. Краси я насочва към Любо Пенев, който без забавяне намира връхлитащия в наказателното поле Костадинов. Следва кинжален удар и невероятен гол, последван от епохалните думи на Мичмана „Господ е българин!“. За да започне американската приказка…

РАЗВОЙ НА ТУРНИРА
Форматът на провеждане на турнира остава същият, както и през 1990 година – 24 участника, разделени на шест групи по четирима. Шестнадесет отбора се класират за следващата фаза – победителите в групите, заелите второ място и четирите с най-голям актив трети отбора. Победителите в осминафиналите играят на четвъртфинали, победителите в четвъртфиналите играят на полуфинали. Загубилите на полуфиналите играят мач за трето място, победителите – финал. При равенство в мачовете на директните елиминации се играят две продължения по петнадесет минути и ако отново няма победител, следва изпълнение на дузпи. Същото правило важи за пръв път и за финала – до предишното световно първенство при равенство след продълженията се играе допълнителен мач.
Този формат се използва за последен път, тъй като през 1998 участниците са увеличени на 32 отбора.
На САЩ 1994 влиза в употреба за първи път новата точкова система, при която за победа се дават три точки, вместо дотогавашните две, а за равенство – една. Основната идея на тази реформа е да се обезсмисли равенството като стратегически резултат, но от друга страна се поставя въпроса дали, следвайки логиката на играта, в общия случай то не е подценено.
Групова фаза
В група „А“ с интерес се наблюдава представянето на домакините, които в мача на откриването правят 1:1 с Швейцария. САЩ се радва на огромна зрителска подкрепа, като стадионите биват изпълнени до краен предел, а на трибуните пък все по-често започват да се виждат звезди от шоубизнеса, което се оказва доказателство, за прохождащата слава на сокъра.

Трагедията с Ескобар
„Янките“ подсигуряват участието си в следващата фаза след ценен успех с 2:1 над Колумбия. „Лос Кафетерос“ пък са големия провал на турнира и въпреки амбициите си за световна титла, отпадат още в груповата фаза. А отбелязалият си автогол срещу САЩ – Андрес Ескобар е застигнат от жестока участ. Бранителят бива застрелян в главата малко, след като се прибира в родния Меделин. Покушението срещу него е пряко свързано с автогола, който си отбелязва дни по-рано.
Група „В“ не само излъчва два от полуфиналистите – Бразилия и Швеция – но също така ще бъде запомнена с две исторически постижения. Руснакът Олег Саленко става първият отбелязал пет гола в един мач на Световно при успеха с 6:1 над Камерун. Попадението за африканците пък е дело на 42-годишния Роже Мила, който става най-възрастният реализатор на Мондиал.
Групата на Италия – Група „Е“ – остава и до днес единствената в историята на Мондиала, в която всички отбори приключват с еднакъв актив – в случая с по 4 точки. Сензацията е поставена още в първия мач, когато „Скуадра адзура“ губи с 0:1 от аутсайдера Ирландия.
Впоследствие освен равния точков актив, всички отбори завършват с неутрална голова разлика и Норвегия отпада заради по-малко отбелязани голове, а Италия в типичен стил се класира от позицията на един от „най-добрите“ трети отбори в груповата фаза.
Световният шампион Германия пък няма проблеми в група „С“, където заедно с Испания продължава с лекота в следващата фаза на шампионата.

НЕЗАБРАВИМОТО АМЕРИКАНСКО ЛЯТО!
Въпреки, че „легендата“ за уникалното ни представяне в САЩ, вече е позната до болка, какво по-хубаво от това да си спомним за онзи „златен“ миг от нашата футболна история, в който наистина се чувствахме горди от това, че сме българи!
След пет неуспешни опита, България отива на турнира с надежда поне да запише първа победа на финалите. В групата ни са Нигерия, Аржентина, Гърция, като присъствието на съседите ни дава основание за оптимизъм.
С едно много голямо име в състава – Христо Стоичков, актуален първенец на Испания и вицешампион на Европа с Барселона, както и няколко играчи в топ клубове – Емил Костадинов (Депортиво), Красимир Балъков и Ивайло Йорданов (Спортинг), Йордан Лечков (Хамбургер), никой не ни слагаше сред сметките
Типично по български, преди турнира в страната ни се случват куп нередности. Скандали за премии, бойкот на Наско Сираков, неясноти с организацията, оставка и на ръководството на БФС и президента Валентин Михов току преди турнира..
Като за капак и критики към националния селекционер, който при обявяването си на състава за САЩ 94″ сюрпризира с имената на Георги Георгиев (Мюлюз), Бончо Генчев (Ипсуич), контузеният от седмици преди това Николай Илиев, Петър Михтарски (Фамаликао) и Ивайло Андонов (ЦСКА).

„Не можем да загубим от Нигерия, а Гърция винаги е била по-назад от нас във футбола. Важен е мачът с Аржентина“ – отсича Димитър Пенев преди старта на турнира.
Еуфорията преди мача на нашите на „Котън Боул“ в Далас е тотална. Два и половина след полунощ на 22 юни – в България е светло като ден! Започваме устремно – пропуски на Емо Костадинов и Ицо Стоичко и… Йекини откри за Нигерия. Камата изравнява от пряк свободен, но се оказва, че е непряк. Грешка на Петър Хубчев води до нов гол на Амокачи, а Амунике ни довършва с летящ плонж малко след почивката. Ужасяващо начало, но както каза Боби: „В Мексико почнахме добре, а свършихме зле, да се надяваме, че сега ще стане обратното.“
Заглавията в родната преса направо сриват със земята нашия тим. „Пълна нула“ е най-яркото от тях, а редица знайни и незнайни „капацитети“ призовават за отзоваването на нашия тим.
Първа победа на световни финали!
Хорската ненавист е потушена след първата ни победа на световни финали. Мечтата на мнозина легендарни футболисти най-сетне е осъществена. „Лъвовете“ триумфират, а в ролята на боксова круша влизат гърците, които подчиняваме с 4:0! Национални трибагреници се веят във всички точки на родината, а хиляди хора изпълват улиците. А сега наред е Аржентина…

Скандалът с Марадона
Един от най-големите шокове на Световни първенства се случва именно в САЩ, и то в „българската“ група D, където се подвизава и сребърният медалист от миналия шампионат Аржентина. Диего Марадона отдавна е изтърпял наказанието си за допинг през 1991 година и е успял да влезе в добра форма, за да помогне на тима си в турнира.
Марадона дори вкарва красив гол в първия мач срещу Гърция за победата с 4:0, но след втория е повикан „на случаен принцип“ за допинг тест. Той се оказва положителен и кариерата на един от най-великите футболисти в историята приключва с грозен скандал.
И докато аржентинците не знаят къде се намират от новината за Марадона, нашите се възползват максимално и ги побеждават с 2:0. Головете вкарват Стоичков и Наско Сираков, които се оказват достатъчни за финиширането ни на второ място в групата.

Справяме се и с мексиканците
За втори път след 8 години България и Мексико са един срещу друг на осминафинал. Тогава „ацтеките“ са домакини, сега – почти…
Останал без защитници, Димитър Пенев предприема абсурден на пръв поглед ход – нападателят Ивайло Йорданов играе като стопер. Нещо повече – той хвърля изумителен пас на Ицо Стоичков и левачката на Камата забива неспасяем гол във вратата на Кампос в самото начало. На сцената обаче излиза сирийският съдия Джамал ал Шариф. Следва смехотворна дузпа, която Гарсия Аспе превръща в гол. Веднага след почивката гони Кременлиев за „неправилно дишане“, но след няколко минути възстановява равновесието и част от достойнството си.
При дузпите „този невероятен Боби Михайлов“ отчайва мексиканците и довежда България до още една безсънна нощ…
СВЕТОВНИЯТ ШАМПИОН Е НА КОЛЕНЕ!
На „Джайънтс Стейдиъм“ в Ню Йорк България изиграва най-великия мач в своята история. Германия, шампионът от 1990 г., напуска борбата, победен от Пеневата чета!
Само за три минути между 75-ата и 78-ата пасивът от гола на Матеус е заличен. Всички в този ден са герои – и Боби Михайлов, и Трифон Иванов, обезличил Клинсман, и Фьолер, и Златко Янков, асистирал за победния гол, голмайсторите Ицо и Лече…
Всички те допринасят за елиминирането на Германия, чийто символ стават сълзите на Клинсман. А немските журналисти за три минути разбират какво значи „айнц, цу цвайн, цу дрън“ – нещо, което не схванаха след три дни ровене из речниците…

Краят на приказката
Три дни по-късно, на крачка преди финала, приказката ни свършва срещу Италия. Големият ни проблем е, че така и не успяваме да се справим с гения Роберто Баджо, отбелязал два пъти в мрежата на Боби Михайлов.
Изобщо стражът ни си има доста работа в този ден, тъй като шансове за гол имат още Албертини (уцелил гредата), Донадони, Малдини…
Христо Стоичков връща надеждите ни с гол от дузпа за събаряне на Сираков, но той остава само почетен. След почивката „адзурите“ удържат резултата, макар и с цената на неотсъдена дузпа за игра на Костакурта.
„Жоел Киню си отмъсти за Франция“, „Ограбиха ни“, „ФИФА е мафия“, биват коментарите на родната преса след съдийското безочие в полуфинала.
И тъй рече Камата
„Жоел Киню е пълен идиот, глупак, пе*ераст! Целият свят му се подиграваше, но на нас не беше до смях! Италия и Бразилия от 24 години не бяха играли финал помежду си. Ясно, така трябваше да стане – пари, телевизии, публика…
Всички казваха: „Как може да ни сложат френски съдия, след като ние не пуснахме именно Франция да се класира за първенството!“.

Като го гледам какъв е помияр, какво ми говори. Тъпак, като си на 40 метра зад топката, най-близкият човек, който е до ситуацията, е страничният съдия – също французин. Той вижда ситуацията и страничният вижда ситуацията. Има умишлена игра с ръка. Топката минава над главата, няма шанс да играе с нея и затова я хваща с ръка. Втората дузпа, която този гамен не отсъжда, е в 90-ата минута, когато Антонио Бенариво, мой приятел, прави най-грубото нарушение в мача – срещу Данчо Лечков. Много пъти Антонио ми е казвал, че е чиста дузпа. След толкова години той за мен не съществува. Една малка държава да бъде изпратена по такъв начин, защото някой му е наредил отгоре. Този не ме интересува, какво да му пожелая на този боклук, нека си живее по камъните, където се снимал и да си търси охлюви“.
Загубата от Швеция и грандиозното посрещане на родна земя
Случилото се срещу италианците видимо демотивира нашите футболисти, които губят тежко мачът за третото място. Швеция ни побеждава с 4:0 в един мистериозен двубой, в който нашите сякаш не си дават много зор, а пък Христо Стоичков е обладан от идеята да се превърне в абсолютен голмайстор на световното в САЩ. Попаденията за „Тре кронур“ бележат Бролин, Милд, Хенрик Ларсон и Кенет Андерсон.

Няколко дни по-късно, футболистите ни са посрещнати като герои от хиляди радостни българи в столицата. Пламенно слово в тяхна чест изрича тогавашният президент на страната Жельо Желев:
„Добре дошли в обятията на майка България, скъпи футболисти. Българският народ, нашите сънародници в чужбина, в България, нашите съседи ви благодарят за всичко, което направихте през изминалите 30 дни. Вие сторихте за България толкова, колкото не са успели да направят всички дипломати и политици през този век“.
И след като тогава посрещането беше в столицата, разбира се, чест им беше оказана и от градоначалника на София Александър Янчулев:
„Юначни българи, благодарим ви за огромната радост, която ни дарихте, като направихте България четвъртата футболна сила в света. Скъпи футболисти, за по-малко от един месец, вие ни върнахте самочувствието и гордостта на българи. Целият свят заговори с почит и уважение за България и за нейната столица. Затова напълно основателно Столичният общински съвет единодушно ви обяви за почетни граждани на София, с което вие вписахте вашите имена в златната книга на столицата. Връчвайки почетния знак на София ние изказваме уважението си към вас и към подвига ви на достойни наши съграждани“.

И КЪМ ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ ТУРНИРА!
Аферата на САЩ с футбола приключва на осминафиналите със загуба 0:1 от Бразилия, но всъщност Мондиалът дава начало на живота на сокъра в страната. От сбирщина колежани с мечти малко по- малко националният отбор на „янките“ става уважавана сила в зона „КОНКАКАФ“, като всичко е започнато от наставника Бора Милутинович, който провежда 2-годишен лагер с футболистите (които по това време нямат отбори), за да ги подготви за финалите.
За Италия Роберто Баджо се развихря и с два гола носи победа с 2:1 в продълженията срещу дебютанта Нигерия, а после с ново попадение помага за 2:1 над Испания. В полуфинала с България „Божествената опашка“ отново е неудържим и избухва два пъти в 21-ата и 25-ата минута.
Холандия брани европейската чест срещу Бразилия. След нулево равенство до почивката головете падат един след друг. Селесао печели с 3:2, но при две от попаденията им остават съмнения за съдийска помощ.
В герои за „златистите“ се превръщат Ромарио, Бебето и Бранко. „Лалетата“ пък до последно са в играта след голове на Бергкамп и Винтер. На полуфиналите пък бразилците с доста мъки разбиват „шведския бетон“, като попадение на Ромарио в 80-ата минута праща фаворитите от Южна Америка на финал!

ГОЛЕМИЯТ ФИНАЛ!
Мачът не блести с някакви особени футболни достойнства, а с драмата на дузпите.
И двете защити действат перфектно, като Ромарио и Бебето нямат шанс пред гола, а за Италия Баджо в продълженията си осигурява нелоша позиция, но е твърде уморен и стреля слабо в ръцете на Тафарел.
При дузпите проклятието застига италианците – техните асове Франко Барези, който играе на първенството след рекордно кратко възстановяване от скъсан менискус и Роберто Баджо, пращат топката високо над вратата на Тафарел и по този начин коронясват Бразилия за четвърти път като световен шампион по футбол. Така италианският комплекс от „златистите“ се затвърждава с втори загубен финал от Селесао след 1970 година (1:4).
БРАЗИЛИЯ – ИТАЛИЯ 0:0 (3:2 след дузпи)
При дузпите: Франко Барези (в аут над гредата), Марсио Сантос (Джанлука Палиука спасява), Деметрио Албертини (вкарва), Ромарио (вкарва), Албериго Евани (вкарва), Бранко (вкарва), Даниеле Масаро (Клаудио Тафарел спасява), Карлос Дунга (вкарва), Роберто Баджо (в аут над вратата).
БРАЗИЛИЯ: Клаудио Тафарел, Жоржиньо (22″ Кафу), Бранко, Алдаир, Марсио Сантос; Мазиньо, Мауро Силва, Карлос Дунга, Зиньо (106″ Виола); Бебето, Ромарио
Треньор: Карлос Алберто Парейра
ИТАЛИЯ: Джанлука Палиука; Антонио Бенариво, Паоло Малдини, Франко Барези, Роберто Муси (34″ Луиджи Аполони); Деметрио Албертини, Дино Баджо (95″ Албериго Евани), Никола Берти, Роберто Донадони; Роберто Баджо, Даниеле Масаро
Треньор: Ариго Саки
Източник topsport.bg

Коментари