Летвата на националния ни отбор е толкова ниска, че и малко дете ще я прескочи. Спомнете си само къде беше тя преди четвърт век. Толкова високо, че нито Стефка Костадинова, нито даже кубинецът Хавиер Сотомайор можеха да я преодолеят, пише в коментар колегата Румен Илиев от БЛИЦ.
Днес почти се е изравнила със земята. Нямаме футболисти, нямаме отбор, нямаме резултати и класиране. Европейските и световните първенства са далеч, далеч от България. Сякаш са в друга галактика.
След злополучния мач с Косово насред София (2:3), който е в топ 5 на най-срамните в историята на българския футбол, се пръкна новина – Ивелин Попов задминал Христо Стоичков. Звучи невероятно, но е самата истина. Попето вече има 84 мача за България, а тези на Камата са 83.
Само че тук има едно огромно НО. Много огромно, колкото е разстоянието от Пеневата чета до настоящия национален отбор. От тези си 84 мача Ивелин няма нито един на голям форум, а Ицо е играл на световно и на европейско първенство. И не само е играл, а е творял и побеждавал – голмайстор на Мондиала в Щатите и бронзов медалист. Две години по-късно на Евро 96 Стоичков пак отсрами България, забивайки три гола в трите ни мача в груповата фаза.
Има и друго. В тези 83 мача Камата в най-много пет-шест да е разхождал фланелката из терена. В останалите я е изпотявал толкова много, все едно е била потопена в Ниагарския водопад. Играл е с хъс, със спортна злоба, със сърце и с душа за България.
Днес никой не играе с хъс и злоба. Да не говорим за сърцето и душата. Да, Попето се раздава момчето, записвал е добри мачове – безспорно. Но е безспорен фактът, че и не 84, а и 884 двубоя за България да изиграе, пак ще остане в сянката на Камата и на четвъртите в света.
Това е тъжната истина, Българийо! От Пеневата чета националният отбор върви само надолу с едно малко изключение – в ерата на „Бербо, Марто и Стенли” поне се класирахме на европейско първенство. Но от Евро 2004 до днес България я няма на световната футболна карта.
Даже и Бербатов (чест и почитания към него) не може да се сравни с бронзовите ни медалисти от САЩ 94 и по специално със Стоичков. Бербо е голмайстор на националния за всички времена с 48 гола, а попаденията на Ицо са 34. Но и тук сравнението е като при Ивелин Попов. Точните изстрели на Камата са доста, ама доста по-ценни, важни и исторически от тези на Бербатов.
На нас не ни остава нищо друго освен да мечтаем. Да мечтаем за ново силно поколение. Кога ще го видим ли? Отговорът на този болезнен въпрос е още по-болезнен – никой не знае…