Човек можеше да се хване на бас, че след късметлийската победа над Норвегия ще започнат две неща – сметките и спомените. В случая те вървят заедно. Защото сметката показва две победи и 6 точки, а споменът ни връща в далечната 2002 година, пише в анализ колегата Владислав Колев от livesport.bg.
Понеже явно обичаме да ги правим тези ретроспекции, става въпрос за последнито класиране на България на голям футболен форум – европейското първенство в Португалия през 2004 година. Стартът бе ударен – 2:0 – символично или не, в европейската столица Брюксел срещу Белгия. С Крум Савов имахме удоволствието да присъстваме на този мач, за да се убедим, че нашите постигнаха перфектна победа с перфектна игра. Малко след това със същия резултат бе ударена и Хърватия в София, а Бербатов и Стилян Петров бяха в стихията си.Хубчев: С такива победи ще върнем феновете. Михов: Играхме като Опълченците на ШипкаНационалният селекционер Петър Хубчев направи кратък коментар за снощната победа над Словения и на л…Sep 7 2018bgsport.net
Стоп! Общото в случая са само цифрите. Нищо друго. Дори и форматът за класиране на европейското. Тогава България имаше отбор, който играеше футбол. И звезди от европейска класа, макар и не много. Сега го няма нито едното, нито другото. Важното е обаче, че момчетата на Петър Хубчев изгарят в играта и се раздават на терена.
Тоест – дават МАКСИМАЛНОТО, което в момента могат. Че и отгоре. Ние не надиграхме нито Словения, още по-малко пък Норвегия. Но победихме. С два индивидуални проблясъка на отделни играчи, с късмет, с борба. И с един страхотен вратар – Пламен Илиев!
Нека да си го кажем още отрано – ние с този отбор доста трудно ще стигнем до еврофиналите. Но в момента сме длъжни да опитаме!
Системата е сложна, мачовете са доста. Хубавото е, че няма вече глупави приятелски срещи, а всеки мач изисква мотивация и раздаване. В това ни е шансът.
Петър Хубчев е прозаичен и интелигентен човек. Той намекна ясно, че не е доволен от много неща в играта и че възможностите на този отбор са лимитирани. Само един фантазьор в момента би се поддал на еуфория и би полетял в небесата.
Точно прозата на Хубчев като че ли е пренесена и върху играта на нашите на терена. Студен, изчистен футбол, лишен от техника, футболна лирика и фантазия. Без много притежание на топката, често с игра на контраатаки. Отлично, Хубчев! С наличния материал няма да търсим Байрон на терена. Защото го няма.
Сега остава само едно. Да играем мач за мач и да видим какво ще стане. Хубавото е, че все още няма големи очаквания и истерия. Но бием ли и Кипър, те ще дойдат. И тогава предстои трудното.
