Тежката присъда на Жаклин Михайлов

България тръгна за две победи срещу Чехия и Косово и постигна 2 загуби. Такава бе постановката преди няколко дни. Вземаме 6 точки и сме временно на първо място в групата, а после оставаме втори след Англия, когато ще се проведат есенните мачове.

Истината е, че никой не е вярвал в този вариант. Или поне никой от заинтересованите лица. Тук слагам футболен съюз, треньор, футболисти, журналисти и хора, които разбират от футбол. Може да го е вярвал само някой пълен дилетант, който не разбира кога е тъч и кога корнер. Наблягам на елемента вяра, защото има граници на лицемерието, прикрито зад уж добри намерения. Когато всички знаят каква е реалната ситуация е някак нечестно спрямо футбола да се говорят небивалици. Изброих по-горе факторите в българския футбол неслучайно. Всеки един от тях предварително е бил информиран с какви футболисти играят Чехия и Косово и с какви България. И да натоварваме нашите посредствени футболисти с очаквания е твърде нечестно към тях самите. На всичкото отгоре сменяме в движение генералната визия за националния отбор.
България с тези слаби футболисти постигна две фантастични победи срещу Швеция и Холандия и загуби минимално от бъдещия световен шампион Франция. Направи го с опълченски футбол, който е треньорското верую на Петър Хубчев. Това се случваше в мачовете с много по-силните. Срещу средните и слабите Хубчев залагаше и на максимална агресия. Трябва да се признае, че до едно време стратегията на Хубчев вървеше и то доста добре. По всяка вероятност той ще е причината догодина България да играе на бараж за място на Евро 2020 през Лига на нациите.

Вместо след мача с Косово да се правят генерални изводи от всякакво естествено, е по-добре да се изготви качествен анализ. Футболният съюз и лично Борислав Михайлов направиха огромна грешка с избора на нов национален треньор. Това не е критика към Балъков, той щеше да бъде идеален за заместник на Ивайло Петев. Критиката е единствено към Боби Михайлов. Напълно добронамерена и той може да си извади бързо поуки, защото не е глупав. На мястото на Петър Хубчев трябва да бъде назначен треньор с неговия профил. Или такъв, който може да влезе в обувките на дезертиралия в Левски специалист. Не се наемам да посоча име, но доста са в наличност. Добрият, стар опълченски футбол има здрави корени в България и десетки треньори са го използвали успешно. Това беше нашето постоянно оръжие срещу по-силните противници. Това оръжие използвахме рационално и в Америка, и то ни донесе огромен успех. Срещу Аржентина например минахме 2 пъти центъра и вкарахме 2 гола. Но по-важното бе, че тогава нашите спряха Каниджа и Батистута. Струва ми се, че нещо такова се повтори в мачовете с Холандия и Швеция. Тотално предимство във всеки един компонент на съперниците и победа за България.

В това отношение назначението на Хубчев, което бе толкова случайно, колкото и това на Балъков, бе право в целта. Защото поне пет предишни треньори се опитваха безуспешно да накарат България да печели с модерен футбол. В това отношение най-трагичен бе опитът на Станимир Стоилов, когато отборът наистина играеше нападателно, но губеше нещастно. Пример е мачът с Черна гора, загубен от тима на Мъри с 0-1 – 15 голови положения за България и един гол с един удар на Черна гора.

Много по-лесно можеш да накараш играчите да рушат, отколкото да съграждат. Да си представим, че срещу Косово бяхме играли с 9 човека в защита и напред Ивелин Попов. Всичкото това празно пространство, което косоварите получиха, щеше да бъде покрито от нашите опълченци. Хубчев би поставил на всеки пост в защитата по двама души. И тогава Косово въобще нямаше да си разиграва коня толкова волно. А когато противникът непрекъснато гняви топката, рано или късно прави грешки и спокойно могат да се правят кинжални контраатаки. Сигурен съм, че тази постановка щеше да донесе безпроблемна победа за България.

При този кадрови потенциал България не трябва да прави играта. Тя трябва да я руши. Систематично и методично. Без значение кой е противникът отсреща. Дори прагматикът Хубчев допусна фатална грешка, като реши, че отборът му е фаворит срещу Беларус. И там можеше да се спечели нещо, ако се бе придържал към опълченския стил. Но като цяло бе последователен.

Това, което сега само на теория пропагандира Балъков, е загуба на време. И най-добре договорът му да бъде прекратен предсрочно. Всичките тези приказки за физиката са оправдания. Българите щяха да издържат 90 минути без проблем, ако бяха стояли само в защита. Ще се чуят гласове за грозен футбол, но всякакви претенции вече са неоснователни. Явно България си има футболен патент и трябва да го спазва. Да питат стари пушки като Пената, Паро и Гочето.

Иначе най-лесната работа е да се търсят виновници и да се правят констатации. Няма магическа пръчка, с която да бъдат изтръгнати недъзите на българския футбол, които се мултиплицираха през последните години. А и кой е виновен?! В БФС са зависими от клубовете, където не се произвежда качество. Клубовете, общо взето, не им е до децата и юношите, защото гонят временни резултати. А и да видим кой стопанисва клубовете – предимно спуснати от държавата собственици. Как един кмет, на чиято глава са десетки проблеми, ще мисли и за развитието на българския футбол? На това му се вика умряла работа. Да се обвинят треньорите е безсмислено, те доброволно си слагат главата на ешафода. И последните в списъка са футболистите, които няма как да бъдат съдени, че толкова си могат. Мислите ли, че не осъзнават колко са далеч от големия футбол. Нещата са логични, а илюзиите са безплатни.

Често след подобни резили се говори за нов път и ново начало. Такава възможност не съществува, системата се е самосъздала и е непоклатима. От 1000 деца, които започват да тренират, 20 ще стигнат до националния. Никаква гаранция, че това ще са най-големите таланти. А това ще струва на техните родители минимум 20-30 хиляди лева. Смятате ли, че Франция щеше да има Погба, Мбапе, Канте, ако практикува нашата система.

Другият вариант е да преминем към натурализацията. Този път към успеха става доста актуален. Като има победи, какво значение е дали ще се казва Марселиньо или Марселинов. Вдигаме бялото знаме, спираме с разните патриотични глупости и се заемаме с правене на силен национален отбор. Но без да се съобразяваме с неизбежните препятствия по пътя.

Жаклин Михайлов, в-к „Тема спорт“

Коментари