Помните ли онова лудо американско лято? Помните ли как цял народ не искаше да се прибере от улиците и рано сутрин направо поемаше към работа… Който имаше останали силички де. Как така тогава Пеневата чета успя да опияни и обедини България, пък сегашните „герои“ играят пред няколкостотин души, повечето от тях гаджета, братовчедки и комшийки от съседния блок? Ето как – дисциплина му е майката. Нападателят на „лъвовете“ от Мондиала през 1994 година Бончо Генчев разказа как със сегашния национален селекционер Петър Хубчев са изкарали като футболисти не една, не две, ами цели три казарми.
Сутрин се става точно в 6:00. Обличане и лека гимнастика, известна по соц времето като „физзарядка“. Закуска и след това начало на учебните часове. Обяд в столовата и идва време за тренировките по футбол. Писане на домашни и подготовка за занятията на следващия ден. Програмата е разчетена до 20 часа. Такъв е бил животът на селекционера на националния отбор Петър Хубчев като ученик в ловешкото спортно училище от пети до 11-и клас. Хубси навърши преди два дни, на 26 февруари, 53 години.
„Понякога се шегувам, че с Петьо сме преживели заедно три казарми. Дисциплината в нашето училище беше почти военна, а това калява характера. Когато стана време да постъпваме в армията, режимът там не беше нещо ново за нас. С Петър сме седели на един чин, на терена и двамата играехме в халфовата линия. Той по-късно стана защитник и се наложи на този пост. Беше много силен ученик и стриктно спазваше правилата„, разказа бившият национал Бончо Генчев пред вестник „България днес“.
