България вече има нов национален треньор, но нищо ново няма да се случи. Поради една проста причина – това ръководство на БФС не може да произведе нещо добро за българския футбол. И дали ще е Кръстаич или някой друг, е почти все едно и също. Но с една съществена забележка. Дори при най-неблагоприятните и безнадеждни обстоятелства се изисква да проявиш поне признаци на интелект на някаква мисловна дейност. В БФС са доказали, че не са способни на толкова мъчителен процес, какъвто е мисленото. И за целта ще припомня началото и края на мандата на предишния треньор Ясен Петров. Три гола за 360 секунди от Швейцария и 5 гола за 90 минути от Грузия. В този темпорален отрязък се сложи цялата кариера на Ясен като национален треньор. А в болшинството от времето бяха постулатите за добрата обстановка, щастливите момчета, вече търсим резултати, подмладяване на отбора. И резултатът от всичко това бе равен с Гибралтар. А някои прогнозират, че следва и загуба от Гибралтар!?
Ситуацията в националния отбор на България може да се охарактеризира с много отрицателни епитети. Затова си има обективни и субективни причини. Цялата структура на съвременния български клубен футбол отхвърля възможността за силен национален отбор. В последните 10-15 години в държавния тим се пробваха почти всичките ни елитни специалисти и до бленуваното класиране на голям форум не се стигна. Нещо повече, точките все повече намаляват, а шансовете стават химера. С оглед на последните двубои ние сме някъде в четвъртата десетка по сила в Европа. Няма дадености за създаването на успешен национален отбор. Но има силен обществен натиск, защото феновете никога няма да приемат действителността такава, каквато е в момента. И един разумен президент със среден умствен капацитет би потърсил оптималните решения спрямо създадената ситуация.
В конкретната ситуация след оставката на Ясен Петров поне в медиите се появиха три кандидатури със съответните спекулации около тях. И тук прозира първата глупост на БФС в лицето на Боби и Гонзо. Какви са тези лъжи за работни вечери с пет български треньори ще си остане пълна загадка. Може би трябваше да направят димна завеса на появилата се снимка с Младен Кръстаич, но ако е така, е много инфантилно. Българските кандидати за поста бяха Николай Киров, Димитър Димитров и Александър Димитров. И всеки един от тях е далеч по-добър вариант от избрания Младен Кръстаич, за когото ще стане дума по долу в текста.
Поотделно за тримата. Николай Киров е избиран за треньор на годината у нас. Безспорно е един от най-прогресиращите български треньори с добри резултати в Ботев Пловдив и Арда Кърджали. Определено треньор, който има модерна визия за играта и би излязъл от клишетата, с които Ясен Петров ни заливаше от сутрин до вечер. Димитър Димитров е легенда, харизматична личност с огромно значение за българския футбол. Той е сред малкото, които могат да се нарекат национално богатство. Близо 30 години е на сцената и е дал безброй доказателства, че е професор по футбол. Александър Димитров от дълги години се занимава с юношеското и младежко направление. И поне като спечелени точки със своите отбори е два пъти по успешен от националния селекционер на А отбора. През Сашо са преминали всички настоящи национали и никой не познава по-добре от него както футболните, така и човешките им дефицити. Има утвърдена практика от много национални федерации треньорите на младежите им да поемат руля и при мъжете. В България сме го правили два пъти – с Борис Ангелов през 1988 и със Стойчо Младенов през 1999 година. Струва си да се опита и трети път.
Но теорията на глупостта не признава рационални аргументи. В крайна сметка напълно изненадващо и очевидно неподходящо националният отбор бе поверен на сърбина Младен Кръстаич. Треньор с меко казано, съмнителни постижения в досегашната си кариера. И замесен в някои скандални ситуации. През 2017 година уважаваният у нас Славолюб Муслин класира Сърбия за световното в Русия и след това му спретнаха преврат и отборът бе заведен в Москва от Младен Кръстаич. На световното Сърбия изигра само три мача, а година по-късно Кръстаич бе уволнен, след като плавите загубиха шансовете си за класиране на Евро 2020. А това се случи след унизителна загуба от Украйна с 0:5. Запознатите с политиката са наясно, че близостта между Сърбия и Русия беше направила мача с Украйна особено значим и фиаското остава като петно завинаги. На клубно ниво е работил само в два клуба – общо около година и половина. Престоят му в ТСЦ Бачка Топола също бе провал, защото клубът не постигна с него високите си цели. А целите в Бачка се определят от огромната унгарска инвестиция по популистките проекти на Виктор Орбан. Но Кръстаич не успя да направи от Бачка Топола сериозен съперник на Звезда и Партизан. Последната му работа бе в Израел, където завърши трети с гранда Макаби Тел Авив. Но престоят му не може да бъде наречен провал, защото пое шампиона на Израел в доста тежко положение и поне ги класира за европейските турнири. Но явно не са били впечатлени и се е стигнало да раздяла.
И на 48 години с доста кратка треньорска биография, Младен Кръстаич се оказа най-подходящият кандидат за поста национален треньор на България. Който според технологията на глупостта ще класира България на европейското през 2024 година. Направо сме приравнени с африканска страна. Там назначават треньор на националния отбор досущ по същия начин, както е станало с Кръстаич. Сигурен съм, че не е знаел и едно име на актуален български футболист, преди да седне на масата. Но схемата не включва футболни въпроси, а кой да си вкара футболистите в националния отбор. Защото е напълно ясно, че Кръстаич го интересува само заплатата. А в БФС доказват, че те са последните хора на света, които трябва да се занимават с националния отбор на България. С тях сме дефинитивно оставени без всякаква надежда.
Жаклин Михайлов, Тема спорт
