Довечера България приема може би един от най-удобните си съперници в исторически план – Франция. Да, тази Франция, която в момента разполага с играчи, оценявани на близо милиард евро. Ние нямаме такива футболисти, но затова пък може да се опрем спокойно на традицията. Петлите имат само една победа в София за цялата история на съперничеството. Тя е в контрола и е толкова отдавна, че тези, които я помнят като преки свидетели, сигурно се броят на пръсти – преди 85 години. От 1932-ра насам скубем петлите у нас, когато ги хванем – контроли, евроквалификации, пресявки за световни първенства. Балансът от 8 мача в София е 6 победи, 1 реми и само 1 загуба, при голова разлика 14:8. Цели пет пъти французите дори не вкарват гол. Безспорно Франция е отборът от великите сили, с който играем най-успешно като домакин. И както гласи една известна френска поговорка: Aide-toi, le ciel t’aidera (б.а. – Бог помага на този, който си помага сам). Така че не е никак случайно, че на 17 ноември 1993 година Господ стана българин.
Първият сблъсък маркира единствената ни загуба
Безспорно един от най-лудите мачове, който изиграват някога помежду си България и Франция. Проливен дъжд е превърнал сгурията на стадион „Юнак” в София в кално блато и стадионът остава полупразен – на приятелския мач идват едва 6000 зрители. Не идва и… селекционерът ни Павел Грозданов. Пальо си помислил, че срещата ще бъде отложена заради невъзможните условия за игра, и си останал вкъщи. Десният ни бек Тодор Горчев, който месеци по-късно внезапно издъхва от простуда, пък решава, че е безсмислено да чака началния съдийски сигнал и си тръгва от стадиона. Гостите, които пристигат със своя сънародник, тогавашния президент на ФИФА Жул Риме, обаче не искат отлагане и до 28-ата минута вече водят с… 4:0 с гол на Жозеф Родригес и хеттрик на Жан Сезанбер. Още преди края на полувремето титулярят на вратата ни Тодор Дермонски е заменен от Ради Мазников, който за пети път вади топката от мрежата си след почивката. После Асен Панчев вкарва хеттрик за по-поносимо поражение – 3:5. Седмици по-късно националите ни стигат до своя най-голям успех в предвоенната история на тима – печелят Балканската купа в Белград.
9 юни 1932 г. (контрола)
БЪЛГАРИЯ – ФРАНЦИЯ 3:5
„Юнак“ 6000
Т. Дермонски (40 – Р. Мазников), Н. Калканджиев, Т. Мищалов, Б. Габровски, Д. Байкушев, Хр. Минковски, Л. Ангелов, В. Стоянов (кап.), М. Лозанов, Ас. Пешев, Ас. Панчев
П. Грозданов
Тасен (62 – Шезас), Шарда, Увие, Шарват, Кокса, Лоран, Либерати, Родригес, Сезанбер, Алказар, Корб
Голмайстори: 0:1 Родригес 3, 0:2 Сезанбер 5, 0:3 Сезанбер 17, 0:4 Алказар 28, 0:5 Родригес 47, 1:5 Ас.Панчев 49-д, 2:5 Ас.Панчев 84, 3:5 Ас.Панчев 87
Съдия: Ернест Фабрис (Югославия)
Втори сблъсък и първа победа
На 11 октомври 1959 година пак приемаме Франция в контрола и печелим с 1:0. Този мач маркира една от най-авторитетните победи на националите ни през 50-те години на миналия век. Петлите, обвеяни в славата на трети в света от първенството в Швеция година по-рано, приемат поканата за мач, с който тържествено се отбелязва половинвековният юбилей на българския футбол. Пристигат с най-доброто, с което разполагат в онзи момент – Реймон Копа, признат за третия най-велик френски футболист на 20-и век след Мишел Платини и Зинедин Зидан, голмайсторът на първенството на планетата Жюст Фонтен, Роже Пиантони… Играта е равностойна, а 2 минути преди края Българския Копа, както определят във Франция Иван Колев, поразява вратата на Доминик Колона, а секунди след това раздразненият Фонтен е изгонен. Легендарният голаджия не се разписва само в 6 от 21-те си мача с националната фланелка, два от тях са срещу България. Двубоят остава в историята и с дебюта на 18-годишния талант на Септември Сф Димитър Якимов. Националният селекционер Стоян Орманджиев-Пашата стои на пейката до легендарния треньор на ЦСКА Крум Милев-Палаврата, който му е помощник (7 от неговите възпитаници са в титулярната единайсеторка) и още в 15-ата минута го тупа по рамото: „Круме, това момче няма да излезе вече от националния!“.
11 октомври 1959 г. (контрола)
БЪЛГАРИЯ – ФРАНЦИЯ 1:0
„Васил Левски“ 45 000
Г. Найденов, К. Ракаров, М. Манолов (кап.), Ив. Димитров, Д. Ларгов, Н. Ковачев, Д. Миланов (55 – Т. Диев), Ст. Абаджиев, П. Панайотов, Д. Якимов, Ив. Колев
Ст. Орманджиев и Кр. Милев
Колона, Келбел, Марш, Панвери, Жонке, Льорон, Грийе, Фонтен, Копа, Пиантони (60 – Мюлер), Венсан
Голмайстор: 1:0 Ив. Колев 88
Съдия: Йозеф Щол (Австрия)
Трети сблъсък и втора победа
Мачът е от изключителна важност за националния ни отбор по пътя към мондиал 1962 в Чили. Само победа запазва шансовете ни живи, след като губим с 0:3 в Париж от Франция по-рано. На почти препълнения стадион „Васил Левски“ българските атаки се разбиват в защитния вал на петлите, които за две години са променили доста от изпълнителите си, подменяйки поколението, спечелило бронзовите медали от световното в Швеция през 1958-а. Минутите се изнизват неумолимо, пропуските и те, за да се стигне до 89-ата. Тогава е отсъден пряк свободен удар в наша полза. След изпълнението му обаче чехословашкият съдия Фенцъл нарежда ударът да се пребие, защото стената се е придвижила напред. Ракаров отново се засилва, но вместо силен удар следва прехвърлящо подаване в наказателното поле. Там отнякъде изскача Христо Илиев-Патрата и вкарва топката във вратата на Франция! Гол и победа с 1:0! Илиев пада в прегръдките на съотборниците си. 25-годишният футболист променя съдбата на нашия отбор. Така се стигна до трети мач с Франция на неутралния терен в Милано на 16 декември 1961-ва, където печелим с 1:0 с гол на Димитър Якимов, и за първи път участваме на световно първенство.
12 ноември 1961 г. (свет. кв.)
БЪЛГАРИЯ – ФРАНЦИЯ 1:0
„Васил Левски“ 55 000
Г. Найденов, К. Ракаров, Ив. Димитров, В. Методиев, Д. Димов, Н. Ковачев, Т. Диев, Хр. Илиев, Д. Якимов, Ив. Колев (кап.), Сп. Дебърски
Г. Пачеджиев и Кр. Чакъров
Бернар, Вендлинг, Родзиг, Мариан, Льорон, Ферие, Гийас, Мюлер, Ман, Фюлджанзи, Пейрош
Голмайстор: 1:0 Хр. Илиев 89
Съдия: Милан Фенцъл (Чехословакия)
4-ият сблъсък носи трето поредно 1:0
Почти две години след шамара, който зашлевяваме на Франция по пътя към Чили, те дават и другата си буза за още един, и то пак с 1:0. На 29 септември 1963-та приемаме петлите в първи осминафинал за европейско първенство. Трикольорите започват вихрено мача, а французите отново не опазват вратата си суха в София. В 24-ата минута един от най-великите футболисти на Пловдив Тодор Диев бележи победното попадение след отличен пробив по крилото – 1:0. Гунди, Якимов, Диев, Иван Колев и компания попиляват петлите, но втори гол така и не пада, а вместо това публиката вижда многобройни пропуски. Сякаш вратарят на петлите Бернар е направил някаква магия. Френските медии отчитат, че тимът им се е отървал с минимална загуба, която не съответства на показаното на терена. На реванша Франция все пак успява да надмогне трикольорите и след 3:1 ни изхвърля от по-нататъшната борба. До 78-ата минута обаче двубоят на „Парк де Пренс“ е 1:1 след гол на Якимов, но накрая рухваме.
29 септември 1963 г. (ЕП, 1/8-финал)
БЪЛГАРИЯ – ФРАНЦИЯ 1:0
„Васил Левски“ 25 947
Г. Найденов, Ал. Шаламанов, Ив. Димитров, Ив. Вуцов, Д. Жечев, Ст. Китов, Т. Диев, П. Величков, Г. Аспарухов, Д. Якимов, Ив. Колев (кап.)
Б. Волентик (Унгария)
Бернар, Адамчик, Шорда, Мишлен, Артелеза, Бонел, Робуски, Дуис, Косу, Тео, Бюрон
Голмайстор: 1:0 Т. Диев 24
Съдия: Фарук Талю (Турция)
Пети сблъсък и 4-та поредна победа
Победа само за престиж. По този начин може да бъде определен успехът ни с 2:1 в началото на декември 1971 година. Вече сме загубили шансове за класиране за Евро 1972 и ни остава само да защитим честта си. Приемаме петлите в кучешки студ в София, като посещаемостта на „Васил Левски” е едва 18 000 зрители. Капитан на гостите е Жан Джоркаеф, баща на Юрий – познат от златните години на петлите през 90-те на миналия век. До почивката резултатът е 0:0. В началото на второто полувреме Петър Жеков открива резултата след прецизно изпълнен пряк свободен удар. Натискът на нашите продължава и в 82-ата минута се увенчава с второто попадение. Точен е Начко Михайлов след самостоятелен пробив. Малко след гола на легендата на Локо София Бланше връща едно попадение, но за повече гостите нямат сили. България удържа крехкия си аванс и победата, която обаче не топли, защото оставаме извън финалистите за европейското в Белгия. Петлите също са аут, а напред продължава Унгария, която печели квалификационната група.
4 декември 1971 г. (евр. кв.)
БЪЛГАРИЯ – ФРАНЦИЯ 2:1
„Васил Левски“ 18 057
Р. Горанов (65 – Й. Филипов), М. Гайдарски, Д. Пенев (кап.), Ст. Величков (46 – В. Йонов), Д. Жечев, Б. Колев, Мл. Василев, Хр. Бонев, П. Жеков, Ат. Михайлов, Д. Дерменджиев
В. Спасов
Карнюс, Джоркаеф, Трезор, Нови, Боские, Мези, Бланше, Мишел, Е. Ревели (60 – Флок), Ж. Леш, Лубе (76- Берета)
Голмайстори: 1:0 П. Жеков 47, 2:0 Ат. Михайлов 82, 2:1 Бланше 84
Съдия: Курт Ченчер (ФРГ)
Шестият сблъсък е инфарктен
Стигаме и до единственото равенство между двата съперника в София – 2:2. Това е и един от най-напрегнатите двубои, който е не по-малко запомнящ се от епичните ни победи. Ремито идва в световна квалификация на 9 октомври 1976-а. Гостите повеждат в 37-ата минута след гол от пряк свободен удар на Мишел Платини. Още неотърсили се от шока, нашите получават втори тежък удар. В 40-ата минута вратарят Тодор Кръстев отбива шут на Доминик Батне, но при добавката Лакомб е точен – 0:2. Секунди преди почивката нашите връщат едно попадение чрез капитана Христо Бонев, който изпълнява прецизно фаул. През втората част реферът подминава явна дузпа за Франция за нарушение на вратаря Тодор Кръстев срещу Платини. Доста спорен е и изравнителният ни гол. Воин Войнов пробива и центрира, Чавдар Цветков, който сменя Денев на полувремето, овладява. При последвалия пас към Павел Панов, който реализира за 2:2, остават сериозни съмнения за засада.
Кулминацията настъпва в 90-ата минута. Тогава Христо Бонев се вклинява между двама защитници на Франция и пада на земята. Шотландският рефер Йън Фут без никакво колебание посочва бялата точка. Французите протестират бурно, а дузпата не се изпълнява близо 2 минути. Дълго време в наказателното поле няма никой от нашите, тъй като никой не посмява да поеме отговорността. В крайна сметка Христо Бонев в качеството си на капитан се налага да изпълни, но пропуска. Зума е споделял години по-късно за огромното напрежение при тази ситуация. „Като застанах зад топката, вратата ми се видя малка като кибритена кутия“. Така мачът приключва 2:2, а по-късно това се оказва фатално за класирането ни на световното първенство в Аржентина.
9 октомври 1976 г. (свет. кв.)
БЪЛГАРИЯ – ФРАНЦИЯ 2:2
„Васил Левски“ 58 000
Т. Кръстев, Н. Грънчаров, Ив. Тишански, Ц. Василев, Б. Димитров (51 – Ат. Александров), К. Станков, В. Войнов, Хр. Бонев (кап.), К. Миланов, П. Панов, Г. Денев (46 – Ч. Цветков)
Хр. Младенов и Й. Арсов
Баратели, Жанвион, Босис, Лопез, Трезор, Батне, Галис, Синагел, Лакомб, Платини, Сикс (61 – Руйе)
Голмайстори: 0:1 Платини 37, 0:2 Лакомб 40, 1:2 Хр. Бонев 45, 2:2 П. Панов 68
Съдия: Йън Фут (Шотландия)
Джеки и Наско вкарват за петата ни победа
Мнозина специалисти определят тази победа над Франция, като домакинска №1 в съперничеството между двете страни. В един слънчев следобед на месец май 1985-а Мишел Платини извежда с капитанската лента фантастичния френски отбор на „Васил Левски“. Може би в този момент няма по-добър тим в Европа от този на петлите. Шампиони от Евро ‘84, полуфиналисти на Мондиал ‘82, нещастно отпаднали от Германия, готови за големи дела с мисъл за титла на световното в Мексико през 1986-а.
Майсторът на центрирането и статичните положения Пламен Гетов поставя основите на успеха. Той центрира в 11-ата минута и на задна греда Георги Димитров-Джеки забива топката във вратата. Трибуните, които са препълнени, изригват, като вулкан.
Франция реагира и опитва обрат, но в 61-вата минута нанасяме нов удар – пак центриране, Сираков с глава и 2:0. Класираме се за световното, както го прави и Франция. Победата оставя ярка следа и е сред най-великите на страхотния български отбор от средата на 80-те години, на който съдбата два пъти отреди да страда ужасно с отпадания от Евро ‘84 и Евро ‘88 заради късни голове в последните мачове с Югославия и Шотландия.
2 май 1985 г. (свет. кв.)
БЪЛГАРИЯ – ФРАНЦИЯ 2:0
„Васил Левски“ 57 000
Б. Михайлов, Пл. Николов, Н. Арабов, П. Петров, Г. Димитров (кап.), Р. Здравков, Пл. Гетов (75 – Ат. Пашев), Н. Сираков, Б. Величков (56 – Андр. Желязков), Аян Садъков, Ст. Младенов
Ив. Вуцов
Батс, Айяш, Аморос, Спеш, Босис, Фернандес (70- Тюсо), Туре, Тигана, Стопира, Платини, Белон
Голмайстори: 1:0 Г. Димитров 11, 2:0 Н. Сираков 63
Съдия: Брайън Макгинли (Шотландия)
Ицо и Бала бележат при последния мач в София
Седем години по-късно идва и победа №6 над петлите в София. Тя е изкована в рамките на 6 минути, в които пращаме Франция в нокдаун, а на 17 ноември 1993-а в Париж и в нокаут. По традиция съперникът, в чиито редици личат имената на Жан-Пиер Папен, Давид Жинола, Базил Боли и сегашния селекционер Дидие Дешан, отново е поставен на колене в София. В 23-ата минута Емил Костадинов майсторски изработва дузпа, която Христо Стоичков хладнокръвно реализира на вратата откъм сектор Б. Двамата очевидно патентоват това изпълнение, което повтарят многократно през годините. Най-запомнящо се е през юни 1995-а при 3:2 над Германия в София. В 29-ата минута Красимир Балъков с помощта на дяволски рикошет вкара за 2:0 и още преди да е изтекъл половин час игра, отказваме петлите. Те така и не намират верния път към вратата на Борислав Михайлов. Отбраната ни е стабилна и не допуска изненади.
9 септември 1992 г. (свет. кв.)
БЪЛГАРИЯ – ФРАНЦИЯ 2:0
„Васил Левски“ 47 000
Б. Михайлов (кап.), Ил. Киряков, Тр. Иванов, Ц. Цветанов, Н. Илиев, Зл. Янков, Ем. Костадинов (65 – Ив. Йорданов), Хр. Стоичков, Л. Пенев (75 – Ст. Стоилов), Н. Сираков, Кр. Балъков
Д. Пенев
Мартини, Фурние (61 – Блан), Пети, Боли, Рош, Казони, Дешан, Созе, Папен, Жинола, Ваируа (63 – Дюран)
Голмайстори: 1:0 Хр. Стоичков 23-д, 2:0 Кр. Балъков 29
Съдия: Шандор Пул (Унгария)
Източник: в-к „Тема спорт“
