иван алипиев

Какво ли е да си самичък на 10 000 километра от дома, с 10 часа разлика и далеч от семейство, приятели, близки и всичко с което си свикнал? Иван Алипиев ще даде отговорите на всички тези въпроси, защото точно той е герой в репортажа на Спортал “Американската мечта”.
Иван е на 19 години и както сам отчита – играе баскетбол от първи клас, когато баща му, също бивш баскетболист, го вкарва в залата. В момента двуметровият гард живее, тренира и учи в Лос Анджелис, където е част от първодивизионния Лойола Меримаунт. В Калифорния софиянецът трупа умения и знания под ръководството на Майк Дънлап – треньор с богат опит както в колежанското първенство, така и в НБА, където има един сезон начело на Шарлът Бобкетс и още два като помощник в Денвър Нъгетс.
Макар още да е тийнейджър, Алипиев има немалък брой постижения на сметката си – както отборни, така и индивидуални. През 2017 година той попадна в идеалната петица на Дивизия “Б” на ЕвроБаскет при 18-годишните юноши, а освен това стана трети топреализатор на първенството с 20.5 точки средно на мач.
Юношата на БУБА Баскетбол е актуалният носител на наградата за най-добър млад играч в България, след като спечели отличието “Рачо Колев – едно сърце, една игра”. Освен за БУБА е играл още и за Левски 2014 и Академик (София). Това е “Американската мечта” на Иван Алипиев.

НАЧАЛОТО
“Започнах да тренирам баскетбол, когато бях на 7-годишна възраст, след като баща ми ме накара да направя първата си тренировка. Естествено, аз се дърпах много, но в крайна сметка ми хареса много и както се вижда – вече 12 години се занимавам с това”, връща лентата назад Иван, който завършва Френската гимназия в София преди да отлети за далечна Калифорния.
“Разбрах, че нещата са сериозни през 2015 година, когато бях избран за “Най-полезен играч” на Държавното първенство в зала “Триадица”. След дълго възстановяване от контузия, това бе перфектният начин да осъзная, че имам бъдеще, свързано с играта”, продължава Алипиев.

КАК СЕ СТИГНА ДО ЗАМИНАВАНЕТО ЗА ЩАТИТЕ
Най-често играчите от Европа биват забелязвани от американски скаути по време на Европейските първенства всяко лято. Тук развитието е точно такова, като младият българин отчита, че интерес към него има още от 2017 година, когато тепърва се готви за 12 клас, но представянето му на ЕвроБаскет в Естония е достатъчно впечатляващо, че да се стигне до оферти от университети от Щатите още тогава.
“Причината да замина за САЩ е Европейското в Естония през 2017 година, което ме “постави” на картата за млади и проспериращи играчи. Тогава много скаути, мениджъри и треньори, включително и тези на Лойола, се свързаха с мен. Имах още много предложения, но прецених, че това на сегашния ми университет е най-доброто за мен. Честно казано, ако преди две-три години някой ми беше казал, че ще замина за САЩ да играя в Лос Анджелис и че ще бъда на нивото, на което съм, щях да му се изсмея в лицето”, спомня си с усмивка сега гардът.
На въпросното първенство на Стария континент, чийто домакин е естонската столица Талин, №8 от България грабва вниманието с изключително постоянни изяви и средни показатели от 20.5 точки, 8.4 борби, 2.2 асистенции, 1.5 отнети топки и 57% успеваемост в стрелбата за 2 точки. “Лъвчетата” на Мануел Марков остават седми в Дивизия “Б” на Европа, а представянето на Алипиев му осигурява място в идеалната петица на турнира.

НОВОБРАНЕЦ В ЛОС АНДЖЕЛИС
Лойола Меримаунт играе в Конференция “Уест Коуст” на Дивизия I на NCAA. Досега през сезона Иван и съотборниците му се представят стабилно и имат 13 победи и 4 загуби, като в предсезонните мачове записват престижни победи над опоненти като UNLV и Джорджтаун. Европейските баскетболисти, които получават значима роля още в дебютния си сезон в Щатите не са чак толкова много, а Алипиев е наясно с това и се труди здраво и неуморно, за да получи шанс за изява.
“Първата ми година се развива както на всеки новобранец – малко игрово време, но изключително много тренировки, предимно индивидуални, с които се стремя да напредвам все повече и повече. Отборно винаги може по-добре, но не се оплаквам от моментното ми представяне”, анализира на кратко случилото се до момента през сезона той.

ОТ СОФИЯ ДО КАЛИФОРНИЯ

Родната София в никакъв случай не е малък град, но когато смениш българската столица с мегаполис като Ел Ей, нещата просто са от друго измерение. Всичко ли е както по филмите и наистина ли това е “Градът на мечтите”? Ето какво казва по тази тема нашият герой…
“Истината е, че още не мога да свикна на Лос Анджелис, макар че прекарах 6 месеца тук. За един такъв “гигант” ще ми трябват поне една-две години. Но в общи линии, всичко тук е уникално. Точно както съм си го представял и е по филмите. На моменти се запитвах – “Как, за Бога, съм попаднал тук?”. В общи линии, всичко е уникално. Много е трудно да обърнеш внимание на всичко, случващо се наоколо, но определено едно нещо е вярно. “Градът на мечтите” категорично е Ел Ей.”

ИГРАТА В ЕВРОПА И ИГРАТА В САЩ
Адаптацията на американските играчи, излизащи от колежа, за да играят професионално в Европа често е трудна, но това важи с пълна сила и за представителите на нашия континент, които отиват да играят в колежанската лига, а след това и в НБА. Какви са разликите в баскетболната игра на двете места? Най-вече темпото.
“Безспорно има огромна разлика в европейския и американския баскетбол. Американците изискват изключително бърза игра, топката да лети по терена, ако може въобще да не докосва паркета. Това съм забелязал в повечето ни противници. Почти всеки един разбор за някой от тях започва с фразата – “Изправяме се срещу отбор, който играе на изключително високо темпо”. Нашата тактика е малко по-различна, по-европейска. Треньорът ни предпочита стил на игра, в който залага на повече комбинации и “успокояване” на топката”, връща се към баскетболната тема младокът.

ЕДИН ДЕН В ЩАТИТЕ
“Дните ми са доста сходни. Започват с дълга сутрешна отборна тренировка, след което идват няколко лекции, обяд… Лека следобедна дрямка (б.р. – смее се) и индивидуална тренировка привечер. Това е”, обобщава ежедневието си извън мачовете Иван.

ПРОТИВНИЦИТЕ
Лойола Меримаунт е в една конференция с опоненти като Бригам Йънг, Пепърдайн, Сейнт Мерис, Сан Диего и Сан Франциско, но безспорно най-голямото име е това на Гонзага. Днес на Иван и съотборниците му им предстои мач точно с “булдозите”, които той определя като може би “най-добрият отбор в цялата страна”.
“За момента съм на мнение, че най-силният ни противник до момента е UCLA. Но сега ни предстои мач с Гонзага, които може би са №1 в Щатите. Честно казано, това ще бъде едно невероятно преживяване, за което дори не съм си и мечтал. Те разполагат с някои от най-добрите играчи в Америка и това ще бъде уникален шанс за мен”, разкрива българинът.

БЪЛГАРИЯ? ТОВА В АФРИКА ЛИ Е?
Географията май никога не е била силна страна за американците, но в предположенията си за това къде всъщност е България, често се стига до невероятни предположения. Впечатлението е подсилено и от думите на Иван, който признава, че често хората около него питат дали страната ни всъщност не е близо до Испания, но има и далеч по-шокиращи предположения.
“Да, имам много интересни истории, свързани с хора, които не знаят къде се намира България. Едно момче от университета ме попита дали България е в Африка… Често пък други ме питат дали не се намира някъде близо до Испания. Освен всичко друго, тук попадам и на доста българи. Шофьори на таксита, сервитьори, студенти от моя университет или просто хора по улицата в Лос Анджелис”, продължава да разказва Иван.

БЪДЕЩЕТО И МЕЧТИТЕ НА ЕДНО БЪЛГАРЧЕ В ЕЛ ЕЙ
Има ли баскетболист на цялата планета, чиято мечта не е свързана с Меката на играта – НБА? Вероятно отговорът на този въпрос е отрицателен, а тук разлика няма. Иван Алипиев също има своите блянове за най-силната лига в света, но сега е концентриран ежедневно върху своята “Американска мечта”, която към момента е свързана с Лойола Меримаунт и Лос Анджелис.
“Аз съм изключителен мечтател, който преследва мечтите си докрай. От малък имам една мечта, както всеки баскетболист на земята, а тя е да играя в НБА. Винаги съм си представял как съм част от отбора на Бостън Селтикс, тъй като им симпатизирам. Работя ежедневно тази мечта да се сбъдне и дано хората някой ден да имат възможност да ме гледат късно през нощта по телевизията, играейки в Лигата на извънземните”, споделя Алипиев.
“Няма нищо, което да се сравни с това да си част от колежански отбор. Особено ако става дума за училище с известна и силна програма. Освен че се състезаваш на едно изключително ниво, получаваш и безплатно образование, струващо десетки хиляди годишно. А това може да бъде изключително важно за живота след университета. Съветвам всеки един, който има тази възможност, да се възползва от нея и да преследва мечтите си докрай, независимо от пречките и предизвикателствата, които ще срещне по пътя си”, обобщава “Американската мечта” той.

Коментари