Още от спорта

Най-бързият българин – Николай Антонов, от клиниката за зависими: Връщам се от ада, пушех чай с конска упойка

6

Световният шампион в спринта на 200 метра Николай Антонов вече повече от два месеца води битка със зависимостта си към алкохола и наркотиците. Благодарение на публикация на „България Днес“ лекоатлетът с прякор Таланта бе поканен да участва в проекта на Би Ти Ви „Не/Зависимите“ и получи шанс да се върне към живота с шестмесечно безплатно лечение в терапевтичен център „Жива“ в София. След малко повече от 70 дни терапия Николай изглежда прероден – усмихнат, спретнат и добре изглеждащ. Екип на вестника посети най-бързия българин в клиниката за зависими на столичната улица „Шипка“, а той разказа как протича лечението му.Освободиха Даниел Златков за побой пред дискотека, пострадалият е в тежко състояние. Ето първите думи на футболистa за инцидентаФутболистът и отскоро ММА боец Даниел Златков е бил задържан за кратко от полицията, след като преби…Mar 6 2018bgsport.net

– Николай, вече повече от два месеца си в центъра за лечение на алкохолизъм и наркомания? Как се чувстваш?
– Добре, вече съм 71 дни тук. Влязох в доста лошо състояние, последните ми две години бяха много тежки. Благодаря много, че ми помогнахте. Тук съм, за да си върна нормалния живот. Програмата работи. Най-трудната борба ще бъде след това. Тази програма е шест месеца, тук сме в защитена среда и не изпитвам чак такава нужда за употреба на наркотици и алкохол. Вече бях в отпуск – отидох си за един ден до Разград. Хората ме приемат по друг начин. Нямат страхове от мен. Но все още не ми вярват, че ще мога да се справя. Все пак това са дълги години на употреба на лоши неща.
– Промени ли се мисленето ти, откакто си чист?
– За тези два месеца доста ми се поизбистри мозъкът. Започнаха да нахлуват спомени, които бях забравил. Потискал съм ги с тези химикали. Все едно се завръщам от ада. Драпам със зъби и нокти да оздравея. След спорта доста хора ми обърнаха гръб и събрах много гняв в себе си. Може би за това почнах да пия много и да използвам наркотици, за да потисна тези гадни усещания.

– Как протича денят ти?
– Еднообразно, но започва да ми става добре. Часът ни за ставане е 7, но аз се събуждам в 6,30. Кафенце, закуска, после имаме половин час свободен. В момента съм заместник-лидер за спазването на правилата. Всеки трябва да мине през лидерството.
– Липсва ли ти животът навън?
– В началото имаше носталгия, много си мислех за дъщеря ми, беше ми мъчно. Притеснявах се за майка ми, защото е сама. Но виждам, че хората, които ме обичат, искат да съм тук и да се лекувам. Не искам да ги разочаровам.
– Как се разбираш с останалите зависими, настанени тук?
– Надявам се, че са ме приели. В началото имах проблеми с едно от момчетата, но изгладихме нещата. Агресията тук е табу. Правилата са доста, над 30. Трябва да ги спазваме, за да можем после да влезем в реалния живот. Сексът също е забранен. Учим, влизаме в групи, пишем всеки следобед. Това е част от терапията. Около 37-38 човека сме, мъже и жени. Помагаме си много. Условията са много добри. С всички сме почти еднакви. Има възрастни, млади хора. Дори един поп. В групата не трябва да има напрежение. Абе, яко е. Това не е комуна, а терапевтичен център.

– Правиш ли планове за бъдещето?
– Имам още около три месеца и половина тук. Имам планове, но сега съм се отдал изцяло на лечението си и искам да съм концентриран. Към спорта никога няма да се върна.
– Излизате ли от центъра?
– Всяка неделя имаме по няколко часа разходка. Хапваме по един сладолед и в 6 следобед се прибираме. Два пъти ни водеха на театър, аз обичам да гледам. Иначе спим в една къща, а през деня сме тук в центъра. Излизаме само с придружител от клиниката. Телефони нямаме. Доволен съм от всичко, нямам претенции. Бил съм на много лоши места – затвор, лудници, за мен тук е идеално.
– Можеш ли да говориш с близките си?
– В понеделник имам право на 10 минути по телефона с един човек от семейството. Майка ми е вече по-спокойна, вижда, че има голяма промяна. Дъщеря ми е много щастлива за мен, обажда се всеки понеделник. Когато се прибрах в Разград, преспа вкъщи една вечер. Имаше прегръдки, разходки, сладоледи. Каза: „Тате, стой докрай, трябва да се излекуваш!“. Имаме планове заедно с нея да заживеем в София след лечението. Защото, ако се върна в Разград, пак влизам в досегашната среда. Няма друг вариант, защото ако отново потъна в бездната на алкохола и наркотиците… Това е последният ми шанс. През това лято ставам на 50 години. Имал съм и преди чисти моменти. Лекувал съм се. След като изляза, има един период от 10-ина дни, в който се опазвам. Но после уж една бира, уж две и пак се почва… Ние за цял живот си оставаме с нашата зависимост. Дори и да сме чисти.

– Пие ли ти се?
– Когато се прибрах в Разград, влязох в заведението, където най-често седя. Като застанах до бара, нещо ми трепна. Допи ми се. Но ударих една сода на екс и ми мина, после се разходих. За наркотици нямам желание. Твърдата дрога съм я спрял още преди 15 години – кока, амфети, пико. Последните месеци се бях позалепил към едни кристали, нова дрога. Харесваше ми. Това е субстанция от ефедрин, слагат се и други химикали. Пуши се на фолио. Тревата в един момент ти писва, търсиш нещо по-силно. Сега осъзнах, че имам проблеми и с хазарта. Когато се върнах в Разград, играх пак, признавам си. 100-ина лева се набутах и накрая ги избих малко преди да хвана автобуса за София. Засега това ме притеснява – хазартът и тревата. Ако почна да пия, ще почна и с тревата. А от нея ще ми се допуши и чай. Той е много опасен. Това е градински чай, който се купува от аптеките и се пръска с кетамин – упойка за коне. Вече има доста смъртни случаи, аз няколко пъти съм припадал… Когато ви дадох последното интервю, току-що се бях напушил. В Разград има много дрога – и хероин, и чай, и марихуана, кристали. Кока няма, защото е скъпа.

– Имаше ли кризисни моменти?
– В началото имах малко. Топли и студени вълни, рецете ми трепереха. Но бързо се оправих. Генът ми е такъв. Аз съм създаден от две планини – майка ми е от Странджа, баща ми от Пирин. И съм се родил в Разград, при турците.
– Усещаш ли отново радост от живота?
– О, да, знаете ли какъв ми е кеф? Да усещам природата, зеленинката, мириса на розите. Харесвам разходките из парковете, скоро ходихме в Борисовата градина. Сядаме, ядем сладолед, естествено с придружител. Всяка неделя чистим цялата къща. Терапия – за живота, за зависимостите си, за висши сили, духовно развитие. Имаме право всяка вечер след медитация да гледаме телевизия известно време. Всяка седмица си имаме цели.
– С какво ти се занимава, след като излезеш оттук?
– Може би ще остана в тази система, в тази програма. Да помагам по някакъв начин. Имам и други варианти. Ако се върна в Разград, да отворя магазинче и там да работя.

Терапевтите доволни
Терапевтите в центъра „Жива“ са доволни от лечението и поведението на Николай Антонов. Според управителя Александър Илиев бившият спринтьор успява да се интегрира добре в колектива.
„Включва се в групите, спокоен е – казва шефът на центъра. – Спи добре. Той дойде с пълното съзнание къде отива, защо отива, колко ще седи тук. Други идват малко насила заради близките. Тук ще е 6 месеца, после ще има последващи грижи – срещи, връзки с екипа. Не му даваме допълнителни медикаменти, които да му притъпят глада към алкохола например. При него е добре, че няма физическа зависимост. Той е здрав организъм, спортист.“
Източник bgdnes.bgДопинг или нещо по-страшно? Излезе много неприятна подробност за положителната проба на футболиста на ПиринПоложителната проба на играч на Пирин, дадена след загубата с 1:2 от ЦСКА не е за допинг, а за нещо …Mar 30 2018bgsport.net

Коментари

Copyright © 2016-2017 BGSPORT.NET Всички права запазени.

До горе
Powered by Live Score & Live Score App