Как светът запомни 1988 година? С апогея на перестройката или пък като годината преди падането на Берлинската стена и утвърждаването на новия безполюсен световен ред. Не, отговорът определено е неправилен. 1988 бе годината на Олимпийските игри в Сеул. Последната световна спортна война на системите с максимален залог. Но и една уникална олимпиада, представила ни Азия в най-бляскавия й вид. 14 години по-късно Република Корея съорганизира световно първенство по футбол, което също я представи по възможно най-добрия начин. Е, някой има ли въобще съмнение, че корейците отново ще ни възхитят. Репулика Корея прави нещо епохално и влиза в историята с требъл. Лятна олимпиада, световно първенство по футбол и сега триъгълникът се затваря със зимна олимпиада. Страната от днес ще е в компанията на великите сили – САЩ, Франция, Италия, Германия, Япония и, забележете – Швеция. Р. Корея ще стане първата държава от континента Азия, имала честта да приеме на своя земя и трите най-големи и продължителни спортни форума. При това Южна Корея е само половината от полуострова. Това вече я прави феномен!Днес се откриват Зимните олимпийски игри в Пьончан: Ето кой ще бъде знаменосец на българската делегацияДнес от 13 часа българско време ще бъдат открити 23-тите зимни олимпийски игри. Домакин е южнокорейс…Feb 9 2018bgsport.net

Не случайно ви качих на машината на времето, която ни отведе 30 години назад. Игрите в Сеул бяха величествени и незабравими. Заслугата бе на Флорънс Грифит Джойнър, Бен Джонсън и Карл Люис, Наим Сюлейманоглу и още много от емблематичните до днес имена на спортни легенди. Но игрите в Сеул нямаше да бъдат това, в което се превърнаха и останаха завинаги в историята, без таланта на един далечен нам, уникален народ. Игрите в Сеул представиха на света една модерна, бързо развиваща се и иновативна нация. Тогава извънземните слязоха на земята и ни оставиха без дъх. 30 години по-късно Република Корея отново за 2 седмици и половина ще е тема номер едно за целия свят. Отново всички ще се дивят на уникалното икономическо развитие на тази страна. Всички ще останат прехласнати от доведените до съвършенство умения на корейците. Няма никакво съмнение, че отново ще се заговори за тях като нация, умееща да достига висоти като прецизност и точност. Едно е сигурно, игрите в Пьончан няма да минат и заминат, без да оставят ярка следа. След 2 седмици и половина светът ще има всички основания да вкара в своята историческа памет едни уникални зимни олимпийски игри. И 30 години по-късно пак по някакъв повод, свързан със спорта, ще изникват пълни с конкретни щрихи спомени.

Че корейците вече са спечелили всички златни медали като организатори, не подлежи на съмнение. Какво обаче ще покажат състезателите в самите състезания? Две години след Рио де Жанейро и скандалите с допинга, свързани предимно с руснаците, отново сме в режим на прецедент. Голямата световна суперсила Русия бе извадена от Пьончан, след като се оказа, че в Сочи е извършена най-голямата измама на всички времена. Естествен край на една неизкоренима, нездравословна мегаломания да си номер едно в света. Това се оказа болест на олимпийските игри и нейното пълно излекуване не се вижда на хоризонта. Руската федерация така и не може да се отърси от вредните навици на СССР. Но руснаците все пак ще присъстват в Корея, защото демократичният дух изисква защита на индивидуалните права. И така е редно. Иначе суперсилите в зимните игри не са се променили особено за последните 100 години. Може би, защото и спортовете не са крайно комерсиални, най-силните нации са тези, които носят на студ. Без значение дали са с един милиард население, или само 7-8 милиона, каквито например са Норвегия, Швейцария, Австрия, Холандия, които ще спечелят по 15-20 медала от Игрите. Традицията е най-хубавата страна на зимните игри. Може би точно заради традицията и самите герои медалисти изглеждат някак по-земно. Печелят през деня и след състезанието се превръщат в старите неразпознаваеми, обикновени хора. Може би и заради доспехите, момчетата и момичетата с по няколко златни отличия могат да пътуват спокойно по целия свят, без да ги преследват за селфита и автографи. Това е привилегията да си зимен олимпийски шампион.

Стигаме и до българското участие. И този път то е симпатично, защото може би за последен път лицето на отбора ни е Сани Жекова. Най-харизматичната ни спортистка, зимният еквивалент на Ивет Лалова, ще се надява да спечели своя лелеян медал. Мечтае го вече от 15 години. Бори се, стиска зъби да е на ниво всеки сезон, за да е на линия на всеки четири години. Преди 20 години в Нагано България спечели единствения си златен олимпийски медал от зимни игри. Незабравим миг от един февруарски студен ден, в който българите се събудиха с невероятната новина, че Катя Дафовска е запълнила голяма празнина в спортните анали на държавата ни. Сега един неин съгражданин отива в Азия, също за да събуди България с новината за златен медал. Радослав Янков има всичките възможности да направи българите щастливи и горди. Останалите не са много, но са качествени. Повечето са на кубертеновия принцип, но не бива да ги съдим. Всеки се е трудил, търпял е лишения и е вървял към олимпийската мечта. А нали точно мечтата е най-важната. Вече си победител, след като си бил участник на олимпийски игри. И няма смисъл да сравняваме Сеул 1988 година с Пьончан 2018 година. Просто трябва да приемем нещата такива, каквито са, и да се наслаждаваме на най- красивата част от спорта. Тази, в която имаме пълна симбиоза между природа и човек. Може да се постигне дори и пред телевизионния екран.

Жаклин Михайлов
Източник: temasport.comТова едва ли сте го очаквали: Лидерът на Северна Корея прати армия от красавици на игрите в Пьончан (СНИМКА)Лидерът на Северна Корея Ким Чен Ун изпрати своята армия от поддръжнички на Зимните олимпийски игри …Feb 8 2018bgsport.net

Коментари