Трикратният световен, трикратен европейски шампион и бронзов медалист от Олимпиадата в Сеул 1988 година Александър Върбанов е от хората, които дават интервюта изключително рядко. Легендарният ни щангист от няколко години живее в Канада със семейството си, където основава собствена школа и с огромно желание тренира възпитаниците си. Един от тях, дори доказано най-добрият, е синът му Николай, на когото канадците разчитат да им носи много медали в бъдеще. Върбанов-младши вече е четири години шампион на страната при юношите, записал е редица рекорди и специалистите неслучайно му предричат бляскава кариера. Амбициите на Ники са да надмине баща си, който избира да го вкара в залата, тъй като са много изкушенията пред едно дете и лошите пътища, по които може да поеме. В редовете по-долу ще се убедите, че Сашо Върбанов е изключително любезен събеседник, разказвайки за БЛИЦ прелюбопитни истории.
– Г-н Върбанов, как е животът в Канада и вече колко години сте със семейството си в Торонто?
– В Торонто съм вече повече от 8 години.
– Какво ви подтикна да заминете?
– Предполагам това, което е подтикнало и още над милион и половина българи да евакуират. Не беше лесно решение, но просто не можех да не опитам да измъкна семейството си от държава, в която със смяната на властта сменят и санитарките в болниците, изпращат професионалисти на борсата за работа и те биват заменяни от поредния партиен подлец. Беше станало нетърпимо, то не че сега е цъфнало, като гледам новините и говоря с приятели. Ама вече отказвам да се ядосвам за политика, за да не губя приятели.
– Основали сте собствена школа – „Varbanov School Of Weightlifting“. Защо в Канада, а не в България? Много по-добри ли са условията там, какви състезатели подготвяте?
– Клуб по вдигане на тежести имах и в България и до последно работех с млади момичета и момчета в провинцията. Участвахме и по републикански състезания, няколко поредни години провеждахме турнир „Иван Абаджиев” в Нови Пазар, родния ни град. В щангите в Канада влязох на втората година след пристигането ми, а собствена школа стартирах на третата година. Първо трябваше да премина през обучение и изпити за треньорско ниво тук. Нищо че имам диплома от Спортната академия в България. Тук това изобщо не ги впечатлява. Те са абсолютни аматьори в този спорт, но си имат правила. Най-важното – всичко струва долари. Що се отнася до условията тук – когато Иван Абаджиев ми беше на гости преди няколко години, водех го в залата на всяка тренировка, наблюдаваше, говореше със състезателите ми и един ден ми вика: „Нищо няма да направиш тук. Нямаш никакви условия!„. За разлика от България, тук нито един клуб не получава финансиране от държавата или общината. Нито един треньор не получава заплата за работата, която върши. 90% от колегите ми са станали треньори, изкарвайки един курс през уикенда. Направо е смешно. В началото тук се ужасявах на състезание някой да не се пребие – никаква подготовка, никаква техника, треньорите зяпат отстрани като зрители. И понеже егото им е до небето голямо, пускат „състезателите” от тежести, които те не са и сънували. Вбесявах се, като погледнех към таблото с резултатите – само „червени опити”, неуспешни. Аз такова нещо не съм допускал досега. Абсолютен треньорски провал е според мен състезателят ти да хваща нула на всяко второ състезание – да не прави нито един сполучлив опит в дадено движение. За какво го подготвяш тогава? Как го подготвяш, как плануваш опитите? Така работят в Канада.
– Продължавате ли да комуникирате с Папата на щангите, кога за последно се видяхте?
– Не съм се виждал скоро с Абаджиев. Миналото лято не можахме да се видим, макар че си бях в България повече от месец. Иначе, докато си бях в България, редовно говорехме по „Скайп“, а лятото се виждахме в Белокопитово, там имат много хубава лятна къща.
– Какво може да разкриете за треньорските му методи и прилагате ли ги в Канада?
– Неговите треньорски методи, колкото и да са критикувани от някои, са уникални и работят. Той създаде школа, която беше от полза за целия български спорт и която дава плодове и сега по цял свят. Аз съм продукт на неговата система, но методите му не мога да прилагам тук в чист вид. Не и в Канада, не и при тези обстоятелства. Как мога да прилагам Абаджиевата система в държава, която няма система на спорта? Няма спортни училища, няма държавно финансиране, няма лагери, национален отбор откакто съм тук не се е събирал да се подготвя заедно.
Източник blitz.bg (със съкращения)
