Григор Димитров достигна 1/2-финалите на Аустрелиън Оупън и продължава да пише историята на мъжкия ни тенис. Началото за българина обаче не е било никак леко. Първата ни ракета започва кариерата си в родния Хасково. Талантът върти ракетата от 6 сутринта в опърпаната хандбална зала в града под зоркото око на своя баща Димитър Господинов. Термометърът показва 4 градуса над нулата. Таткото е първият треньор на Григор и човекът, който развива неговия талант. Двамата пристигат рано в залата и очертават корта с изолирбанд. Времето сякаш е спряло в хандбалната зала в Хасково. Това е единственото място в града, където младите надежди могат да тренират през зимата. Откритите кортове са затрупани със сняг.
„Започнахме именно тук – разказва Димитър Господинов. – Когато беше малък, рядко имаше свободни часове. Любителите играеха за кеф. Плащаха си. На нас ни оставаше да идваме в 6 сутринта преди всички. Използвахме и възможните дупки през деня, за да тренираме.“ Григор бил буйно дете. Това и сега понякога си проличава, особено ако го ядоса съдията. „Никога не ни е било фикс идея да го правим тенисист. Всичко се получи от само себе си“, спомня си Господинов. През далечната 1994 година в Хасково няма детски ракети. Затова се наложило да отрежат дръжката на една, за да е по мярка на 3-годишния Гришо. Сериозно започва да тренира, когато е на 5 години.
Малчуганът не се ограничава само с този спорт. Семейното жилище в Хасково е разделено на площадки. „В едната стая се играеше баскетбол. В другата кухненската маса беше преградена на две с книги, за да се пригоди за тенис на маса. Коридорът беше отреден за футбол и тенис. От малък не обичаше да губи. След всяка загуба ревеше“, разкри майка му Мария преди време.
От малък Григор играе при батковците. На 12 години той е на финал в по-горната възраст. През 2003 г. баща му го води във Франция, за да си сверят часовниците. Чуждите специалисти потвърждават вече констатираното от него – Гришо има талант, който трябва да се развива. Две години по-късно младата надежда пробива в Европа.
През юли 2005-а той спечели първата за България европейска титла. 14-годишният Григор, поставен под номер 3 в схемата на шампионата на Стария континент, бе безапелационен по пътя си към върха. Последователно той отказа от надпреварата в чешкия град Острава Игор Буйдо (Полша) и Мирза Башич (Босна). На финала нашето момче се изправи срещу №1 в основната схема и сочен от всички за фаворит за титлата Радим Урбанек от Чехия. След 6:0 и 7:6 (7:3) Григор хвърли бомбата на турнира и триумфира като шампион. 3 месеца по-рано заедно с Цветан Михов той спечели на двойки първенството на Източна Европа в Талин. Пак там през същия месец хасковлията покори върха и в индивидуалната надпревара.
С много молби Господинов успява да събере пари и да заведе сина си на зимен лагер в САЩ, където отлитат всички тенисисти от Европа през студените месеци. Две години поред ръка им подава хасковлията Димитър Язаджиев, който прави собствена академия в Щатите.
В края на 2006 г. Григор печели един от най-престижните турнири за юноши – „Ориндж боул“, считан за неофициално световно първенство за юноши. Там Димитров побеждава както съперниците си, готвили се при много по-добри условия, така и скептицизма на домакините. По традиция всеки състезател излиза на корта с табела, на която пише името и страната му. За нашето момче такава няма.
„Организаторите не очакваха, че Гришо ще прескочи първия кръг. На втория ден му дадоха табелата на другото момче от България – Валентин Димов, който участва при 18-годишните. Обяснявам, че има грешка, че това не е Димов, а Димитров. Организаторите ни отговориха, че важното било, че първите три букви от името съвпадали и пишело „България“. На третия ден от неудобство написаха на ръка „Димитров, България“, разказа баща му след завръщането. Едва на финала организаторите дали на сина му точната табела.
Първата си покана за участие на турнир от Големия шлем при юношите Димитров получава в края на 2006 година за Откритото първенство на Австралия. Той обаче така и не успява да замине – няма пари. Родителите се опитват да съберат средства, но удрят на камък.
В сянката на големите юношески успехи остана финалът на двойки на Григор на Откритото първенство на САЩ през 2007 година. Заедно с Вашек Поспишил той губи мача за титлата. Контузия го спира да направи големия си удар на Ю Ес Оупън за юноши още при първото си участие. Той преодолява първия кръг, а във втория го чака Даниел Евънс. За жалост Димитров се контузва на един от подгряващите турнири. Травмата му не е тежка, но го принуждава да се откаже от по-нататъшното си участие в Ню Йорк. Но през следващата година всичко си дойде на мястото – Григор стана първият българин, спечелил юношеските издания на Уимбълдън и Ю Ес Оупън.
Няколко месеца по-късно Гришо се съсредоточава върху турнирите от веригата на АТП, като достига до №8 в света през 2014 година. След Аустралиън Оупън той ще се доближи до най-върховото си постижение.
Източник: в-к „България днес“