Половин век по-късно – може ли Ноле да стори немислимото

Новак Джокович спечели Откритото първенство на Австралия за рекорден седми път през уикенда.
Сърбинът го направи по категоричен начин, премазвайки всичко по пътя си. Дори и големия Рафаел Надал на финал.
Сякаш на шега, Ноле тресна съперника си с 6:3, 6:2, 6:3 само за два часа.
Мнозина определят чудовищната форма на Джокович като най-добрата в кариерата му, а успехите и начинът, по който ги постига са впечатляващи. След завръщането си от контузия през мианлата година, Ноле започна трудно, но впоследствие спечели три титли от Голям шлем поред – „Уимбълдън“ и US Open през 2018-а и трофея в Мелбърн преди дни.
Убийствената му доминация на корта и поредните трофеи естествено отново повдигат въпроса, циркулиращ вече доста години в мъжкия тенис.
Ще успее ли някой да повтори Златния Голям шлем на легендарния Род Лейвър, пита в анализа си колегата Венислав Кирилов от Дир.бг.

Случайно или не, в днешни дни пътят към спечелването на четирите турнира от Големия шлем в рамките на една календарна година започва именно от корт, носещ неговото име – „Ред Лейвър Арина“ в Мелбърн.
Великият австралийски тенисист е единственият в мъжкия тур в така наречената Open ера, който печели четирите големи турнира в една календарна година. Прави го за първи път през 1962-ра, (преди Open ерата), когато в Големия шлем играят само аматьори.
Но го повтаря и през 1969-а – Златният Голям шлем на Лейвър, завършен година след включването на професионалистите в турнирите.
Преди точно половин век, австралиецът прави невероятен сезон със спечелени общо 18 титли. Разбира се, тогава тенисът е бил на доста по-различно ниво, но това не омаловажава огромния успех на Лейвър. Самият факт, че 50 години по-късно постижението му не е повторено, доказва колко трудна е мисията.
Пример за разликата, акумулирана постепенно за този половин век в тениса, показва наградният фонд за играчите.
За невероятния си сезон през 1969-а Лейвър заработва 124 000 долара. За тогава това са огромни пари – става първият, преминал петцифрената бариера за календарна година!
Превъртаме 50 години напред и виждаме как Джокович спечели 4,5 милиона долара само от успеха си в Мелбърн преди дни.
За този половин век, в който всеки топ тенисист мечтае да постигне немислимото и да се нареди до Лейвър, само четирима играчи бяха близо до Голям шлем. Те завършиха година с по 3 трофея в карето елитни надпревари.
Шведът Матс Виландер през 1988-а (не успява на „Уимбълдън“), Роджър Федерер (2004, 2006 и 2007 г., и трите пъти – без „Ролан Гарос“), Новак Джокович (2011 и 2015 г. – пак без Париж) и Рафаел Надал през 2010 г. (без Australian Open).
Три, но толкова далеч от четвъртата.

Е, ако някой е способен да стори това през този сезон, това е вече само Новак Джокович. Той грабна първата титла, а и формата му изглежда убийствена.
Статистиците веднага обърнаха внимание, че, случайно или не, Род Лейвър също среща испанец на финала в Мелбърн преди 50 години.
Разликата обаче е, че докато днес да се изправиш срещу Рафа Надал на финал не е нещо изненадващо, то преди половин век достигането на Андрес Химено до мача за титлата при участието на 29 австралийци, е било голяма изненада. Лейвър постига лесна победа с 3:0, както и Джокович преди дни.
Цифрата 50 сякаш също е емблематична. Какъв по-подходящ момент да бъде повторено великото постижение? Половин век мина, време ли е?
Може би най-големият тест за Ноле е следващият. И този, който го спираше през 2011-а и 2015-а – „Ролан Гарос“.
Клей кортовете край Айфеловата кула винаги са били най-трудните за сърбина, където успя да спечели само една титла в кариерата си. Освен това тези кортове си имат господар и той се казва Рафаел Надал.
Добрата за сърбина новина е, че предвид подреждането в ранглистата, Ноле може да срещне Рафа едва на финал. Това в никакъв случай обаче не означава, че пътят му към мача за титлата ще бъде безпроблемен, както направи да изглежда този в Мелбърн.

През последните две издания Джокович напусна „Ролан Гарос“ на четвъртфинал.
Ако Ноле успее да изпълни наглед невъзможната мисия в Париж, постижението на Лейвър ше изглежда доста по-близо.
Видно е, че колко и гениален да е Федерер, годините започват да оказват влияние – вече са 37, а на есенния US Open ще са 38. Швейцарецът си остава голямата доминираща сила на свещената трева на „Уимбълдън“. За заплахата „Надал“ в Париж вече споменахме. Младите не бива да бъдат отписвани, но реалистично, при тази форма на Джокович, това са двете основни бариери между него и великото постижение на Лейвър.
Постигне ли 3 от 3 с победи в Париж и Лондон, може би US Open ще бъда като детска игра за Ноле. Това е една теория. Но има и друга – може би пък тогава ще се появи напрежението? Може и да се окаже в ситуация сам срещу всички, които „ще бранят“ Шлема на Лейвър.
Едно е видно. Само след първата титла, светът на тениса започна да обсъжда постигането на немислимото. Дали това изглежда най-точният момент в последния половин век, или просто на всички много ни се иска да го видим да се случва пред очите ни?
Самият Джокович призна, че подобна мисъл се върти в главата му. Няма как да е иначе.
Но сръбският гладиатор е твърде опитен и с желязна психика, за да остави това да го извади от релсите на свръхконцентрация и подготовка за всеки следващ мач и турнир.

Коментари