Постоянството му липсва! Но нека стискаме палци един ден мечтата на Гришо да се сбъдне

898

Гришо тръгна по блестящ начин през 2017 година. Титла в Бризбейн, полуфинал на Аустрелиън Оупън, титла в София. И изведнъж се срина. Една загуба, втора загуба, трета, още и още. Все в началото на турнирите. Някои побързаха пак да го критикуват, но нека спрат и да бъдат по-реалистични и без колосални очаквания. Григор е безспорен талант, но му липсва едно основно качество. Качество, присъщо само на светилата – постоянството. Другото си го има. Отвсякъде. Но постоянството е основният  коз. Без него голямата цел няма как да бъде постигната. А голямата цел и мечта на Гришо е титла от Големия шлем. Така че – хайде да не хвърчим прекалено в облаците от огромни надежди. Даже никога да не триумфира в Шлема, Григор ще си остане един от най-добрите тенисисти в своето съвремие, макар и далеч от класата на Федерер, Надал и Джокович. Ами това си е истината. Дотам, до тази фантастична орбита на гигантите, той няма как да долети…

Но все пак, мечтата му един ден може и да се сбъдне. Я си спомнете за Горан Иванишевич. Хърватинът чак на 30 години я реализира, печелейки най-после титла от Големия шлем – през 2001 година в епична битка срещу Пат Рафтър покори Уимбълдън (след три загубени преди това финала). И всички го аплодираха – не само в родината му, а в целия свят на тениса. Нека пожелаем същото и на Григор, който скоро – на 16 май, ще навърши 26 години. Да пожелаем и друго – постоянството да се превърне в най-важния и най-добрия му спътник. Тогава току-виж, че достигне до един, два или три финала в Шлема. Като Горан. По този начин титлата никак няма да прилича на мираж. И ако чудото се случи, всички ще го аплодират – не само в България, но и по света. Като Горан… Всъщност, защо пък като Горан. Защо да не го направи още на първия си финал…

Румен Илиев, БЛИЦ

Коментари