С наближаването на края на годината настъпва време и за равносметка. Спокойно може да кажем, че тенисът бе най-успешният спорт за България през отиващата си 2017-а… Да влезе Спортист на годината за 2017-а. Така директно може да се отправим към всичко, което Григор Димитров постигна през този сезон. Най-добрият в кариерата му и може би най-силният в историята на родния тенис изобщо. Хасковлията държа под напрежение не само феновете на този спорт в родината си, но и дори неутрални зрители и хора, които спокойно могат да кажат, че не разбират от него, ала просто искат да съпреживеят емоциите от поредния голям мач. И докато Григор бе на гребена на вълната, то нещата при дамите зациклиха. Цветана Пиронкова, която бе първа ракета на България над 10 години, започна да страда от контузии, а това доведе и до болезнен резултат – нито една наша тенисистка не влезе в Топ 100 за края на сезона.
Експлозия за начало и край
Григор започна годината така, както я и завърши – с експлозивни победи, паметни мачове и най-важното – ликувайки с титли. В един сезон, който смело може да определим като напълно непредвидим на база развоя му, Димитров бе буквално целунат от съдбата. Българинът се възползва по най-добрия начин от подредбата на картите и накрая напусна масата с кент флош, ако може да използваме този термин от покера. Сравнявайки постигнатото от него с боксов мач, пък може да кажем следното. 12-те рунда, които изигра Григор бяха с шеметно начало, затишие в средната част и фамозен нокаут за финал.
Едва ли има човек, вълнуващ се от спорт в страната, който да не е наясно какво направи хасковлията през изминалите 12 месеца. Стартът на сезона бе повече от онова, което дори самият Димитров очакваше. Той завърши 2016-а позитивно, а под ръководството на Дани Валверду надграждането бе наистина впечатляващо. Три поредни победи над представители от Топ 10 – Тим, Раонич и Нишикори, донесоха на първата ни ракета трофея в Бризбейн, а това бе наистина една отлична отправна точка за нещо действително запомнящо се. Димитров нареди 10 поредни победи до полуфинала на Откритото първенство на Австралия, където епичният му мач с Рафаел Надал, загубен с 2:3 сета, бе посочен за втория най-впечатляващ от специалистите през целия сезон. Битката с Матадора впоследствие се превърна в трилогия, развила се все в полза на испанеца, но пък донесла наистина експлозия от емоции.
Именно този полуфинал с Рафа даде да се разбере, че Григор е на прав път и 2017-а може да бъде най-добрата в кариерата му. След него дойдоха много позитивни мигове в София, където Димитров дебютира в „Арена Армеец”, а съоръжението почти всеки ден бе пълно, за да могат близо 12 хиляди зрители да гледат новия герой на България. Титлата пък бе поантата на наистина фамозни 40 дни за хасковлията, който разбра от първо лице какво означава за родината си. Това научи и половинката му Никол Шерцингер, която също се отби за два дни, минавайки през рожденото място на своя любим.
След това шеметно начало за Григор последва и познатия ни сценарий със затишие и спад във формата и играта му. Хасковлията започна да редува силни със слаби игри и изпадна в една летаргия, която логично доведе и до съмненията – ще видим ли най-накрая стабилност и позитив? Отговорът дойде след Уимбълдън, когато Димитров умело използва двете седмици пауза и отново настрои ракетата. Развоят от всичко това бе най-голямата титла в онзи момент за първата ни ракета – Мастърс 1000 в Синсинати, дошла след победи над не чак толкова впечатляващи имена. В случая обаче тя върна увереността на Григор и го утвърди в Топ 10, като на практика го изстреля и за финалите в Лондон. Последваха две поредни поражения от Надал в Азия, а мислите на българина бяха насочени изцяло към турнира в „О2 Арена”, където най-добрите 8 на сезона си дадоха среща.
Жребият, подобно на развоя на целия сезон, отново се усмихна на Димитров. Изпрати го в компанията на вече контузения Рафа, заедно с удобни съперници като Тийм и Гофен. Дори така обаче, за да прогресираш, трябва и да покажеш защо си фаворит. Развоят на целия турнир пък бе като перфектна раздадена ръка за хасковлията. И той, без блъфове, влезе „ол ин” и матира по най-добрия начин конкуренцията. Както се казва – останалото е история.
Мнозина обясняват третото място в света на Григор, както и спечелените от него 4 титли през този сезон с късмета, който го целуна през 2017-а. Максимата късметът ходи при силните обаче важи в пълен смисъл. Димитров направи онова, което сам искаше от себе си, и се възползва от развоя на събитията. Защото тази година действително бе доста странна откъм контузии за водещите имена на АТР. Новак Джокович и Анди Мъри се оттеглиха поради травми след Уимбълдън. Това направи и Стан Вавринка, а контузиите не подминаха още Кеи Нишикори, Милош Раонич, Бердих и Цонга. Всичко това спомогна на Григор да влезе във финалите в Лондон под №6. Но това се отнася още и за Саша Зверев, Гофен, Джак Сок и Тийм. За разлика от българина обаче въпросните имена не развиха дотам късмета си, за да напуснат английската столица като победители, нали така?!
При такъв сезон какво да очакваме догодина? Безспорно Рафа Надал и Роджър Федерер отново ще бъдат силни. Едва ли ще си поделят пак четирите титли от Шлема, съответно Ролан Гарос и US Open за Матадора, и Мелбърн и Уимбълдън за Маестрото. Но това не означава, че няма да са претенденти да го направят. С огромен интерес ще се наблюдава състоянието на завръщащите се водещи имена след травми. Също така и на Хуан Мартин дел Потро, който отново е сред най-добрите, както и на 20-годишния Зверев. Дали Григор ще съумее да надгради отново спрямо тази впечатляваща година? При всички положения ще му бъде много трудно. Но придобитото самочувствие и увереност ще му дадат добра насока, поне в началото.
Женският ни тенис тръгна надолу
Първата ни ракета в последните 10 години – Цветана Пиронкова, със сигурност няма повод да запомни с позитив изминалия сезон. Пловдивчанката изпитваше проблеми с контузии още от самото му начало и в крайна сметка бе принудена да се оттегли от турнири през втората половина. Това доведе и до очаквания срив в ранглистата за нея, като тя ще посрещне 2018-а извън първите 160 на планетата. Оттук насетне е важно да се види дали тя ще се завърне мотивирана на корта, за да покаже най-доброто от себе си догодина, или няма да може да намери верния път предвид и 30-те й години.
Но ако Пиронкова успя през изминалата декада да даде максимума от себе си и да донесе много радост и успехи на българския тенис, то сега въпросът е какво ще извади родната школа, за да намери достоен заместник. Първата ракета на България в момента е Виктория Томова. Симпатичната 22-годишна софиянка направи най-силния си сезон, но очакванията към нея няма как да са много големи. Нейният потенциал е ограничен, а тенденцията за все по-мощни тенисистки, които доминират на световния тур, се запазва. Поглеждайки и към ранглистата, не се вижда откъде ще дойде следващата Цвети. Това, което се очертава като бъдеще на женския ни тенис, поне в предстоящите 2-3 години, е борба за влизане в основна схема на всеки един от водещите турнири на WTA, както и евентуално епизодични успехи, но без някакво утвърждаване на позитивна крива.
В световен мащаб? Раждането на първата рожба на Серина Уилямс, която бременна спечели Откритото първенство на Австралия и съответно 23-ата си титла от Шлема, извади американката от уравнението през основната част от сезона. Това доведе до серия от смени на върха на ранглистата, както и различни шампионки от големите турнири. Нито една от тях обаче не зимува под №1. Направи го Симона Халеп, но е ясно, че догодина отново ще ставаме свидетели на чести рокади. Стига, разбира се, Серина да не реши, че ще се завърне с гръм и трясък и няма да даде ръка на никого.
Хари Латифян, в-к „Тема спорт“
