Хокейни нощи с книгата на Кадафи

870

Европа обича хокея. Не само в Канада растат деца, които не спят, мислейки си за голове и дрибъли със стика и шайбата, за огромните и шумни тълпи в залите, за Грецки и Макаров. Русия, Швеция, Чехия, Финландия, Словакия… Всички те са луди по спорта на леда. Германия също, особено след 50-те години на миналия век. Бундеслигата е създадена през далечната 1958-а, а от 1994-а насам е изцяло професионална, пълна с чужденци и доста класни хокеисти. Доста канадци и американци намират реализация в европейските зали, след като ледът в НХЛ е тесен за всичкия талант и желание, които се раждат и зреят в двете северноамерикански Свещени земи на хокея.

През 1987-а двама канадци – Дан Олсън и Брюс Харди, потърсиха щастието си във Вестфалия. Техният отбор се казваше ECD Iserlohn от града Иселхон, неголямо място съвсем близо до Дортмунд. Собственикът на отбора по онова време – Хайнц Вайфенбах, е типичен представител на 80-те в германския спорт. Мустакат, устат и с неизменната пура в кухината между мустака и брадата, с вид на бонвиван и едновременно с това емоционално ругаещ заедно с тълпата по време на напечен мач. Хайнци, както градът го нарича, е направил състояние в бизнеса с недвижими имоти, а амбицията му в хокея е Иселхон да е номер едно в Германия.

Прочетете целия материал тук

Коментари