Лудостта на една нация. Това бе гледката в Буенос Айрес, Росарио, Сан Хуан, Ла Плата… Безкраен ден на празненства и безсънна нощ след последния удар по топката на Световното първенство в Катар, узаконил титлата на Аржентина.
Абсолютно побърканата по футбола страна сложи кръст на дългото 36-годишно чакане. И, да, това не е пресилено – за Аржентина футболът никога не е бил просто игра, пише Корнер.
Доказаха го и милионите, които изпълниха основните булеварди и площади на столицата, както и на всеки останал град. Стотици хиляди без никакво съмнение, а според някои местни източници, говори за цифра от 2 милиона човека, само в Буенос Айрес.
Както е традиция, те се събраха около Обелиска – монумент в центъра на града, върху който са изписани имената на най-големите национални герои в историята. Висок е 71 метра, но около полунощ местно време (5 часа тази сутрин наше) трима смели и доста луди аржентинци стигнаха до самия му връх. Невероятно, но факт – проникнаха през вътрешността до някъде, оттам – с голи ръце до горе. За щастие никой не падна.
Между другото, по времето на написването на този материал, вече в 6 часа сутринта в Буенос Айрес, улиците още са пълни с хора. И едва ли това ще се промени до довечера – в 22 часа местно време каца самолетът с отбора-шампион, а после започва нова фиеста, вече с футболистите, в столицата.
Видеата са изумителни и емоционални. Множеството е предимно от млади хора.
Такива, които само са гледали записи и слушали истории за приказката от Мексико Сити през 1986-а, когато Диего Армандо Марадона донесе трофея у дома. Сега всички те с очите си станаха свидетели как неговият наследник – Лионел Меси, написа чисто ново и също толкова впечаляваща приказка, действието на която се разигра в Катар.
Символично, в основана на Обелиска тази сутрин се виждаше нов надпис, макар и не (все още) гравиран официално до имената на Евита Перон, Николас Авеланеда и други герои, както и до думите на националния химн.
„Gracias Messi“, бе изписала нечия ръка със спрей. Новото футболно Божество на страната.
Сцените от Буенос Айрес бяха епични. Непознати се прегръщаха, плачеха заедно, танцуваха и пееха заедно. Хора с екипи на Бока Хуниорс и Ривер Плейт – непримирими врагове, тотално загърбили иначе непреодолимите клубни различия. Това са денят и нощта да си аржентинец.
Всичко бе забравено в името на „мечтата“. А тази мечта се сбъдна вчера по най-драматичния начин.
Росарио, родният град на Лео, също посрещна изгрева … без да си е лягал. Няма кой да спи, нито пък да мисли, че понеделник е работен ден, когато сънят се сбъдна. Аржентина е световен шампион след 36 години, два загубени финала и толкова футболни разочарования. Меси е световен шампион. Новото Златно момче застана до Диего, макар Диего да не е тук, за да го види. Две години минаха, откакто си отиде.
Стотици хиляди или милиони пресъздадоха една лудост в добрия смисъл на думата. Гледка, която само и единствено световното първенство по футбол, при това само в онази част на света може да предизвика.
Претъпканите улици и площади, както и кадрите на неподправена, истинска еуфория.
Делириум на една нация, която дочака третата титла във футбола, който за нея никога не е бил „просто една игра“.