Атлетико (Мадрид) е новият шампион на турнира Лига Европа. На финала в Лион „дюшекчиите“ победиха категорично Олимпик (Марсилия) с 3:0 след два гола на голямата си звезда – Антоан Гризман (21-та и 49-та). Третото попадение бе дело на Габи в 89-та. Атлети изкова търпеливо своя успех, като успя да парира устрема на своя по-неопитен опонент и знаеше кога да „натисне педала на газта“, за да атакува. Голяма роля за развоя на срещата имаше контузията на Димитри Пайе, най-креативният играч на марсилци и техен капитан, който излезе в средата на полувремето с травма. Без него, Олимпик стигна само до една греда на Митроглу и като цяло не затрудни особено испанците.
Иначе Олимпик (Марсилия) започна по-добре срещата и се впусна в неспирни атаки придружени от доста агресивна преса по целия терен. Мадридчани сякаш не очакваха подобен рисков ход още в началото и почти не пипаха топката. Това се оказаха и най-силните минути в мача за французите. Още в 4-та минута те стигнаха до сто процентова ситуация за гол. Димитри Пайе изведе Валер Жермен сам срещу Облак, но бившият футболист на Монако направи непростимото и изпрати топката над вратата. Последваха нови скоростни атаки за Марсилия, като най-деен се очертаваше Буна Сар, десният бек на отбора, чиито бързина и поврътливост страшно затрудняваха „червено-белите“ в двубоя. Чоло Симеоне, макар и наказан и гледащ от трибуните, обаче не играе първи финал със своя тим.
Атлетико чакаха своя момент и той дойде в 21-та минута. При един опит за преса от Гризман и Коста, вратарят на „белите“ – Стив Манданда, подаде силно към свой съотборник, който не успя да овладее паса. Рикоширалата топка се озова в Гризман. Той напредна с нея и сам срещу вратаря показа на Жермен как се вкарва. В 32-та минута се случи може би най-важното нещо в двубоя. Димитри Пайе, сърцето и душата на отбора, напусна терена контузен и със сълзи на очи. Това не бе изненадащо имайки предвид, че той бе до последно под въпрос за финала. Както можеше да се очаква, марсилци се сринаха психически макар и не веднага. До края на полувремето преобладаваха физическите сблъсъци и станахме свидетели на многобройни нарушения и от двете страни.
Втората част започна с натиск на Атлетико, който доведе до втори гол. Лошо изнасяне на марсилци (Пайе още ревеше на пейката) позволи на Коке да намери Антоан Гризман, а последният копна технично топката над плонжиралия вече Манданда – 2:0. Тук някъде интригата тотално се изпари от „Стад Групама“. Вече за всички пред телевизорите, на трибуните и дори на терена стана ясно, че Атлетико ще спечели. Олимпик рухна за 10-15 минути, в които мадридчани можеха да вкарат още някой и друг гол. Тук Руди Гарсия реши, че е време за промени и пусна Клинтън Жие на мястото на разпиляния и изморен Лукас Окампос. Това не повлия кой знае колко на мача и не знам защо изобщо ви занимавам с него.
Последваха спокойни минути (спокойни откъм голови положения иначе двата отбора си се ритаха здраво) преди да стигнем до 80-та, когато влезлият като резерва Костас Митроглу (махнаха Жермен най-после) удари греда след отлично центриране на Сар отдясно. Единствено късметът лиши марсилци от връщане на интригата, но какво да се прави. В 89-та минута Атлетико вкара трети гол дело на Габи и вече официално Диего Симеоне можеше да изпадне в екстаз край тъчлинията, пардон на трибуните. Това е трети трофей за „дюшекчиите“ в Лига Европа, но те имат да наваксват спрямо лидера Севиля, който е с пет. За Марсилия остава разочарованието, но какво пък – те са печелили Шампионска лига и спокойно могат да дразнят Атлетико за това.
Цветомир АНДРЕЕВ
