ВАР убива насладата от играта

Футболът става обсебен от стремежа към съвършенство чрез ВАР. Това е недостижимо, а в същото време те убиват насладата от нашата игра, разчитайки на някакви джаджи, които дешифрират решенията за някакви си сантиметри. Мачът на „Етихад“ между Манчестър Сити и Тотнъм е типичен пример за това. В допълнителното време на срещата гол на Габриел Жезус бе отменен заради случаен допир на топката до ръката на Емерик Лапорт.

Бях в стая, пълна с анализатори, и никой не видя нежелания контакт в реално време. Това наистина беше незабележимо. Без ВАР в историята оставаше драматичното победно попадение, но вместо това развалихме края на един страхотен мач. Отново!

Усещаше се дефлация и объркване, а не вълнение. А и това правило за играта с ръка е абсолютна шега.

Ако топката удари някого по нея в централния кръг на терена, няма нарушение. Но това не важи за наказателното поле очевидно. Макар да знам, че феновете на Тотнъм ще са доволни от резултата, ще дойде друг случай, в който ще загубят заради подобно нещо. Това само затвърди позицията ми срещу ВАР.

Бях на брифингите за ВАР, а там бе изтъкнато, че решенията на реферите и помощниците в голяма част от случаите са верни. Разликата в проверката е всичко на всичко няколко процента отгоре, но цената е огромна. Винаги се казва, че искаме да виждаме повече попадения, но видеоасистентът прави обратното. Цялата тази проверка с помощта на технологията може да допринесе до наказания на някои играчи и мениджъри. Всичко това е досадна и упорита работа.

Начинът, по който отборът и феновете на Сити не успяха да отпразнуват някои от головете си срещу Уест Хем (5:0) през миналия уикенд, защото се опасяваха, че ВАР ще ги отмени, беше огромно предупреждение.

Ако след попадение няма еуфория, се губи най-голямото вълнение в играта. Така научихме, че ВАР е лош и за състоянието на духа.

Засадите, при които трябва да се прецени движението на топката, скоростта на играчите и точния момент на паса, се случват твърде бързо, за да може ВАР да е безпогрешен. Напълно възможно е Рахийм Стърлинг да не е бил в засада при отменения гол срещу Уест Хем. Според Футболната асоциация той е бил зад защитата на чуковете с 3 сантиметра, но всичко това се вижда на един стопкадър, който може и да не е правилният.

За да бъда честен, моето предпочитание е ВАР да бъде бракуван и да остане само технологията на голлинията, за да се отчита дали има попадение. Просто не вярвам, че при засадите има окончателно „да или не“, както твърди Арбитражната асоциация.

Реално властите няма да премахнат бързо нещо, в което са инвестирали толкова много време и пари. Ясно е, че ВАР ще получи целия сезон, преди да бъде решен най-добрият път за в бъдеще. Но начинът на работа трябва да бъде изменен, за да не се развали целият сезон във Висшата лига.

Първо – решенията за засада трябва да се отменят само ако съдията е сбъркал очевидно. Това означава въвеждане на т.нар. Правило за дневна светлина – трябва да има достатъчно пространство между играчите, за да могат и двата отбора да приемат решението и да не зависи от момента, в който е „замразен“ екранът. При всеки друг случай трябва да се придържаме към решението на реферите, както е в крикета. Там са приели, че технологията не е перфектна.

Второ – да се ограничи времето за проверка чрез ВАР до 30 секунди. Ако нещо се нуждае от щателно разглеждане, да се търсят най-добрите и различни ъгли, то това не е очевидна грешка. В един перфектен свят всяко едно решение ще бъде присъдено правилно. Но това е невъзможно и този стремеж не си струва разправиите и разходите за този спорт, който е най-добрият в света, защото е вълнуващ и бързо развиващ се.

Бях против ВАР от самото начало, въпреки че Мондиал 2018 ни създаде фалшиво чувство за сигурност. Световното първенство за жени даде различна картина. Спомнете си мача на английските лъвици срещу Камерун. След края му не се обсъждаше самият двубой, всички говореха за ВАР. Още тогава казах, че не виждам нищо друго освен проблеми и драми.

Хората твърдят, че ВАР ще наказва симулантите и опасните шпагати, но такова нещо досега не се е случило. Обичам да играя футбол, а сега обичам да гледам голове, асистенции, спасявания и шпагати. Това, което не обичам, е да прекарвам време, заглеждайки се в един голям екран, за да проверя дали решението е правилно. И в ситуации, в които науката не дава категоричен отговор, защо трябва да се притесняваме?

Дани МЪРФИ, Daily Mail

Коментари