Жаклин Михайлов каза тъжната истина

През това лято българският зрител може и да остане без досег с големия европейски клубен футбол. Макар и в България да гостуваха двуцифрен брой чуждестранни отбори, всичките те не притежаваха онзи особен блясък, който кара феновете да помнят мачовете с години.

Не прави изключение и последният съперник на български отбор преди групова фаза, защото Марибор всъщност може да се окаже и последният клуб в тазгодишната европейска кампания с българско участие. Но далеч по-голяма е вероятността Лудогорец лесно да се разправи със словенската формация. А и би било доста конфузно Лудогорец да загуби от този обикновен, биещ към посредственост тим. Макар че Марибор стигна две стъпала по-високо от Лудогорец в ШЛ. Факт, който не бива да се подценява. Докато Лудогорец участваше в разходки срещу Валур и ТНС, виолетовите водиха битки на живот и смърт с АИК и Розенборг. Специално зрелищата с АИК бяха сред най-запомнящите се това лято. Особено мачът на „Френдс арина“ в Стокхолм пред 20-ина хиляди зрители. Марибор се измъкна от ада по някакво чудо с гол на румънеца Крецу в 117-а минута. Едно друго измъкване обаче ни е по-познато. Преди 3 години Марибор се падна на Левски и за малко да отпадне на „Герена”. Тогава сините бяха водени от Люпко Петрович и в състава им личаха имената на „знаменитости“ като Нар и Адениджи в нападение. Точно Нар вкара гол за Левски, а чак след средата на второто полувреме словенците изравниха и продължиха напред.

Онзи Марибор от „Герена”, общо взето, няма нищо общо със сегашния и не е същият като класа. От познатите лица го няма Новакович, чиято проточила се 20 години кариера най-накрая приключи. Марибор беше последната му спирка. Неговите последни началници обаче здраво държат юздите на „Людски врът“. Златко Захович води политиката, а Дарко Миланич отбора. През май титлата се върна отново на „Людски врът“, за седми път през тази декада на 21-ви век.
И веднага виолетовите си помислиха за ново участие в групова фаза на ШЛ. Помислиха, но не домислиха. Розенборг ги разби в Марибор, а след това ги довърши в Норвегия. Два пъти с по 3:1, общо взето, това казва всичко. Марибор не показа никакви достойнства, за да стигне дори до плейофната фаза в ШЛ. А и късметът ги изостави. Винаги когато са правили голям пробив в Европа, са имали огромен късмет. Сега определено той не е с тях, защото Лудогорец не беше първият им избор за последен съперник преди групова фаза.

Паралелите между съперниците са невъзможни. Два проекта, почиващи на коренно различна философия. Марибор е най-стиснатият клуб, като по този показател се конкурира само с БАТЕ Борисов. Те пари за играчи не харчат, големи звезди не канят, много стриктно спазват финансовата дисциплина. Най-голямата знаменитост на Марибор е бразилецът Таварес, който вече е на 35 години и поне с 10 килограма над обичайното за неговия сравнително нисък ръст тегло. Мотае се около наказателното поле на противника и разчита на уникалния си голов нюх. Най-близо до него в нападение е крилото Хотич, остър дребосък с отличен финт и рязък диагонален удар.

В средата на терена са събрани група здравеняци, водени от ветерана Кронаветер. Този бие всички статични положения, но успеваемостта му не е особено впечатляваща. Все пак Лудогорец трябва поне да знаят, че той ще изпълнява фауловете за Марибор. Сезонът започна много добре за Котник, който смътно напомня на Иличич. Руменецът Крецу също вдига нивото си спрямо първата си година на „Людски врът“. Типичният дърводелец в средата на терена е Върховец, който ще се скъса от блъскане и ритане. Защитата определено не е гордостта на Марибор. Не случайно получиха 10 гола в четири мача. От тях поне 3-4 са на вратаря Перич. Дълги години Марибор разчиташе на Ханданович, но не онзи от Интер. Босненецът Перич определено не го замества по най-добрия начин.

Много колеблив във всяка своя изява. Не по-добро е нивото на защитата пред него. Стандартното подреждане с 4 отзад не носи никаква сигурност на тима. А особено уязвими са при центрирания, но Лудогорец няма точните оръжия да използва тази видима слабост.

Мачът в Разград като тактика ще повтори този в Стокхолм. Напред ще се мотае само Таварес, а двете линии от по 4 човека ще са на максимум 10 метра разстояние в половината на Марибор. За висока преса въобще не може да се мисли. Марибор ще се прибере дълбоко и от време на време ще влиза в половината на Лудогорец. Играта им е много мудна, тегава, пасовете се дават на крак, всичко е на забавен каданс. Някаква динамика се появява само когато кълбото стигне до Хотич или Котник. Крайните защитници са много статични, почти не минават центъра. Това е днешният Марибор и Лудогорец няма да има никакво оправдание, ако не ги отстрани с лекота.

Жаклин Михайлов, в-к „Тема спорт“

Коментари