Новината потресе Италия тогава, а историята около Морозини направо разтърси всеки, който я прочете. Защото трагедията бе неизменна част от живота на това момче, превърна дните му в ад, а накрая единствената му голяма любов и спасение – футболът, си го прибра в своя рай. Пиермарио расте в родния Бергамо, където обаче понятието „щастливо детство“ не му говори нищо. Брат му и сестра му са с недъзи по рождение и той постоянно ги наглежда, помага. На 14 години губи майка си Камила, която е погубена от рак за около година. По-малко от 2 години по-късно татко му Алдо си отива, очевидно рухнал след смъртта на съпругата му.
Остава глава на семейството с брат си и сестра си, за които трябва да се грижи. Твърдо решен е да успее във футбола, това е неговата надежда за нормален живот и на тримата.