„Калдерон излиза и говори, че робството отдавна е минало, особено във футбола. А дали е казвал така и на генерал Франко?“. Думите на сър Алекс Фъргюсън през май 2008-а разпалиха война в испанската и европейската преса. Реал Мадрид и президентът им Рамон Калдерон открито говореха в този момент, че искат Кристиано Роналдо от Юнайтед. Това влуди шотландеца, който добави към „ухапването“ за Франко, че „не би продал на Реал и вирус“. Препратките към годините на диктатора, когото Испания помни със смесени чувства, са редовни при спомените за годините в средата на XX в. и историята на футбола в страната тогава. Името му се свързва с доминацията на Реал, въпреки че официално се знае – Франко е подкрепял като запалянко Атлетико.
Да започнем оттам, че трансферът на Алфредо ди Стефано и сагата около неговото преминаване в Реал, а не в Барса, и до днес в Каталуня са свързвани неизменно с името на Франко. Крайнодесният диктатор, който с желязна ръка управлява страната от 1936-а до 1975-а, е имал намеса във всичко. Защо не и във футбола? Макар да продължава да е мистерия точно колко силно е било влиянието в играта. Галисиецът, защото Франсиско Франко Бахамонде е роден точно в Галисия, поставя опорната точка на идеята си за силна национална държава в Мадрид. Около здравата власт, коцентрирана в столицата. Да се върнем на футбола.
