„Сега ще ти покажа кой е инвалид, нещастник такъв – помислих си. – Просто чаках удобния момент, взех знамето и тръгнах да тичам…“ Една от великите истории на футбола – не само на Балканите, и до днес се преразказва и украсява. В Истанбул няма човек, който да не се разпали, ако го питате за нея. Но има опасност да ви набият. Или пък – ще ви почерпят, широко усмихнати. В онази вечер през май 1996-а Греъм Сунес прави нещо, което никой турски запалянко няма да забрави, докато в страната има поне един запалянко. Тоест – ще се помни винаги.
Шотландецът е назначен за треньор на Галатасарай в началото на сезон 1995-96 г., след като не успява да заеме поста в Мидълзбро. Сунес още се възстановява психически от провала като мениджър в Ливърпул, а физически – от преживяния инфаркт по време на този престой. „Какво правят шефовете на Галатасарай, защо назначават инвалид?“, захапва здраво вицепрезидентът на врага Фенербахче. Сунес си трае.
