Нарекоха го „Безгрижните ръце„. Хиляди зад гърба му, правостоящи на старата трибуна „Коп“ в Ливърпул го измислиха, а и дикторът на „Анфийлд“ бе безпощаден. Така и ще остане в историята, въпреки че бе един от най-талантливите вратари на британския футбол. Гари Спрейк си отиде на 71 години миналата седмица и на Острова го почетоха като легенда. Защото той бе част от големия отбор на Лийдс, воден от Дон Реви, печелил трофеи в Англия и Европа през 60-те и началото на 70-те години. Вратарят от Уелс остава в историята най-вече с онази случка на „Анфийлд“, запечатала се във футболния фолклор.
Тя е от 9 декември 1967-а, когато Лийдс гостува на Ливърпул, теренът е заснежен, а очакванията за мача са огромни – двата тима са сред фаворитите за титлата. Домакините повеждат с гол на Роджър Хънт в 18-ата минута, но продължават да нападат. При една атака центрирането е пресечено от невероятно атлетичния вратар Спрейк, който лови топката. И опитва бързо да я хвърли към защитника Тери Купър, но вижда в последния миг с периферното зрение как Йън Калахън от Ливърпул тръгва да пресече евентуален пас. И спира движението на ръката си… Което води до хвърляне на топката в собствената врата! Автогол – куриоз!
