Световната футболна легенда Франк де Бур даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Във визитката му впечатляват 112 мача като капитан на един от най-обичаните национални отбори – холандският. Има също и 5 шампионски титли с Аякс, една с Барселона, триумф в Шампионската лига, място в идеалния отбор на Мондиал‘98. Мачовете му за Аякс са 328, а головете – 30. Има 144 двубоя и 5 попадения за славната Барса. Бивш играч на шотландския Рейнджърс и турския гранд Галатасарай. Започна и треньорска кариера. Шест години води родния си Аякс, където като играч прекара 15 сезона. Четири пъти ликува с титлата на Холандия на мостика на своя роден тим. Беше още старши треньор в Интер и в Кристъл Палас.

– Здравейте, мистър Де Бур! Много често напоследък ви виждаме като част от благотворителни мачове и турнири по света. Как се чувствате, когато се събирате с такива звезди?
-Винаги е приятно да виждаш познати лица. С много от тях съм се засичал години наред по терените. Някои са ми били съотборници, други – противници. Доста интересни истории си припомняме или разказваме един на друг. Това е причината не само аз, но и всички останали да приемат поканата за подобни събития. Винаги е голямо удоволствие, особено когато нещата са организирани перфектно. И когато имаш време, сърце не ти дава да го пропуснеш. Много от нас често не могат да дойдат, защото са заети с работата си. В последно време обаче аз имам възможност и не пропускам.Христо Стоичков: Онзи с голямата тимберица ме вика да ме разследва, за да оцапат името миХристо Стоичков даде бомбастично интервю пред агенция БЛИЦ, в което говори по много теми. Както вина…Nov 5 2018bgsport.net

– Имате повече от сто мача за националния отбор на Холандия. Какво е усещането да водите и ветераните на „лалетата“?
– О, това се случва много често. Имаме си традиция да се събираме и да играем около Нова година. Най-често това се случва на световното първенство върху сняг в Ароза, където Холандия има запазено място. Без значение кога, винаги е чест да носиш националната фланелка на родината.
– В квалификациите за световното първенство в Русия ние и Холандия бяхме в една група. Накрая всички гледахме само по телевизията. И докато България е малка, то какво се случи с вашия отбор?
– Истината е, че в момента нямаме добро поколение. Това е проблемът. Талантът е налице, както винаги. Но младите трябва да се развият комплексно. В квалификациите липсваше балансът между суперзвезди като Ариен Робен и Уесли Снайдер и по-неопитните. До тях нямаше футболисти на възраст между 25 и 28 години, които знаят за какво става въпрос. Останалите около споменатите мегазвезди бяха все момчета на по 21 и дори на по 19 години. Липсва им опитът. Нещо повече – дебют дори направи едно 17-годишно момче.

– Това стана при загубата с 0:2 от България в София.
– Точно така. Има талант, но отборът ни не е на нивото, което всички го познават. Бъдете сигурни, че ще се върнем на голямата сцена. Знам, че за нашите фенове сега е много трудно, защото не бяхме на световното. Те са едни от най-великите и не го заслужават. За тях е ужасно, че Холандия не игра на две големи първенства едно след друго и се надявам реваншът на нашите играчи да е такъв, че да компенсира максимално почитателите ни.
– Защо вашият роден клуб Аякс сякаш вече не може да се съревновава с големите грандове в Европа?
– Много е трудно да се случи в този момент. Окей, през 2016 година се завърнахме в някаква степен, достигайки финала на Лига Европа. Но за малка лига като холандската е прекалено трудно, дори невъзможно да се съревновава с големите първенства като Испания, Германия, Франция, Англия, Италия. Те имат многократно повече пари. Това е проблемът. Ние създаваме таланти, но не можем да ги задържим у дома. Станат ли на 21 години, вече искат да напуснат в посока големите лиги.

– Академията на Аякс е може би най-известната в света.
– Да, и тя продължава да работи и да гради таланти. Вижте и нашия национален отбор сега с момчета като Матайсен, като Джъстин Клуйверт, Франки де Йонг, Де Беек. Има толкова много таланти. Но те са само на 19…
– Вие изкарахте 11 години в Аякс. Какво е усещането да бъдете толкова дълго в такъв велик клуб?
– И ще добавя, че освен това бях четири години в академията като юноша. Още на 14 години и половина носих екипа на Аякс. Голяма част от сърцето ми винаги ще е бяло-червена. Винаги съм се чувствал страхотно, когато се появя в клуба. Подарък от съдбата беше, че след като прекратих кариерата си, станах треньор тук. Да, в Аякс се чувствам винаги у дома. Комфортно ми е, спокойно ми е.
– Като футболист имате пет титли на Холандия, Купата на УЕФА и разбира се Шампионската лига. Какво цените най-много?
– Шампионската лига няма как да не е на първо място. След това станахме и световни клубни шампиони. Победихме Гремио в Токио. Винаги съм бил много емоционален при ликуването с трофеи. Но това да си световен шампион, да си на върха на света е нещо неописуемо. Мислите ли, че може да има нещо по-голямо? Мечтата ми се сбъдна. Аз бях едно младо момче от едно малко селце в северна Холандия. И заедно с моя брат близнак Роналд бяхме световни шампиони! Невероятен опит и усещане!

– Какво беше толкова специалното в отбора на Луис ван Гаал?
– На първо място имахме много талантливи футболисти. Но имаше и баланс между млади таланти и рутинирани играчи. При нас бяха лидери като Франк Рийкард и Дани Блинд. Аякс беше събрал нужното за голям удар. Опитни над 30 години играчи плюс влезли вече в голямата игра футболисти на по 25 като мен и брат ми, Яри Литманен. А след нас идваха младоците Патрик Клуйверт, Едгар Давидс. Финиди Джордж беше на 23, Марк Овермарс също бе на толкова. Миксът беше перфектен.
– Разкажете за финала на Шампионската лига срещу Милан през 1995 година.
– Невероятен, но много лош мач. Преди това през сезона вече бяхме победили Милан. Но на финала бе различно. Мачът наистина беше грозен. Все пак най-важното беше да го спечелим и ние успяхме.
– Как решихте да подпишете с Барселона?
– Барселона е велик клуб. Ако си решил да напускаш Аякс, трябва да отидеш там. Разбира се, Реал (Мадрид) също е огромен клуб. Но в Барселона се усеща много холандския аромат. За мен това беше голям трансфер.

– Йохан Кройф е световна легенда. Какво промени той в Барселона?
– Той промени не само Барселона, но и целият световен футбол. Обичах футбола, който този отбор играеше. По това време Барса и Аякс имаха подобен стил. Аз обожавах да гледам тима на Йохан Кройф. Затова и лесно се съгласих да отида да играя там. Вече бях свикнал, бях част от този стил.
– Когато вие подписахте с Барселона, нашият най-велик футболист Христо Стоичков напусна. Какво мислите за него?
– Фантастичен футболист. Той и Роналд Куман бяха лидерите на Барселона. Никога няма да забравя как Роналд поглеждаше напред и хвърляше 50-метров пас към тичащия Христо. Трябваше му само едно докосване, за да овладее топката. И накрая падаше гол. Великолепно бе да се гледа.
– Помните ли други български футболисти?
– Трудно ми е да запомня имената. Но със сигурност това на Стоичков никой по света няма как да забрави.

– Имал ли сте мачове срещу български отбори?
– Мисля, че веднъж с Аякс. В някой от европейските турнири, но не съм сигурен.
– Кое дерби повече харесвате – между Аякс и Фейенорд или между Барселона и Реал?
– Несравними са, различни са. Настроението, интензитетът, враждата между феновете е еднаква. Но то е същото, както между Селтик и Рейнджърс, Милан и Интер, Галатасарай и Фенербахче. За феновете такива дербита са със стойността на финал. Някои от зрителите дори не могат да влязат на стадиона, защото няма място. А това не е хубаво, защото футболът се играе за феновете.
– „Ел Класико“ ли е най-големият мач в света?
– Да, така е. Барса и Реал са се доказали, че са най-добрите клубове в света.

– По време на кариерата ви често сте играл с брат ви Роналд?
– Често ли? Да кажем 80 процента.
– Ядосвал ли ви е?
– Във футбола винаги има нервни моменти. Нормално е да сме си повишавали тон. Но след мача винаги всичко е било наред.
– В края на кариерата ви отидохте в Катар. Мислите ли, че тази държава може да организира световно първенство?
– Абсолютно. Те не само имат толкова много пари, но и са готови да ги похарчат. Не се притеснявам за финансите им. Единственият проблем ще бъде за времето, когато ще се играе световното първенство. Имаше полемики, но накрая поред мен се взе правилното решение. Климатът в Катар наистина е фантастичен в нашата зима. Около 24-25 градуса, отлично време за игра.

– Мислите ли, че има някакво проклятие върху холандския отбор на мондиалите? Три пъти загубихте финали в историята.
– Ние сме малка държава и вярно да – загубихме тези финали. Толкова пъти сме били съвсем близо до голямата цел. Но не забравяйте, че сме държава със 7 милиона жители. И за нас тези финали са големи постижения. Имаме и много полуфинали. Аз лично съм играл на пет големи турнира. И съм бил на четири полуфинала. Значи сме голяма футболна нация. Като треньор бях на финала на Мондиал 2010 в Южна Африка като помощник на Берт ван Марвайк. И ще ви кажа абсолютно откровено – горд съм с цялото ни представяне и с финала срещу Испания.
– Постигнал сте толкова много успехи във футбола. Но имате и една фатално пропусната дузпа на Евро 2000 срещу Италия…
– Много ми беше трудно да живея с това. Бяхме сигурни, че сме най-добрият отбор на европейското първенство. Изпуснахме дузпа в 90-ата минута. После отпаднахме на дузпи. Невероятно болезнено беше. Ние играехме най-добрият футбол. Същото беше и на Мондиал‘98, когато Бразилия ни победи с дузпи. По това време имахме великолепно поколение. Но няма нужда да страдаме, за това което не сме постигнали. Имаме обаче право да се гордеем за всичко, което сме направили.

– След края на кариерата ви станахте треньор на Аякс и спечелихте четири титли. Какво е различното в това поприще?
– Винаги съм искал да се върна в Аякс. Случи се. Спечелихме първа титла след седемгодишна пауза. Когато си треньор, трябва да се занимаваш с много повече неща. Дори с феновете. За мен обаче е невероятно преживяване, свързано с позитивни чувства.
– Треньори са ви били хора като Ринус Микелс и Луис ван Гаал. Какво в професионален план взехте от тях?
– За мен е щастие, че в 80 процента от кариерата ми тези хора са били мои треньори. Не мога да кажа от кого съм научил повече. И от двамата със сигурност взех много. Но бих добавил, че върху мен са повлияли също Гуус Хидинк и Йохан Кройф. Не искам да копирам обаче някой от тях. Искам да съм аз и да взимам най-доброто, на което са ме научили. Искам в моите отбори да прокарвам собствените идеи, собствения стил. И да не забравя – и от Франк Рийкард съм научил много.Христо Стоичков разкри голямата си болка в емоционално интервю (ВИДЕО)Христо Стоичков даде ексклузивно интервю пред предаването „Събуди се“ по NOVA. В него той говори за …Nov 4 2018bgsport.net

– За последно бяхте треньор на Кристъл Палас. Защо не ви се получи?
– Защото не получих достатъчно време. Но днес никой не ти го дава. Когато в началото на сезона загубиш 2-3 мача, вече започват да искат смяната ти. Сигурен съм, че ако бях получил време, щях да поема напълно контрола над отбора. Само че не го получих. Беше трудно време.
– И последен въпрос – къде ще е следващата ви спирка като треньор?
– Засега изчаквам, не бързам. Има доста запитвания и оферти, но най-важното е да избера правилната. Да започна по моя начин. Искам да остана поне 2-3 години в следващия мой клуб. Когато гледаш отвън, по-лесно виждаш как се развиват отборите, първенствата. Но за да има успех, един треньор се нуждае от минимум две години.
– Възможно ли е това да бъде Аякс?
– Разбира се, че е възможно. Един ден вярвам, че ще водя и националния отбор на Холандия. Но нека да почакаме и да видим.

Коментари