Това е Къмюнити Шийлд. И двата отбора бяха отпуснати по очакван начин. Дори церемонията по награждаването на победителя се почувства като занижена. Вероятно е неразумно да се правят много заключения от августовския следобед на „Уембли“, но ако има урок, който трябва да научим, това е, че между Ливърпул и Манчестър Сити разлика почти няма.
Има потенциал това да се превърне в едно от най-големите съперничества. Както беше Съндърланд – Астън Вила в края на 19-и век, Ливърпул и Лийдс през 60-те години на миналия век или Юнайтед – Арсенал в началото на хилядолетието. Това са два отлични тима. Този път дори имаше и закачки между мениджърите преди срещата, които напълно отсъстваха през миналия сезон. Но ако това съперничество иска да се развива, Ливърпул има нужда да печели, да стигне до титлата или да удари Сити в голям финал. Или дори да ги подчини във второстепенен финал, какъвто е Къмюнити Шийлд.
В интерес на истината, освен увеличаване на броя на трофеите на Пеп Гуардиола (б.р. – 28), победата на гражданите с дузпи няма особено значение. Далеч по-значимото е, че това беше един равностоен сблъсък, дори с лек превес на мърсисайдци през второто полувреме. Тогава хората на Юрген Клоп спокойно можеха да стигнат до успеха, което е добра новина за Висшата лига и Англия, защото алтернативата, честно казано, е тревожна перспектива. Има и доказателства, че една доминираща фигура в отделните спортове е привлекателна възможност. Така беше с Тайгър Уудс, който добави милиони зрители по голф турнирите в пика си преди време. При отборните спортове обаче не е така. Борбата е неразделна част от футбола, високите постижения трябва да бъдат заслужени.
И проблемът за Сити е, че те са толкова добри, благодарение на интензивността и блясъка на техния мениджър и талантливия и чудесно балансиран отбор, събран с изключителна ефективност. И да, всичко това с помощта на огромни ресурси на
чуждо правителство със съмнителен човек начело. Има моменти, в които се усеща, че те не се напъват особено много. Машината е толкова добре замислена и конструирана, че просто неизбежно води до победа, газейки всичко по пътя си.
Има нещо парадоксално в това, разбира се. Инвестицията на шейх Мансур в клуба през 2008-а беше за запознаване на глобалната аудитория с Абу Даби. Но колкото по-продължителна е тяхната хегемония, толкова по-обезпокоително става. Доказа го резултатът във финала за ФА Къп – 6:0 срещу Уотфорд. Един отбор от средата на таблицата, който имаше приличен сезон, буквално бе осквернен.
Точно преди гола на Рахим Стърлинг защитата на Ливърпул действаше по начин, характерен за ерата преди пристигането на Върджил ван Дайк. Създаде се впечатление, че тимът на Гуардиола е на път да запише поредната си голяма победа, което можеше да убие вярата на Клоп и неговите момчета преди същинската част от сезона дори да е започнала.
Ливърпул обаче отговори. Стигна до изравнително попадение и имаше шансове да спечели. Удари две греди, Мохамед Салах пропиля 8 възможности, което е забележителна статистика, тъй като Сити допускаше по 6,3 шанса пред вратата си средно на мач през миналия сезон. Кайл Уокър пък изби една топка от голлинията.
И двата отбора, без съмнение, ще се подобрят. Ливърпул обаче бяха малко по-подготвени от Сити, така че е ясно едно – шампионите отново ще имат достоен противник в битката за титлата.
Джонатан УИЛСЪН, Guardian
