Даниел – третият от династия Малдини

859
малдини

Беше януари, край терена имаше сняг и Паоло Малдини нямаше дори правилните бутони. Качи в автобуса напълно неочаквано, точно както дойде и повиквателната за Даниел. На „Джузепе Меаца“ в 3-ата добавена минута накрая в мача срещу Верона (1:1) започна третата глава от семейната история, чието начало бе през септември 1954 г. с дебюта на триестинец, защитник, на име Чезаре. Какъвто бащата, такъв и синът. Даниел обаче е различен, нападател, сложна професия в днешно време в Милан. Баща му също дебютира при равенство 1:1, но срещу Удинезе, при това росонерите пак изоставаха в резултата.

„Да, има много прилики“, признава Паоло. Не го казва, но е логично да се надява съдбата на сина му да е като неговата или на Чезаре – първият капитан на италиански отбори, вдигнал Купата на европейските шампиони. Улиците на мечтите са павирани с трудности, а понякога са заледени, но никога не се знае.

Емоциите

Трудно е да летиш високо с този Милан, но на осемнадесет е може би по-лесно. „02-02-2020, в ден като днес … Мечта“, написа мама Адриана в Instagram. „Голяма емоция за него и за семейството“, добавя Паоло. „Това беше мечтата ми, съжалявам за резултата. Все още съм под въздействието на емоцията, баща ми трябваше да ме успокоява. Дебютът беше цел, която си поставих, сега се надявам да продължа напред“, заяви Даниел пред клубния канал. През октомври младежът навърши 18 и беше решено да го задържат в отбора, вместо да трупа опит в Серия С. Фланелката на Милан тежи за всички, още повече ако се казваш Малдини и си мислиш за дядо си и триумфа на „Уембли“, или пък извадения от употреба №3 на баща си.

Когато Стефано Пиоли реши да му даде няколко минути, той се опита да свали напрежението. „Казах му, отиди в центъра вдясно и топката ще дойде до теб. Не се оказах добър пророк – шегува се треньорът. – Но момчето има качества, има талант.“

Препратки

Всеки шампион има своя гуру. За Чезаре беше Бела Гутман, който изобщо не се шегуваше. Чезаре играеше в Триестина, росонерите го искаха и треньорът обяви – „Това момче е за Милан и ще играе в Милан“. Дебютира през септември 1954 г. срещу бившия си отбор. Останалото е семейна история, но преди всичко футболна: Чезаре беше капитан и треньор, а Паоло – капитан и ръководител. Дебютът на Даниел го прави горд, а равенството с Верона не разваля партито. „Това беше пропусната възможност, но ще има и други.“

Паоло е спокоен и не съжалява за продажбата на Кшищоф Пьонтек (б.р. – в Херта), решена малко преди Ибрахимович да пипне вирус. „Това са неща, които се случват, имаме и други варианти, разполагаме и с Ребич. Жалко, че прекъснахме победната си серия. Но ще имаме и други радости поводи.“ Като историята на династия Малдини.

Коментари