Пеле, Гаринча и футболът

182
пеле гаринча

Всичко тече, всичко се променя не се отнася за вечните легенди. Има неща, които остават релефно ясни от всеки век. А от ХХ век наред с кървищата и жестокостите ще остане споменът за един символ на съвършената красота. В този случай създателите са двама. Преди да се появят феномените Меси и Роналдо, 30 години се задаваше въпросът кой е най-великият футболист на всички времена с два отговора – Пеле или Марадона. А отговорът е Гаринча. За мен и за милиарди по цял свят Мане Гаринча си остава символът на Жого Бонито.

Символът на красивата игра. Няма класация, която да е по-меродавна от тази на човешките сърца. На милиардите човешки сърца, където Мане е поставен на Еверест. Това е класация по емоции. Всеки, който иска зле да си изпати, може да постави под съмнение божествеността на Гаринча. И обясненията кой колко гола е вкарал и какво е спечелил са напълно неуместни. Не че Гаринча не е печелил много неща и не е вкарвал голове. Но не попаденията и победите са го направили мит за вечността. Радостта, която е създавал за простосмъртните, е върхът на копието, с което е пробил всяко сърце на планетата.

Но по същото време светът е провъзгласил един друг футболист за Крал. И с пълно право. Защото четирите букви Пеле също са символ. Също са мит за вечността. А тяхното съперничество не е било за титли, купи, индивидуални призове, а за палмата най-обичан. Наградите и признанието са били неизбежност при техните качества и постижения. Казусът е бил кой от двата футболни бога е по-високо в йерархията на хорската любов. По всичко изглежда, че в тази йерархия Мане Гаринча ще остане завинаги недостижим.

Гаринча е роден седем години преди Пеле и е вече кумир на цяла Бразилия, когато пътищата на двамата се срещат на световното първенство в Швеция. Тогава стават съотборници и партньори на терена. Но макар и Бразилия да впечатлява всяко живо същество на планетата, Пеле и Гаринча все още не са отишли в Космоса. Четири години по-късно Гаринча става футболист номер една на световното първенство в Чили. Гарнирано с голмайстор на турнира, което е иронично, защото Мане никога не е бил консуматор. Той е от онези, за които головете не са били самоцел. Неговият номер в живота е да твори красота. Младите биха се запитали – какво пък толкова е правил този Гаринча и не е ли всичко свързано с него просто един блян по спомените. Чак пък да е бил такъв извънземен футболист, който да е над Пеле, Марадона, Меси, Роналдо.

Естествено, че има и елемент на субективност, когато се пише и говори за Мане Гаринча. Но има и факти. Има и кадри. Това, което прави с топката Гаринча, и скоростта, с която го прави, ще изглежда феноменално и днес. Виртуозните му технически изпълнения и уникалните му природни дадености не са измислица. И тогава, и сега няма защитник в света, който може да разгадае следващото движение на Гаринча. Няма и такъв, който може да се противопостави на ускорението му. Могат да се намерят някакви слабости примерно в пасовете му и центриранията, но що се отнася до дрибъл и техника, там той е самото съвършенство.

Но и Пеле е напълно достоен съперник. И няма как да е иначе. Той си остава Краля и тази титла никога няма да бъде отнета. Пеле е футболът във всичките му форми и измерения. Но някак в по-официалната част. Тази от ложите, залите на славата, банкетите, празненствата, пресконференците. Гаринча никога не е присъствал там. Споменът за него е само от терена. Личният му живот е пълна трагедия. До голяма степен това се дължи на отсъствието на всякаква практичност и най-вече на нисък интелект. Дете на природата – това е Гаринча извън футбола. И това дете на природата естествено не успява да се справи с препятствията в живота. Единственото нещо, което може, е да рита топка, да се весели и да прави любов. Все първични инстинкти. Да, но животът не е само футбол, пиене и любов. Искат се и други качества и умения, които при Мане напълно отсъстват.

Пеле е друг, той си знае цената и я получава винаги. Не че е гений на мисълта, но е проправил пъртината на следващите поколения, що се отнася до прагматизъм. Футболът е до време, но парите са за цял живот. Това Гаринча е нямало как до го разбере. Не му е стигал багажът да го проумее. Но и затова любовта към него е като към трагичен герой. Като към обречен. В неговия случай спасението на редник Райън е било мисия невъзможна.

Всъщност това, което написах, може да се приеме за несъществено. Преди много години, в далечната 1972, ми купиха една книга. Вече бях заразен с вируса футбол и понеже е добре детето да чете, вместо за Митко Палаузов ми дадоха да чета за Пеле и Гаринча. Не че не съм чел и не съм ревал за Митко Палаузов и ястребинчетата. Заглавието на статията ми е като заглавието на книгата „Пеле, Гаринча, футболът“. Авторът е Игор Степанович Фесуненко. Той не е вече между живите, почина през 2016 година. Този съветски автор е с най-съществена заслуга Пеле и Гаринча да са на такава почит в бившата съветска империя и нейните сателити, сред които е и България. Не толкова Пеле, колкото Гаринча дължат част от славата си и на този руснак. Защото Игор Степанович ги вкара завинаги в стотици милиони сърца. Затова му взех и заглавието, защото по-точно от него не може да се каже. Пеле и Гаринча са футболът.

Жаклин Михайлов, в-к „Тема спорт“

Коментари