Сбогом на още една футболна Катедрала

869

Ако питате англичанин защо по стадионите в тази страна феновете пеят някак различно, сплотено и не пропускайки нито една извивка, той ще ви каже теорията, че са получили „закалката“ си в пеенето от неделните църковни служби. Миналата неделя, подобаващо за един храм, песните се лееха по онзи неповторим начин на „Уайт Харт Лейн„. Дълго и протяжно, като в някакъв рай на акапелните изпълнения, целящи да ти настръхне кожата, докато гледаш мач. Миналата неделя не гледахме Тотнъм – Манчестър Юнайтед. Ние слушахме Тотнъм – Манчестър Юнайтед.

Последният ден на славния малък „Уайт Харт Лейн“ мина подобаващо. В песни. Толкова мощни и гърлени, че на бетона под арената сигурно му се е искало да запее. Катедралата за футбол затваря врати и догодина Тотнъм ще играе на „Уембли“. После ще е на новия си стадион, който вероятно ще запази част от атмосферата на стария – поне така анонсират от клуба. Но усещането за почти клаустрофобична близост на феновете до терена и тези лудаци, които пеят като един, вдигнали ръце към небето „Glory, Glory Tottenham Hotspur“ върху мелодията на „Glory, Glory hallelujah“ – песен, изградила бойните химни на Южняците в Щатите преди близо два века, едва ли ще е същото.

Прочетете целия материал тук

Коментари