Безрадостно – Сейнт Патрикс и Хамрун Спартанс ще са около тройката в Първа лига

242
Сейнт Патрикс Хамрун Спартанс

Ако някой преди мачовете на ЦСКА със Сейнт Патрикс и на Левски с Хамрун Спартанс е смятал, че съперниците ще бъдат отнесени поне с класика в резултата, жестоко се е разминал с представите за нещата в съвременния футбол. А реалностите са такива, че никой не се плаши от българите, защото те не се никак страшни.

ЦСКА изигра един от най-слабите си мачове в Европа за всички времена и епохи. Вероятно статистиката ще отчете, че това е най-оглушителната им загуба на свой терен. Загуба, която противниците им ще използват, за да лепнат доживотно петно. Нещо от сорта как „светците“ всъщност се оказаха дяволи. Играта на ЦСКА беше безобразно слаба, но по-лошото бе нейната неадекватност. Няма как да излезеш в елиминационен двубой в Европа без никаква тактическа идея. И това стана ясно още в първите десет минути, когато ирландците с бърз преход направиха пет атаки, но пък и показаха, че идеята им е запазване на нулевото равенство, защото само двама или трима от тях преминаваха центъра в подкрепа на човека с топка. И стана напълно ясно каква е идеята на ирландците, но до края на мача не стана ясно каква е идеята на Илич. Ако е била да се бият корнери, е трябвало да се предвиди, че британските отбори може да са съставени от дърводелци, но в играта с глава нямат равни.

И чак към 70-а минута с влизането на Бамба и Линдсет, червените раздвижиха въздуха и стигнаха до нещо като положение пред вратата на Сейнт Патрикс. Но усещането за безидейност остана до самия край на мача. И някак съдбата си направи поредната шега, като приземи високо летящия младок Асен Дончев, който разбра, че морето не е до колене. И че както можеш да станеш герой, толкова по-бързо можеш да станеш и анти. Привържениците на ЦСКА, които за пореден път доказаха, че са европейци, имат право да се надяват, че в Ирландия ЦСКА може да изглежда по коренно различен начин. И с някакъв магичен способ ще реализира по-добрия си футболен потенциал. Сейнт Партикс ще си играят своята игра, която ще бъде идентична с показаното в София. Но играта на ЦСКА е загадка. Ще уцели ли Илич точния състав, което не му се отдаде в София е проблематично питане. Но няма как на терена да не са Бамба, Линдсет, Йомов, защото тези с които започна мача в София определено няма как да дадат импулс в Дъблин.

И на другия полюс Левски с щастлив гол в последната минута, след като 83 преди това същият футболист вкара двубоя в неприятно русло за гостите. Филип Кръстев щеше дълго да си носи петното, но пък и беше логично точно безспорно най-добрият футболист на сините да бъде погледнат от Фортуна. Столичани изиграха сравнително прилично първо полувреме, но през второто нещата въобще не изглеждаха добре. И „спартанците“ могат да се чувстват ощетени, защото през вторите 45 минути победата беше по-близо до тях. И това трябва да е сериозен повод за безпокойство, защото стрелката може да се обърне неприятно на „Герена“. Но с познатата подкрепа от трибуните, шансовете на Левски да продължи напред се увеличават лавинообразно. Но пък онези, които си мислят, че Левски е станал някаква константна футболна величина трябва да слязат на земята. Много неща в играта са далеч от стандартите на модерния футбол и ако приземяването срещу Хамрун вероятно ще се размине, то нататък прошка няма да има. Но както се знае победителите не ги съдят, а трудния успех може да се приеме като атестат за майсторство.

Общото впечатление от мачовете на двата ни гранда е крайно безрадостно. Излиза, че ако Сейнт Патрикс и Хамрун Спартанс играят в нашия шампионат ще са около тройката. А това говори за общото ни ниво. И някои хора трябва сериозно да се замислят, когато изричат силни приказки за развитие и възход. Тя истината рано или късно излиза наяве.

Жаклин Михайлов, Тема спорт

Коментари