Гениалният футболен идол Сократес и неговата „черно-бяла“ демокрация

536

Пред 8 години на 4 декември Бразилия потъна в скръб за смъртта на един от най-славните си футболни синове. Целият свят знае кой е Сократес – лидерът на прекрасния златисто-зелен отбор от 1982 г., който плени всеки фен на планетата. Тимът, който промени представите за красива игра, импровизация, техника и въображение на терена, пише Дир.бг.

Сократес бе сърцето на онзи тим. Но той бе и нещо много повече. Светът го помни като голям футболист, но за родината му той е и човекът, дал живот на едно явление, променило страната в сложни за нея години. Историята на доктор Сократес си заслужава да се чуе, 8 г. след като него вече го няма.

„Демокрацията проработи в нашия отбор. Защо да не работи и извън футбола? Ако президентските избори не бъдат с директно гласуване, аз ще напусна Бразилия и ще играя някъде навън, например в Италия.“ Представете си един национален идол – божество на футбола, да каже това пред 2 милиона човека на митинг. Просто помислете за ефекта. Случило се е.

На 16 април 1984-а в Сао Пауло шествието преминава през града и завършва с демонстрация в долината Анангабау. От трибуната говорят лидерите на опозиционното движение, което иска сваляне на режима на президента Фигередо. В този момент Бразилия вече 20 години е под похлупака на диктаторско управление, наложено след военен преврат през 1964-а и контролиращо изцяло икономиката и хората.

От трибуната говори Бразилейро Сампайо де Соуса Виейра де Оливейра. Брадясал и с вдигната ръка, свита в юмрук. Прилича на революционер. Фигурата и излъчването му са достатъчни двумилионната тълпа на най-голямата политическа демонстрация, виждана и преди, а и след този ден в Бразилия, да не издава гък.

Това е Сократес. Футболното божество на страната.

Брадатият тип, който прилича малко на Че Гевара в този момент, не се шегува. Той нарежда думите като революционер. Използва изрази като „брутално потъпкване на правата на хората“, „цензура“ и „репресии“.

Сократес, кръстен на древногръцкия мъдрец и философ Сократ (името му в оригинал, а и възприето изцяло в португалския език е Сократес – или дори Сократис), е сърцето на движението. Както на терена с фланелката на Бразилия, той не е просто един от многото. Той е лидерът.

Демонстрацията остава в историята като „Директно – да!“, защото това е основното искане на морето от хора – директни избори, а не в системата на електорално капсулиране, в което вот дават определени люде от елита – около 5 процента от населението. Милионите по улиците искат ново, демократично избиране на тези, които да ги ръководят.

Два месеца по-късно избори още няма и Сократес, който е посрещан в цяла Бразилия като месия, съблича екипа на Коринтианс и преминава във Фиорентина. Прави го само, защото се е заклел пред хората и иска да разбунтува кръвта и умовете им още повече. Никога не е искал да напуска страната си, но разбира, че това е начинът хората да се вдигнат.

През ноември същата година страната се явява на избори – масови и директни, като опозицията печели убедително и режимът пада.

През 1985-а Сократес се връща у дома след само един сезон в чужбина. Парите на италианците не му трябват, изпълнил е целта си и отново заиграва в родината.

Далеч преди онзи ден през 1984-а пред тълпите в Сао Пауло, историята започва в Белем до Пара, където Сократес се ражда през 1954-а. През 60-те и началото на 70-те расте в условията на най-тежките репресии на военната хунта, взела властта в страната.
Бунтове има, но са потушавани жестоко.

Момчето е изключително будно и интелигентно, уличното образование е само началото. Защото след преместването на семейството в Рибейрао Прето, предградие на Сао Пауло, баща му Раймундо изкарва достатъчно пари, за да прати него и брат му в най-доброто училище в района.

Таткото е интелигентен човек, чете много и си е изградил в дома им библиотека, пълна с трудове на философи и големи фигури от политиката и историята. Унищожава я със сълзи на очи през март 1964-а, когато хунтата взима властта и започва гонения на будните и начетени хора, които са заплаха.

„Видях татко да къса и пали книгите, които толкова обичаше – разказва Сократес. – Никога не забравих тази гледка. Разбрах, че започват лоши времена за Бразилия.“

Тогава е на 10 години.

На 17 заиграва в Ботафого де Сао Пауло, най-близкият професионален клуб до родното място. За четири години там прави такова впечатление, че Коринтианс – един от трите големи отбора на Щата, го привлича.

Играе като полузащитник, който няма еквивалент в днешния футбол на тактика, строго определени позиции и задължения и схеми, рисувани дигитално върху компютърните монитори.

Сократес е гений. Не можеш да му кажеш къде да играе и какво да прави.

С дългите си крака, фигура на волейболист и уменията му да дриблира и пуска хитър пас, номер 8 на Коринтианс се превръща в култова фигура за торсидата на отбора.

Представете си един 192-сантиметров дългуч, който сякаш се клати на кокили, но има техниката и завършващия удар на най-добрите в света. От средата на игрището успява да вкара 172 гола в 297 мача за Коринтианс – феноменален актив, а асистенциите му, за съжаление, не са влезли в някаква официална статистика. Сигурно са поне 200.
През 1979-а мечтата му е изпълнена – повикан е в националния, за да облече свещената златисто-зелена фланелка на Бразилия. Там гениите не са изключение, а част от правилото. И до него има един, с когото веднага стават особено близки, характерите им също са сходни.

В Бразилия в онези години казват така: Над страната има две слънца – Зико от Фламенго грее над Рио, над „кариокас“, а Сократес от Коринтианс – над Сао Пауло, над „паулистас“.

Разделението на двата щата е явно във всичко, но звездите се сближават страшно бързо в националния. Зико е наричан Белия Пеле. Сократес – Мозъкът на селесао.

Двамата повеждат отбора на световното през 1982-ра, като в самолета към Испания отборът гласува за капитан. Идеята е на Сократес, който по това време вече прокарва вижданията си за демокрация и равноправие в клубния тим. Всяка решение се взима от мнозинство с гласуване.

Лентата е на ръката на брадатия тип с номер 8 по време на Мондиал 82. Отборът гласува за него. И около Сократес, останалите в златисти екипи правят най-красивия и разпалващ въображението на един футболен запалянко отбор, виждан на световните първенства. Това е магия.

Бразилия не печели титлата, както е известно.

Потъва в сълзи, като в решителния мач с Италия от втората групова фаза губи с 2:3. И реми стига за място на финала, но Паоло Роси отчайва селесао с три гола. На стадион „Сария“ в Барселона великият Зико плаче след края, когато фланелката му е скъсана от бруталната игра на Джентиле и останалите италианци. Магията е посечена от реализма.

В това време в родината нещата вече ескалират към бунтове, като съпротивата срещу режима е особено силна. Футболистите са идоли, опора на хората, но рядко проявяват ясна позиция за политика. А могат да имат огромно влияние. Само един е активист и навсякъде по митингите.

Още на терена, неговата позиция е ясна. По време на Мондиала в Испания Сократес излиза и слуша химна преди двубоите с ръка на сърцето и затворени очи. След края на песента вдига ръка над главата и свива в юмрук. „Да живее революцията“ – това значи този жест. Той става култов за бразилците у дома пред телевизорите.

В бразилското първенство халфът го прави на всеки мач на Коринтианс от началото на 1982-ра. Около него го повтарят съотборниците му. След всяка среща те вдигат транспарант „Победа или загуба, ние искаме демокрацията да победи!“.

Сократес, както и съотборниците му Владимир Родригес и Валтер Касагранде слагат началото на „Democracia Corinthiana“. Демокрацията в Коринтианс.

Това е идеологическо, политическо, футболно движение, което е феномен в световната история.

Клубът се управлява по демократичен начин със съгласието на неговия президент Валдемар Пирес. Всички решения – от това как да се пътува за мач, през назначаването на нов администратор, до чистачките, се гласуват от всички играчи, треньори и хората в клуба. Невероятно е, но се случва. И феновете – а те са милиони, се заразяват от идеите.

При едно турне в Япония, нападателят Касагранде иска разрешение да отпътува за родината си, защото е лудо влюбен, а приятелката му има проблеми. Отборът, щабът, всички в делегацията се събират и гласуват. Вотовете са „против“ и играчът безпрекословно се подчинява. Така са решили демократично.

Сократес чете речи и раздава литература на останалите, включително томове на Маркс и биографии на Че Гевара. Тръгва му име – „социалист“, а това е забранена дума от режима и десетилетие по-рано е носела смъртна присъда. На него не му пука. Той е недосегаем, като божество.

Ако тръгнат да го арестуват, тълпата ще го понесе на ръцете си и пак ще го спаси. Коринтианс прави нещо, което оказва огромен ефект върху цялото общество. Из цяла Бразилия се обсъжда случващото се в този клуб, както и демонстрациите на играчите.

По идея на Сократес, който през това време се дипломира с отличие в медицината и става доктор Сократес, на стадиона идват и изнасят лекции известни артисти, певци, интелектуалци. Нещо нечувано дотогава. Коринтианс става жарава на протеста, на търсенето на сваляне на режима.

На много стадиони в страната отборът е аплодиран дори от агитките на традиционно вражески клубове. Сократес пък е нещо като архитип на революционера, а и изглежда така с буйните коси и брадата. Той е визията на неподчинение в чистия му вид.

1982-ра минава под знака на Коринтианс, не само във футбола. Отборът става шампион, но по-важното е, че играчите гласуват и слагат на гърбовете на фланелките си над номерата надпис: Democracia Corinthiana. А с напредването на пролетта, думите се променят: Dia 15 vote – „Гласувайте на 15-ти.“ На 15 май същата година трябва да са първите свободни избори от близо две десетилетия, за депутати по щати.

„Това беше повече от спорт. Това беше животът ни“, спомня си Сократес години по-късно. Наричат явлението „черно-бялата демокрация на Сократес и Коринтианс“, от цветовете на отбора.

Окуражени от невероятната популярност на кампанията им хората да ходят да гласуват, играчите и техният капитан стават още по-активни. Кулминацията е през пролетта на 1984-а и онази демонстрация с 2 милиона участници в Сао Пауло.

„Сократес пиеше и пушеше като комин още като футболист – разказва за него приятелят му и равен като божествен статут за бразилците – Зико. – Четеше много, в автобуса към поредния лагер на националния, в самолета, вечер в стаята преди мач. Имаше виждане за света и за Бразилия, не правеше изявленията си, защото му липсва популярност. Широко скроен и с изострено чувство за справедливост. Човек, какъвто срещаш веднъж в живота.“

Двамата се събират през 1985-а във Фламенго, където изкарват няколко месеца, кроейки планове как на световното в Мексико през 86-а да си вземат това, което футболът им дължи за Мондиал 82. Не успяха – Зико изпусна дузпа в редовното време на четвъртфинала срещу Франция, а Сократес не успя да вкара неговата в изпълненията след края, донесли загубата. Мечтата им за световна титла си отиде.

Но по това време в Бразилия вече имаше демократично управление, избрано от народа и променящо всичко в страната бавно, но сигурно. Сократес работи като лекар след края на кариерата си на терена, но се отдръпна от политиката. Остана да живее в Рибейрао Прето със съпругата си в дома, където отгледаха шестте им деца.
Основната му професия бе в болницата, но пишеше колонки за няколко спортни вестника, а често бе и в студия на телевизии за големи мачове.

На 50 години изненадващо отиде в Англия и изигра 12 минути като резерва за седмодивизионния Гартфорд Таун. Лично президентът на клуба Саймън Клифърд – меценат, щедър дарител, основател и спонсор на над 600 училища по света, отиде до дома му в Рибейрао Прето и го помоли да го направи.

Докторът се съгласи – заради каузата на един човек, който помага на хората. Изигра тези 12 минути, целият свят писа и говори за тях, а Клифърд бе на седмото небе, защото „героят на футбола“ бе дошъл от другия край на света, за да уважи делото му.

Такава фигура бе Сократес.

Смъртта го застигна през 2011-а, когато бе в разгара на поредното си дело. Бе започнал да пише фантастичен роман, в който иронизираше властта в Бразилия за антинародните действия и корупцията около домакинството на Мондиал 2014. Разрушаването на фавели и оставянето на хиляди хора без домове го бе раздразнило и накарало отново да бръкне в политиката, макар и с перо в ръка, а не от трибуната.
Серия проблеми с дишането, дробовете и инфекции – алкохолът и никотинът си оказаха своето влияние – го довършиха за няколко месеца. А бе само на 57 години. И въпреки заболяванията и проблемите, намираше време и енергия да пътува – например до Африка, за поредната благотворителна акция на УНИЦЕФ или друга организация, която го молеше да участва.

Има нещо символично дори в това, че си отиде в болницата „Алберт Айнщайн“ в Сао Пауло на онзи 4 декември 2011-а. Както искате го разбирайте.

Погребението му в града бе нещо грандиозно. Пак имаше стотици хиляди, може би и милион.

Зико го нарече от импровизирана трибуна „единствен“, а брат му Раи, успял да изпълни мечтата им за световната купа през 1994-а в Щатите, положи до ковчега му една черно-бяла фланелка. Онази, която Сократес пази цял живот като най-скъпия си спомен.

Тя е на Коринтианс от сезона през 1982-ра, с мотото на гърба: Democracia Corinthiana.

Коментари