Трагичната история на Седрик Анслен: На 18 той играеше до Зинедин Зидан, на 39 си сложи въжето на шията

3105

Беше един сив и студен ден в края на ноември 2016-а. Типичен ден за Норфолк, предградие на Норич. Седрик Анслен се прибра от училище, където бе провел няколко часа по футбол с децата като техен преподавател, остави ключовете от колата на масата и седна да отдъхне. Предстоеше му да направи това, което бе се загнездило в главата му от месеци. От близо година, може би, не помнеше точно. Седрик щеше да сложи край на живота си. Въжето е приготвено, начинът е измислен. Трябва да се стегне около шията му и всичко да приключи. Четири години по-рано съпругата му го спасява след опит за самоубийство, стига навреме до болницата и там е върнат към живота. След прибирането у дома тогава, синът му казва само: „Татко, нали няма да умреш?“. През ноември 2016-а в дома на Седрик няма никого, освен него. Сам е. Депресията е работа за самотници, съпругата му го е напуснала и е взела двете им деца. Анслен живее, за да ходи в училището, където работи и да помага на децата да спортуват, да играят футбол, и да се забавляват. Той е решен да сложи край. Въжето е приготвено.Примката около Зинедин Зидан се затяга! Реал е далеч от истината, а „Планът Б“ на треньора не работи, отчетоха в МадридИзминалият двубой срещу Фуенлабрада затвърди очевидното – тази есен Реал (Мадрид) е далеч от нивото …Nov 29 2017bgsport.net
anslen2

Историята на Седрик Анслен е много далеч от това, което можете да си представите при споменаването на „един много талантлив футболист„. Пред очите ви са скъпи коли, големи къщи, бляскава кариера и сладък живот. На 19 години Седрик стана шампион на Франция с Бордо, подавайки топката на един оплешивяващ футболен гений (тогава още смятан просто за талант) – Зинедин Зидан. Младежки национал на „петлите“, Анслен е сочен за един от поколението за бъдещето. Играе във финала за Купата на УЕФА срещу Байерн с Емил Костадинов, губи го, но кариерата му вече е предначертана. Той е на път към звездите. Преди началото на онзи мач Зидан го пита: „Защо си толкова нервен?“. В това време тийнейджърът няма дори професионален договор с клуба. Играе със статут на ученик, на „стажантски начала“, като един от юношеската школа. Къде и как точно свършва всичко… И започва всичко… Не е ясно. Но фактите са, че талантът все по-рядко е на терена за Бордо. Жирондинците го дават под наем на Лил, оттам стига до трансфер в Норич през 1999-а, когато е само на 22.

Нов шанс? Англия, мечта! Проблем е езиковата бариера. Контузиите – също. И въпреки това, в Норич хората го посрещат страхотно. „Срещнах навсякъде добро отношение, както и едно момиче, което после стана моя съпруга“, разказва за онзи период. Играе само 19 мача за Норич, въпреки че феновете го харесват. Неуверен, често травмиран… Отива в Рос Каунти в Шотландия, после в боливийския Ориенте Петролейро, където е най-трудният му период. Живее в хотел сам, не познава никого. Хваща малария. Плащат му с месеци закъснение. Хваща самолета и се прибира на Острова, където го чака съпругата му – англичанка. Успял е да спести пари и към 2005-а започва да мисли за бизнес след играта, въпреки че не е наършил 30. Оказва се, че са го ужилили и 500 000 евро от сметката му липсват. Почти всичко. Парите така и никога не са възстановени, въпреки няколкото дела, които води. Същевременно с футбола нещата не са наред, играе в аматьорски отбори под пето и шесто ниво на английската пирамида. Милдънхейл Таун. Грейвзенд енд Нортфлийт… Не сте ги чували, естествено. Ако не живеете там или нямате вуйчо, който се е настанил в махалата.Зинедин Зидан май вече е „сготвен“: Ето кой е фаворитът за горещия треньорски стол в „Реал“ (Мадрид)Според информацията на радио „Cadena Ser“, доверието към Зинедин Зидан е започнало да се изчерпва, а…Nov 20 2017bgsport.net

Анслен постепенно губи контрол не само върху таланта си, а и върху ежедневието. Депресията идва неканена. И сяда на масата ти, ляга в леглото, ходи по ръба на бръснача, който движиш по бузите си сутрин. Прогонва хората около теб, но не и преди да го стори с последните остатъци от смисъл, който да намираш в съществуването си. В онази вечер миналия ноември всичко ще свърши. Първият опит е неуспешен, но сега наоколо я няма съпругата му („тя беше моята скала“ – казва Седрик за нея, но така и не споменава името). „Не светнах лампите, седях в тъмното и се готвех да го направя. Просветваше само мобилния ми телефон на масата. Изведнъж ми се прииска неудържимо да говоря с някого. С когото и да е. Един последен разговор, може би.“ На помощ идва светкавица, под формата на спомен. Кларк Карлайл е английски футболист, който пребори депресията и основа фондация да помага на колеги в такова състояние. А такива – колкото искаш, не само в Англия. Седрик намира телефона от колеги и звъни. Говорят дълго, като французинът разкрива всичко, както и това, че се готви да се самоубие. Кларк му казва в никакъв случай да не прекарва вечерта сам, да отиде при приятели, да не спи у дома. И спасява един човешки живот.

От тогава мина година и днес Седрик вече говори за миналото. За онази вечер, когато въжето бе приготвено. „Говорете. Просто говорете, търсете помощ“ – казва човекът, който сега работи доброволно за академия за млади таланти в Норич, преподава в училището и е играещ мениджър на отбор с име Шерингъм Юнайтед в 10-ото ниво на футбола. – Първата крачка е най-важна. След онзи разговор с Кларк, говорихме още няколко пъти. Той ме свърза и с други футболисти в Англия и Европа, от Франция ме потърси бившият национал Осман Дабо. Всичко започва неусетно, годините минават, мечтата ти да играеш футбол все повече губи красотата си, отчайваш се от това, че не си търсен от отборите, оставаш без клуб, без договор, феновете не те разпознават, медиите не пишат ни дума…“ Седрик седеше в тъмното и на 39 години бе готов да сложи въжето около шията си. Както го направи Гари Спийд, например. Историята този път не завърши с трагедия, но не е и романтична, ведра или весела. Добре, че телефонът бе близо, на масата. Иначе нямаше да има кой да разкаже тази история днес.
Източник: sportinglife.bg

Коментари